Насилствена стерилизация на ромски жени в Чехия и Словакия
- vechernicamedia
- 3 hours ago
- 6 min read
Десетилетия на принудителни стерилизации в Чехия и Словакия разкриват споделено наследство между двете държави - множество злоупотреби и жени, борещи се за справедливост.
„Лекарят ме нарече глупава, каза, че съм твърде млада и имам твърде много деца“, спомня си Шарка Грундзова. Той казва на жената, че това е форма е на контрацепция и след време отново ще може да има деца.
Само на 24 години Грундзова е стерилизирана без информирано съгласие. Тя научава истината години след това, когато вече е твърде късно.
Сега, в четиридесетте си години, Грундзова страда от сериозни здравословни усложнения. Тя е една от стотиците жени в Чехия, които все още се борят за признание и за получаване на компенсация след насилствения акт.
Въпреки че през 2021 г. чешкото правителство приема закон, предлагащ финансова обезщетение на пострадалите, процесът е изпълнен със закъснения, откази и бюрокрация – до такава степен, че на 27 юни 2021 г. чешкият президент подписва закон, удължаващ с две години срока за подаване на заявления за обезщетение за принудителни стерилизации – до 2 януари 2027 г.
Министерството на здравеопазването на Чехия също обяви, че ще отдели допълнителни 200 милиона крони за обезщетяване на жертвите на незаконна стерилизация.
„Толкова много от нас все още чакат. Някои умряха, докато чакаха“, казва Грундзова.
Практиката на принудителни стерилизации се е извършвала между 1966 г. и 2012 г., като често е била насочена към жени от ромските общности. Нейната незаконност произтича най-вече от липсата на информирано съгласие и прикриване на информация, която жените да получат.
„Важно е да се разбере, че репродуктивните права и медицинските практики по онова време бяха силно повлияни от патриархата. Беше обичайно обществото да възприема лекарите като хората, които знаят по-добре от самите пациенти какво трябва да правят и какво трябва да искат“, обяснява академикът и активистка за права на човека, Гуендолин Албърт, съюзник на жертвите в техния стремеж към справедливост.
Balkan Insight
Първите сведения за принудителни стерилизации датират от 60-те години на 20-ти век – време, когато европейските държави се стремели да “наваксат” населението, загубено по време на Втората световна война. Освен това в Чехословакия нараствала тревогата от спада на раждаемостта.
За да се насърчи по-висока раждаемост, били въведени удължено майчинство, детски надбавки и други социални помощи. В същото време държавата се фокусирала върху „качеството“ на населението.
„По онова време ромите се смятаха за по-нисши. Те бяха възприемани като родени с увреждания и склонни към престъпност“, обяснява Албърт, като отбелязва, че този наратив бил използван и от нацистка Германия.
В края на 60-те години Министерството на здравеопазването започва открито да обсъжда нуждата от регулиране на ромското население. „Тогава [чехословашки] медици предлагаха, че ако законите за стерилизация станат по-гъвкави, те биха могли да помогнат за ограничаване на размножаването на “нежелани хора” – такива, смятани за асоциални или с по-ниски когнитивни способности“, разказва тя.
През 1972 г. се издава указ, позволяващ на лекарите да стерилизират жени, смятани за склонни към престъпност, асоциално поведение, имбецилност, алкохолизъм и др.
„Въпреки това тези диагнози бяха в ръцете на местни здравни работници и социални служители“, обяснява Албърт, подчертавайки, че тази политика основно засягала ромските жени, които често били подвеждани относно необратимия характер на процедурата.
През 80-те години социални работници умишлено използвали финансови стимули, за да убедят жените да се съгласят на стерилизация. „Социалните работници предлагали на жените пари или ваучери за нова пералня и представяли стерилизацията като нещо, което е в техен интерес“, описва още тя.
Както в случая с Грундзова, се предполага, че хиляди жени са били стерилизирани без пълно съгласие. Други били подлагани на процедурата по време на цезарово сечение, докато раждали, като научавали истината едва години по-късно.
След разделянето на Чехословакия на две държави през 1993 г. жертвите започват да говорят открито за практиката на принудителна стерилизация и да се борят за обезщетение.
След 20-годишна борба, през 2022 г. жертвите в Чешката република най-накрая получават частично обезщетение - правителството се съгласило да компенсира онези, които били стерилизирани незаконно. Законът предоставил 300 000 чешки крони (10 500 евро) на всеки допустим оцелял.
Някои подали заявления, но не доживели да получат компенсацията. Такъв бил случаят с Власта Холубова, която починала през юли 2023 г. Нейното заявление било забавено, както и много други, въпреки Министерство на здравеопазването имало законово задължение да обработва заявленията в рамките на 30 дни.
Продължителни периоди на изчакване
Законът за обезщетенията е остро критикуван от жертвите и неправителствени организации заради неспособността му да осигури дългоочакваната справедливост.
„Ако това е трябвало да бъде закъснял опит за признаване на несправедливостта, то той се провали,“ казва Албърт.
Тя основно критикува продължителните срокове за изчакване, в които жертвите е трябвало да чакат с месеци решението на чешкото Министерство на здравеопазването.
