top of page
  • vechernicamedia

"Пазителките на истории: между спомена и бъдещето на жените в България"


Кои са „Пазителки на истории“ и как ни отварят вратата към скритите нечути истини на старото поколение?



„Пазителки на истории“ е проект с цел да се представи недокументираната устна история на възрастни жени от България. „Историята, която нашите баби пазят дълбоко в себе си, но за която никога няма да учим в училище. Историята, която прави и нас такива, каквито сме.“ 


 В последните няколко месеца на 2023 успяваме да станем свидетели на няколко късометражни филма, в които се срещаме с част от така наречените „пазителки на истории“. Чрез тях успяваме да се докоснем до спомена за миналото, до всички гънки и тайни на личния живот – от личната любов до политическите репресии. 


Кой точно стои зад обектива на камерата? Кои са хората, насърчаващи всяка смела възрастна жена да сподели историята си? В предстоящото интервю с екипа на „Пазителки на истории“, ще разберем точно това.


Запознайте ни със себе си. Кой се крие зад обектива на проекта? 


Ние сме Полин, Кристина, Катерина и Диляна – авторки и продуцентки на проекта. Освен нас обаче, важна част от „Пазителките“ са режисьорката ни Маргарита Русева и операторката Валентина Николова, които направиха възможни документалните филми от поредицата. Към екипа се присъединиха и монтажистите Естела Попова и Никола Димов.



Две от нас, Поли и Криси,  работиха заедно с жените участнички при провеждането на интервютата. По образование и професия Поли е психолог, а Криси е магистър по права на човека и се занимава активно със защитата на женските права.


С комуникационната страна на проекта и разпространението в социалните мрежи се занимаваха Катерина и Диляна. Катерина е журналистка в Свободна Европа и учи политически науки в Софийския университет, а Диляна се занимава професионално с реклама, маркетинг и връзки с обществеността.


По време на проекта много ни помогна това, че сме различни и се занимаваме с разнообразни дейности. Така всяка от нас имаше своята роля при намирането на нашите „Пазителки на истории“ и представянето на техните спомени.



Всяка една запазена история е нов свят, който никога преди не е бил отключен за публиката. Какво ви вдъхнови да намерите ключа и да отворите вратата към тези нови светове?


Катерина: Леа Вайсова го каза много добре в рамките на публичната дискусия, която организирахме по време на събитието ни през ноември миналата година – ние водим битка за паметта. Личната история, която всяка възрастна жена в България носи в себе си, е всъщност историята на България от последния век. Представителите на младите поколения сме резултат от тази история и особено от нейните трудни и травматични моменти, които се предават по наследство и се отпечатват в нас, дори историите за тях да не са били разказани. С проекта искахме от една страна да дадем възможност на няколко жени да потърсят тези истории в себе си – както щастливите моменти от живота си, така и историите за политически репресии, насилие, болка, полови стереотипи. За тези истории много често се мълчи и самите жени, които ги пазят в себе си, не си дават сметка колко са ценни. От друга страна, в рамките на „Пазителки на истории“ искахме да насърчим младите хора да се вълнуват от миналото на своите майки, баби и близки възрастни жени, за да преборим мълчанието и да изведем на преден план конструктивната памет за това, което е било преди нас. За това, от което сме направени.



Кое е любимото ви нещо в работата с възрастни жени? 

Откривали ли сте себе си в историите, които чувате?



Полин: Любимата ми част от работата с тези вдъхновяващи жени е усещането, с което си тръгвам след чутите истории. След всяка среща се чувствах по-смела, силна и вярваща, че няма невъзможни неща. Откривах себе си във всички чути истории, те оставиха отпечатък в сърцето ми и в трудни моменти се сещах за разказите им и преживяното от тях и си повтарях „Щом те успяха въпреки всички тези трудности, значи и ти можеш. И това ще мине.“




Кои са най-важните уроци, които сте научили от тях до момента и кои от тях всяка една млада жена трябва да чуе? 


Полин: Научих, че трябва да се боря за нещата, които истински желая, както и да не приемам за даденост привилегиите и възможностите, които имам благодарение на жените преди мен, като това да уча каквото и където поискам, да живея по своите правила, да казвам това, което мисля свободно, в името на всички жени преди мен, които са се борили аз да имам това право. 


Катерина: Всеки се сблъсква с несигурност и болка. Когато мислим за жените преди нас (особено ако мълчанието е взело превес в отношенията ни с тях), често си мислим, че те не са преминавали през същите емоции, с които ние се сблъскваме. Но това не е така. И само ако преминем трудната бариера между мълчание и разговор, можем истински да го разберем. Така постигаме по-добро разбиране за това кои сме ние и колко много можем да постигнем. И помагаме на паметта да победи забравата.


Опишете процеса на работа в няколко думи.


Катерина: Процесът беше много вдъхновяващ и смислен. В течение на годината, през която работихме по този проект, имахме и доста трудности, но постепенно ги преодоляхме. Благодарни сме на Български фонд за жените, които намериха смисъл да подкрепят „Пазителки на истории“, както и на екипа, който работи по документалните филми.



Очакват ли се още видеа от поредицата „Пазителки на истории“, може ли да ни издадете малко повече за тях и за следващите прожекции?


Катерина: Всички видеа по проекта вече излязоха. Това, което остава да направим, е да публикуваме в канала ни в YouTube записа от дискусията, която проведохме през ноември и сборния филм, който включва избрани откъси от всяко видео и показахме на публиката на събитието ни. Тепърва ще обсъждаме дали е възможно да направим следващи прожекции и извън София. 


В началото на проекта желанието ни беше да покажем филмите в училища, домове за възрастни хора, читалища и т.н. Надяваме се да успеем да постигнем това. Не спираме да насърчаваме хората, които научават за проекта, да питат бабите си за историите от техния живот и да ни ги изпращат на страниците ни в Инстаграм и Фейсбук.



Интервюто направи Иванжелина Трендафилова

Снимки: Пазителки на истории (Facebook)

Тоест (страница)





bottom of page