Новата ЛГБТИК+ стратегия на ЕС: Отговоря ли на европейската реалност?
- vechernicamedia
- Nov 8
- 6 min read
В началото на октомври т.г. Европейската комисия представи новата „Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК+ 2026-2030“ - втора по рода си рамка, очертаваща визията на Европейския съюз за защита на правата на ЛГБТИК+ хората. Документът поставя три основни цели: защита, овластяване и ангажиране.
Първата включва мерки срещу т.нар. „конверсионни практики“ и задължителни хирургични интервенции за юридическо признаване на пола, както и по-голяма защита от престъпления от омраза.
Овластяването предвижда насърчаване на социалното включване и равните възможности чрез достъп до образование, здравеопазване и заетост, както и взаимно признаване на семейни и полови идентичности във всички държави членки.
Третата цел - ангажиране, акцентира върху по-тясното сътрудничество между националните правителства, институциите на ЕС и гражданското общество, както и върху подкрепата за декриминализация на еднополовите бракове и приемане на национален ЛГБТИК+ план за действие до 2027 г. от всички страни членки.
Новата стратегия подчертава, че свободата да бъдеш себе си е част от самата същност на Европейския съюз. И все пак, зад този амбициозен език се откроява една по-трезва реалност. През последните години в редица европейски държави се наблюдава регрес в борбата за равенство и основните права на ЛГБТИК+ хората.
През 2025 г. ЕС стана свидетел на две забрани на Прайд шествия, които поставиха под въпрос правото на мирни събрания и свободата на изразяване. През март Унгария прие закон, който забранява всякакви изяви на ЛГБТИК+ общността, включително ежегодния Budapest Pride, под предлог „защита на децата“. По-късно, местните власти в румънския град Орадя отмениха насрочения за 26-ти юли прайд, позовавайки се на „обществен ред и безопасност“. Решения, които правозащитници определиха като репресивна мярка, целяща да заличи видимостта на ЛГБТИК+ общността.
Освен това, през 2024 г., по време на Прайд събития, контрапротести и прояви на враждебност имаше в редица европейски страни, включително България, Германия, Гърция и Унгария.
Като реакция на нарастващите атаки и забрани, новата стратегия предвижда разширяване на програмата ProtectEU. Чрез нея Европейската комисия ще може, по искане на държавите членки, да извършва и финансира оценки на риска и уязвимостта на събития като Прайд и други обществени прояви, които могат да станат обект на нападения.
На практика, това означава повече подкрепа, експертиза и финансиране за сигурността на подобни събития - но не и правомощия за европейските институции да отменят национални забрани, да търсят отговорност и да наказват при нарушения.
В редица държави от ЕС през последните години се появиха и т.нар. „закони срещу пропагандата“. България е сред страните, които ограничиха обсъждането на ЛГБТИК+ теми в училищата. Подобни мерки бяха предприети още в Унгария, Италия, Румъния и Словакия. В някои случаи законите напълно изключват темите за пол и сексуална ориентация от учебните програми, създавайки враждебна среда още от ранна възраст. Междувременно, делът на ЛГБТИК+ децата, които са били обект на тормоз в училище, се е увеличил от 46% през 2019 г. до 67% през 2023 г.
В отговор на това, Стратегията поставя акцент върху сигурното и приобщаващо образование. Комисията обещава да улесни обмена на добри практики между държавите членки и да насърчи създаването на „безопасни и приобщаващи пространства“.
Във връзка с притеснителните промени в законодателствата на страните членки, аргументът „национална идентичност“ се използва все по-често за заобикаляне на решения на европейските институции и оспорване на върховенството на европейското право.
Най-актуалният пример за това са поправките в словашката конституция от септември т.г., които представляват сериозен удар върху правата на ЛГБТИК+ общността и най-вече на транс и интерсекс хората, легитимирайки изключването им от почти всички сфери на обществения живот.
Примерите обаче не се изчерпват само със Словакия, тенденцията за позоваване на „национална идентичност“, с цел прокарване на спорни забрани, се разпространява все по-широко с възхода на крайнодесните движения. Реториката им често е насочена срещу ЛГБТИК+ общността, за да мобилизира повече подкрепа чрез страх и стигма.
Така например, в момента, в Латвия нараства натискът за оттегляне от Истанбулската конвенция, като аргументите са че тя насърчава „джендър идеологията“ и застрашава традиционните семейни ценности. Твърдения, които през 2018 г. бяха използвани и легитимирани и в България, в същия контекст.
Новата ЛГБТИК+ стратегия на ЕС не посочва конкретни мерки или санкции срещу държави, които използват „защита на децата“ или „национална идентичност“ в конституциите си като оправдание, за да ограничават права. Брюксел може да подкрепя, да финансира и да убеждава, но не и да отменя подобни закони.
