Как анимацията на студио "Ghibli" променя представите за женственост?
- vechernicamedia
- 2 days ago
- 4 min read
Когато говорим за женските образи в киното, често се натъкваме на клишета: принцеси, които чакат да бъдат спасени, нежни и покорни героини, чието най-голямо постижение е любовта на мъж. Но има едно място в света на анимацията, където женствеността е представена по различен, пълнокръвен и вдъхновяващ начин – това е студио „Ghibli“, открояващо се като свеж и алтернативен глас в съвременното кино. В тази статия ще разгледаме как японските анимации на студиото успяват да предефинират женствеността – отвъд външния вид и социалните очаквания.
Time Out
Студиото, което руши стереотипите
Още от създаването си „Ghibli“ не се вписва в обществено установените рамки. Главните женски персонажи рядко са безпомощни девойки – напротив, те са активни, решителни и често спасяват себе си или дори целия свят. Те са движещата сила на сюжета.
В Spirited Away (2001) Чихиро започва историята като обикновено, леко разглезено дете. Но обстоятелствата я принуждават да порасне бързо – не защото някой я спасява, а защото сама се научава да бъде смела, упорита и да вярва в себе си. Това израстване се случва не чрез външна промяна, а чрез вътрешна трансформация.
В Princess Mononoke (1997) Сан е героиня, която не чака любовта да я спаси. Тя се бори за своя свят с гняв и решителност. Дори когато изпитва чувства към главния герой Ашитака, не се отказва от целта си – защита на гората и своя народ.
Тези примери показват, че женствеността може да бъде активна, борбена и независима. Не е задължително една жена да бъде „мила“ или „послушна“, за да бъде героиня.
In Review Online
Многообразието е една от причините героините на студиото да бъдат толкова въздействащи.
В Kiki’s Delivery Service (1989) Кики е млада вещица, която се изправя пред предизвикателството да живее сама в непознат град. Нейните трудности – самота, загуба на увереност и творческа криза – са универсални, но и дълбоко женски. Те отразяват социалния натиск жените винаги да изглеждат силни и способни.
В The Secret World of Arrietty (2010) Ариети намира смелост да заяви себе си в свят, който не я забелязва. А в Howl’s Moving Castle (2004) Софѝ, превърната във възрастна жена, открива вътрешната си сила и преодолява страха от остаряването – силно послание срещу култа към младостта и външната красота.
В киното често виждаме клиширани образи на нежни принцеси, чиято най-голяма цел е любовта на мъж. Студио „Ghibli“ предлага напълно различна визия за женствеността – пълнокръвна, активна и вдъхновяваща. Героини като Чихиро и Сан сами поемат съдбата си, израстват чрез вътрешна сила и се борят за своите ценности.
Как е представена любовта?
В много от филмите на студиото любовта присъства, но тя никога не е единствената или централна цел на героинята.
Връзките в Ghibli са представени като взаимни и равностойни – партньорите си помагат, растат заедно, но никой не губи своята идентичност.
Например, отношенията между Чихиро и Хаку от Spirited Away не завършват с традиционен „щастлив край“ и любовно признание. Тяхната връзка е дълбока, но същевременно остава отворена и свободна. Това е революционно в контекста на масовата култура, която често внушава, че жената е завършена едва когато е обичана от мъж.
Любовта присъства, но никога не е най-важната цел в живота на героинята – тя е партньорство, основано на взаимно уважение и свобода. Връзките между Чихиро и Хаку, както и между Сан и Ашитака, не изискват жертване на убеждения или идентичност.
Студиото показва, че една жена не се „завършва“, когато бъде обичана, а когато следва своя собствен път.
Как са изобразени героините външно?
Още нещо характерно за студиото е начинът, по който са представени женските тела и движения. Те не са сексуализирани – облеклото им е удобно и практично, движенията са естествени, а камерата не експлоатира тялото им. Това позволява на зрителите да се свържат с героинята като с личност, а не като с обект на желание.
Хаяо Миядзаки многократно е казвал, че създава героини, които са „нормални момичета, изправени пред обикновени обстоятелства“. Тази философия превръща женските образи в нещо много по-истинско и пълнокръвно от това, което често виждаме в други анимации.
The Asian Cut
Героините не са сексуализирани – дрехите им са практични, движенията естествени, а камерата не ги превръща в обекти на желание. Кики преминава през самота и загуба на увереност, а Софѝ намира сила дори когато остарява. Зрителят вижда преди всичко личността им, а не външния им образ.
Защо това има значение днес?
Филмите на „Ghibli“ ни предлагат различна представа за женственост – като нещо сложно, противоречиво и многопластово. В тях жената не е орнамент, а активен участник в собствения си живот. Това послание е особено важно днес, когато все още има натиск да се вписваме в тесни стандарти: да сме красиви, но не прекалено; силни, но не заплашителни; да обичаме, но не и да „се нуждаем“.
През героините на студиото женствеността се разкрива като вътрешна сила – способността да обичаш, да се бориш, да бъдеш уязвима и въпреки това да продължиш напред.
Анимацията на студио „Ghibli“ не просто развлича – тя учи, вдъхновява и променя. Показва, че жените могат да бъдат всякакви: смели, уплашени, гневни, нежни, мъдри или наивни – и че всички тези лица са еднакво истински.
Това не е просто красиво изкуство, а и тихо, но мощно феминистко послание:женствеността не е роля, която играем – тя е свободата да бъдем себе си, такива каквито сме.
Чрез тези истории студио „Ghibli“ предефинира женствеността като нещо многопластово и истинско – способност да обичаш, да се бориш, да бъдеш уязвим и въпреки това да продължиш напред. Жената тук не е орнамент, а пълнокръвна личност. Именно в това се крие нейната истинска сила – да бъде себе си.
Източници:
Автор: Мария Испиридонова