До днес държавата е обезщетила 536 жертви, отхвърлила е 580 заявления и е спряла над хиляда други по различни причини. Процесът, който има за цел да поправи едно от най-тежките нарушения на правата на човека в съвременната чешка история, се оказва далеч под очакванията.
Словакия: Паралелна борба
Докато процесът за компенсации в Чехия е бавен и непоследователен, Словакия все още не е предложила никаква форма на обезщетение. Ромските жени там все още се борят за справедливост – често чрез дълги съдебни процеси. Една единствена жена получава такова.
Единственото изключение е Ингрид Гинова от сегрегираното ромско селище Ричнава в източна Словакия. През януари 2000 г., едва на 16 години, тя постъпва в болницата в Кромпач, за да роди. Нейната втора дъщеря се ражда чрез цезарово сечение. Три години по-късно тя открива, че е била стерилизирана по време на процедурата.
„След като се събудих от упойката, лекар влезе и ме попита да подпиша един документ. Той каза, че всички жени, които са имали цезарово сечение, трябва да го направят. Бях млада. Не разбирах, затова просто направих това, което ми казаха,“ разказва тя. Документът бил форма за ретроактивно съгласие за стерилизация.
На Гинова никога не ѝ казали, че е подложена на тубална лигатура. След цезаровото сечение Гинова развива тежка инфекция. Тя е преместена в университетската болница в Кошице, където лекарите трябва да ѝ отстранят матката и яйчниците, за да спасят живота ѝ. Дори там никой не ѝ казал, че е стерилизирана.
Нейната история не е уникална. Точният брой на стерилизираните жени в Словакия остава неизвестен.
„Това не беше въпрос на няколко разпищолени лекари – това беше система,“ казва адвокат Ванда Дурбакова от Центъра за граждански и човешки права.
Ereb
„Практиката започва по времето на комунизма, и тъй като няма отговорност, тя продължава и след прехода. Словакия не е единствена. Тези случаи се случиха в цяла Европа.“
Подобни практики са документирани в Швеция, Норвегия, Австрия, Дания, Финландия, Франция, Германия и Швейцария.
Повратната точка настъпва през 2003 г. с публикуването на доклада „Тяло и душа“. Въз основа на интервюта с 230 ромски жени, докладът разкрива системни злоупотреби в словашките болници: сегрегация от бели пациенти, отказ за достъп до медицински досиета, вербално и физическо насилие.
Над 140 жени били стерилизирани без надлежно съгласие, повечето от тях след 1989 г.
Докладът предизвика международно възмущение. Словакия, тогава кандидат за членство в ЕС, е подложена на натиск от ООН и Съвета на Европа - никой не е държан отговорен.
Барбара Буковска, съавтор на доклада, си спомня за реакциите след публикуването. „Всеки искаше да вярва, че Словакия се движи към модерна европейска идентичност. Обвиняваха ни, че петним репутацията на страната,“ казва тя.
Когато разследва твърденията за сегрегация в болницата в Кромпачи, лекар я напада физически. След публикуването на „Тяло и душа“ тя става обект на наказателно производство. Прокурорите твърдели, че ако твърденията ѝ не са верни, тя е разпространила невярна информация; ако са верни, тя не е съобщила за престъпление.
Оттогава ромски жени и техните адвокати са подали над дузина съдебни дела. Повечето са отхвърлени от словашките съдилища. „Първоначално мислехме, че справедливостта ще дойде за няколко месеца. Минали са повече от 20 години,“ казва Буковска.
Ингрид Гинова най-накрая получава справедливост през 2012 г., когато Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отсъжда в нейна полза и ѝ присъжда компенсация.
Официално извинение
Разследванията на незаконни стерилизации в Словакия са били редки. В случая с болницата в Кромпачи, Словашката прокуратура в крайна сметка закрива делото, позовавайки се на липса на доказателства за извършено престъпление.
Дурбакова остава критична към бездействието на властите. „Полицията призоваваше жените да се явят, но в атмосфера, в която техният опит бе отричан както от обществото, така и от собствените им общности. Много от тях не се чувстваха уверени да го направят.“
The Lancet
Ромите са втората по големина малцинствена група в Словакия, с приблизителна численост от 400 000 души. Те отдавна се сблъскват със системна дискриминация и изключване.
През 2004 г. Словакия въвежда нов закон за здравеопазването, изискващ информирано съгласие и задължителен 30-дневен период на изчакване преди стерилизация. Но никой не е бил държан отговорен за миналите злоупотреби.
Държавата официално призна своята отговорност едва през 2021 г., като издаде официално извинение: „Правителството осъжда използването на стерилизации като средство за контрол на раждаемостта, насочено към социално уязвими групи, особено ромските жени. Считаме регулирането на броя на децата за нарушение на личната неприкосновеност и за нарушение на човешките права.“
Въпреки това, закон за компенсации не е приет. Предложение от 2023 г. на депутата Питър Полак младши не успя да премине през парламента заради предсрочни избори и оттогава е в застой .
Министерството на правосъдието на Словакия сега заявява, че възнамерява да изготви закон за компенсации до края на 2025 г. Подробностите обаче остават неясни: не е уточнено колко ще получават жертвите, как ще се оценяват исковете и дали жени, стерилизирани в Словакия, но живеещи в чужбина – включително в Чехия – ще имат право на компенсация.
Източник:
Превод: Катерина Георгиева
Comments