Текстът отразява личното мнение на авторката и не включва спойлери.
„Изброй пет звезди, които са започнали с хорър филми.” Така Максин Минкс (Миа Гот) съобщава на своя приятел Леон (Моузес Съмни), че е получила главната роля в новия филм на Елизабет Бендър (Елизабет Дебики) „The Puritan II”. Мечтата на Максин е да се нареди сред имена като Джон Траволта, Джейми Лий Къртис, Деми Мур и Брук Шийлдс и да използва хорър филмите, за да изгрее на небосклона на филмовите звезди. Нейната история обаче се отклонява от друга, далеч по-мрачна холивудска традиция - тази на сексуалната експлоатация на жените във филмовата индустрия. Вместо да позволи да бъде използвана, Максин използва своите красота,
сексапил и талант, за да си извоюва живота, който заслужава.
(източник: UOL)
Безсънни нощи, огрени от неонови светлини и полицейски сирени, наситено червени килими и още по-наситено червени кърви, облаци дим от лак за коса и цигари (и други субстанции) - „MaXXXine” въплъщава блясъка и опасността на това да си млада, красива и талантлива жена в Холивуд през 80-те години. Лентата проследява пътя на Максин, единствената оцеляла след брутално клане във ферма в Тексас, от порно касетите към големия екран. Нейните талант и постоянство ѝ печелят ролята на живота ѝ, но дали ще я спасят от серийният убиец бродещ из улиците на Лос Анджелис, известен като „нощният преследвач”, и още по-важно - от миналото ѝ? Новият филм на Тай Уест впечатлява с отличителен стил, напрегната атмосфера, енергичен осемдесетарски саундтрак, графични сцени и, разбира се, несравнимата Миа Гот (“Susperia”, “X”, “Pearl”, “Infinity Pool”).
Както останалите филми в трилогията, “MaXXXine” се обръща към значим период за филмовата история и поп културата - средата на 80-те години. Сещате се - Майкъл Джексън, Queen, Мадона… всички емблематични за периода артисти, всички носещи безбожно количество лак за коса. Тази енергия се стреми и успява да предаде Тай Уест на лентата си. Енергията на 1985 г. блика от всеки кадър. Това обаче не се дължи само на автентичните грим, костюми и саундтрак (няма нищо по-осемдесетарско от Self Control на Лаура Браниган), но и на методите, използвани за създаването на филма. Употребата на практически ефекти вместо CGI придава неподправен ретро вид, а плавните приближавания на камерата, комбинирани с забавени кадри и разделяне на екрана напомнят едновременно на филм на Хичкок и епизод на „Dynasty”. През тази призма дори графичните кървави сцени, превърнали се в запазена марка на трилогията, изглеждат сякаш са взети от лента на Тарантино.
(източник: The New York times)
Говорейки за кръв, в „MaXXXine” тя тече като река. В сравнение с океанът, който се изля в „Х” и „Pearl” обаче насилието във филма изглежда… обуздано. Това е показно за промяната в жанра. Въпреки че запазва слашър елементите на предшествениците си, „MaXXXine” е предимно психологически трилър. Най-доброто определение за жанра на филма е „giallo” - в превод „жълт жанр”, „giallo” е италиански жанр, който смесва слашър, психологически и еротичен трилър. Комбинирането на тези елементи е друг начин, по който Тай Уест взаимства от 80те години - златната ера на психологическия и еротичен трилър. Интересно е как периода, в който се развива действието във филма, повлиява не само на жанра и естетиката, но и върху наративната арка на Максин.
Бих определила „MaXXXine” като изследване на героинята, на която е кръстен филма. Зрителите се запознават с различни аспекти на Максин, които са само загатнати в първият филм от поредицата. В интервю за Rotten Tomatoes Миа Гот разказва:
Виждам Максин Минкс като супер герой, защото тя е човек, който е истински сам. Тя не може да разчита на никого, освен на себе си. Тя няма семейство, напълно сама е в Калифорния, има само един близък приятел […]. За Максин положението е “или плуваш, или потъваш”. Това ще е или нейното начало, или нейният край и тя решава да се възползва от ситуацията си и да се превърне в изключително независим, самодостатъчен, изобретателен и интелигентен човек, за да може да се справи с всяко предизвикателство, с което я срещне живота. […] Тя е единствената оцеляла от бруталното клане. И след всичко това тя влиза в колата. Тя е на кръстопът, когато е в колата. Според мен ако някой друг беше на нейно място, той щеше да деградира и да се превърне в изключително свита, срамежлива, по-слаба версия на себе си. Въпреки че е дълбоко травмирана от преживяното, Максин не прави това. Тя пораства и става по-силна след преживяното, става по-амбициозна и по-благодарна. […] В този момент в колата тя решава, че ще отиде в Холивуд и ще преследва мечтите си и нищо няма да я спре.