Макар да съществува процедура за ограничаване или отнемане на правомощия на страна членка при сериозни нарушения, на практика, тя е неефективна. Изисква пълно единодушие и е създадена с оглед на съществуването само на една крайнодясна партия в Съюза - ситуация, която вече е далеч от европейската реалност.
Стратегията признава, че антиджендър реториката допринася за засилване на дискриминацията срещу ЛГБТИК+ лица. Тези нарастващи враждебни наративи усложняват достъпа до работа, образование, здравеопазване и обществени услуги, като задълбочават социалната стигма, икономическите и социалните неравенства.
ЕС активно се ангажира да наблюдава прилагането на Кодекса на поведение+ за противодействие на езика на омразата онлайн и дезинформацията, да изследва законодателни възможности за укрепване на наказателноправната рамка, както и да предприеме План за действие срещу кибертормоза до 2026 г.
ILGA Europe
Паралелно с това, организации и правозащитници работят в силно враждебна среда и са непрестанно подложени на заплахи и нападения. В отговор, Стратегията предвижда грантове, помощ при преместване, обучения и насоки за обработка на визови молби за активисти в риск.
Свободното движение на ЛГБТИК+ хора в Европейския съюз също продължава да среща предизвикателства, въпреки законодателството, което гарантира правото на придвижване и пребиваване на всички граждани. В 22 държави членки еднополовите бракове и гражданските партньорства са признати, но различията в националните семейни закони предполагат, че родителските и семейните права не винаги се признават при пресичане на границите.
Комисията поема ангажимент да осигурява правилното прилагане на правилата на ЕС за свободно движение и решенията на Съда на ЕС. Мерките включват обучение на юристи и правни експерти, мониторинг на решенията по разводи, родителски права, издръжка, имуществени права и наследство, които важат за всички, включително за ЛГБТИК+ лица. Поставя си за цел родителството, установено в една държава, да се признава навсякъде в ЕС за всички правни цели.
ЛГБТИК+ огранизации и активисти отправят най-много критики към Стратегията в частта ѝ с правата на транс и интерсекс хората. Въпреки че документът признава, че сред тях се наблюдава най-голям процент дискриминация и насилие, той не предлага конкретни мерки за справяне с проблемите, които ги засягат пряко.
Липсата на хармонизирана рамка за взаимно признаване на полова идентичност прави тези групи най-уязвими в Съюза. Транс хората са поставени в крайно неравностойно положение – техният правен статус, достъпът до здравни услуги, образование и дори личните им документи зависят от това в коя държава членка живеят.
Докато няколко страни вече са приели модели, които позволяват юридическа промяна на пола без медицински намеси, в други транс хората все още са принудени да преминават през медицински процедури, психиатрични оценки или съдебни решения – практика, която Европейският съд по правата на човека определя като нарушение на човешките права. В България решения на Конституционния съд (2021 г.) и Върховния касационен съд (2023 г.) направиха правното признаване на пола невъзможно.
EEAS- European Union
Комисията обещава да улеснява обмена на добри практики между държавите, за да се подкрепят процедури за легално признаване на пола, без възрастови ограничения, но не предлага задължителни общоевропейски стандарти за самоопределение. Така правата на транс и интерсекс хората остават на заден план без ясни механизми за последващи действия и гаранции за ефективно прилагане.
Според Катрин Хюгендубел, директор по застъпничество в ILGA-Europe, „нивото на амбиция в новата стратегия е значително по-ниско в сравнение с предишната (2020-2025)“.
Документът не адресира и неизпълнените ангажименти на първия такъв. Сред тях: препоръката относно вредните практики (принудителен аборт и принудителна стерилизация) срещу жени, както и неуспеха да се организира обмен на добри практики между държавите членки за прекратяване на гениталното осакатяване върху интерсекс лица. Списъкът не се изчерпва с тях.
В момент, когато правата на ЛГБТИ+ лица са все по-често атакувани в цяла Европа, от решаващо значение е „Европейската комисия да използва всички инструменти, с които разполага – правни, политически и финансови – за да защити правата на ЛГБТИК+ и да гарантира, че ЕС остава пространство на свобода, безопасност и равенство за всички“, заявява още Хюгендубел.
За да бъде Стратегията за равнопоставеност LGBTIQ+ 2026–2030 ефективна, тя трябва да бъде подкрепена от решителни и последователни действия. Напредъкът не се изгражда само чрез думи, а чрез последователното прилагане на законите и ценностите на ЕС. В този смисъл тя е не само политически ангажимент, но и тест за това доколко Европа остава вярна на собствените си ценности.
Източници:
Автор: Радостина Сирашка
Comments