Невероятният актьорски талант на Миа Гот ѝ позволява да покаже всички нюанси на Максин - нейните решителност, постоянство, хладнокръвие, но също нейните чувство за хумор, чувствителност и амбиция. Тази нежна страна на Максин е това, което я свързва с хилядите хубави момичета, които се борят за ролята в „The Puritan II”. За разлика от тях обаче тя е повече от готова да използва сексапила си като оръжие. С това историята на Максин се отличава от традиционния сюжет за сексуалната експлоатация в Холивуд. Самата героиня изглежда намира свобода и сила в това да показва тялото си. Тя осъзнава, че сексът и Холивуд вървят ръка за ръка и решава да използва своите дадености, за да пробие. Така тя обръща наратива за жените като жертви и решава да намери сила в своята сексуалност. Порното е нищожна цена за сбъдването на мечтите ѝ и тя е повече от готова да я плати:
За Максин да бъдеш звезда означава безопасност. Или си звезда, или си нищо. Ако стане звезда значи тя е подсигурила мястото си в света. Ако стане звезда, тогава тя е успяла и ако стане звезда, значи животът и е имал смисъл.
Така вижда Миа Гот връзката на Максин със славата. За нея тя е билет към сигурността и любовта, които никога не е получавала. Това е славата и за много хора, особено за тези, които мечтаят за кариера в шоубизнеса. Този начин на мислене ги прави уязвими. В истинския живот уникално красивите и талантливи хора са рядкост, нещо специално. В разрастващата се филмова индустрия обаче е пренаситено с талантливи, млади и красиви хора с големи мечти готови на всичко, за да ги постигнат. А когато една валута стане прекалено разпространена, тя се обезценява. Сексът не губи стойността си. Съгласието за него не е задължително.
Филмовата индустрия е на почти 130 години. Разговорите за проблемите в нея започнаха преди малко повече от 10. Затова е толкова ценно, когато касови продукции допринесат към разговора. Мотивът за порното и секса като неизменна част от пътя към славата е нишката, която свързва „Х”, “Pearl” и „MaXXXine”. Тай Уест и Миа Гот (която е продуцент и ко-сценарист на „Pearl” и „MaXXXine”) разпознават мрачните страни на историята на киното и поп културата и ги използват, за да поддържа напрегнатата атмосфера на лентата. Голотата и графичните сцени обаче не са използвани пошло, (както в „Клети създания”), а за да придадат автентичност на наратива. С тези сцени зрителят става съучастник в експлоатацията и сексуализирането на жените (в случая на „Х” и мъжете).
(източник: The Hollywood reporter)
Въпреки сериозната тематика на филма „MaXXXine” е изключително забавен филм. Кървавите сцена са истинско зрелище, диалогът е бърз и изобретателен без да звучи изкуствен, хуморът е неочакван, но не отнема от тона на филма, а каквото и да кажа за естетиката ще е малко. За да избегна спойлери, няма да пиша в детайл за другите герои от филма, но мога да определя актьорския състав като доказани артисти и млади таланти. Елизабет Дебицки изиграва роля доста различна от най-популярният и персонаж - принцеса Даяна. Кевин Бейкън успява да е едновременно заплашителен и жалък в сравнение с Максин. Гвоздеят на филма, както на всичко, в което участва, без съмнение е Миа Гот. Говорих за разнообразието на актьорската ѝ игра - тя преминава от паника в гняв, в хладнокръвно спокойствие с щракване на пръстите си. Нейният естествен чар очовечава Максин, която според мен не би могла да бъде изиграна от друга актриса. Миа Гот е Максин. Максин е Миа Гот.
Не оставяйте факта, че филмът е част от трилогия, да ви откаже от лентата - гледането на предните два филма не е задължително, за да се насладите на „MaXXXine”. За тези от вас, които са гледали „Х” и „Pearl” обаче Тай Уест е скрил серия от препратки към тях, които ще възнаградят наблюдателните зрители. Единствено предупреждавам, че има сцени с ярки мигащи светлини, така че ако имате епилепсия или друга фоточувствителност го имайте предвид.
(източник: PosterSpy)
Макар и да не е любимият ми филм от трилогията, „MaXXXine” е достоен и бляскав завършек на хорър поредицата. Като предшествениците си филмът предлага история, кръв, зрелище, невероятна актьорска игра и, разбира се, Миа Гот. Въпреки сериозната си тематика, лентата е свежа глътка въздух (с примес на цигарен дим и лак за коса) от филмите, които обикновено се показват на българския екран. Дори и да не сте гледали предните филми и стига да не се плашите от кръв, нищо не ви спира да избягате от жегата и да прекарате 2 часа в Холивуд през 1985 г., преследвани от „нощния преследвач”, в компанията на бъдещата холивудска икона Максин Минкс.
Автор: Анелия Станиславова
Източници:
Comentários