Знакова победа за транс хората: Съдът на ЕС се произнесе по делото „Шипова“

На 12 март Съдът на Европейския съюз постанови решение по делото C‑43/24 [Шипова], образувано по преюдициално запитване на Върховния касационен съд на България. 

СЕС прие, че държава членка не може да отказва юридическо признаване на пола, когато става въпрос за неин гражданин, упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга страна членка на Съюза. 

Новината за решението идва няколко години след като Върховният касационен съд и Конституционният съд на България приеха, че според националното законодателство не съществува никаква възможност за правно признаване на пола в страната. Произнасянето на Съда в Люксембург обаче би могло да се окаже ключово за промяна в тази посока.

Как се стигна до делото ?

К.Х.М. е българска транс жена, която понастоящем живее в Италия, където преминава през хормонална терапия. Тя е изправена пред сериозни ежедневни затруднения, породени от несъответствието между половата ѝ идентичност и данните в личните ѝ документи.

През 2017 г. тя отправя молба до Районен съд Стара Загора за промяна на половия маркер и имената си в акта за раждане. Година по-късно искането ѝ е отхвърлено с мотива, че според българското законодателство полът не може да се определя по друг начин освен въз основа на първичните полови белези. Съдът не взима под влияние медицински становища и съдебна експертиза, които потвърждават половата идентичност на молителката. 

Това решение е потвърдено и от Окръжен съд Стара Загора. 

Сезиран с касационна жалба, ВКС връща делото към Окръжния съд за ново разглеждане и събиране на допълнителни доказателства за здравословното състояние на K.M.Х. 

През ноември 2019 г. искането за промяна на данните в регистрите за гражданското състояние на лицето бива отказано отново със същите мотиви от първото решение, въпреки наличието на втора експертиза, потвърждаваща трансполовата идентичност на молителката. 

Тя подава жалба срещу това решение пред ВКС, която е допусната за разглеждане през юни 2023 г. Преди това обаче Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС излиза с тълкувателно решение № 2/2020 от 20 февруари 2023 г., а то, от своя страна, се основава на решение № 15 от 26 октомври 2021 г. на Конституционния съд на България, което дефинира понятието „пол“ като строго биологична категория. На практика, това прави юридическото признаване на пола на национално равнище невъзможно. 

ВКС спря производството и отправи преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз. Българският съд постави въпросите дали правото на ЕС допуска национална практика, която напълно забранява юридическото признаване на пола и дали националните конституционни тълкувания могат да възпрепятстват прилагането на европейското право. 

Какво постанови Съдът на Европейския съюз?

С решението от 12 март Съдът на ЕС приема, че всяка пълна забрана за юридическа промяна на пола в страните членки противоречи на европейското право.

Правилата относно гражданското състояние на лицата, включително процедурите за промяна на половия маркер, са в компетентността на държавите членки. При упражняването на тази компетентност обаче националните съдилища са длъжни да спазват правото на ЕС.

Съдът отчита и признава сериозните административни, професионални и лични затруднения, пред които са изправени хората, чиито официални документи не съответстват на тяхната полова идентичност. Подобно разминаване може да създаде пречки при упражняването на основни права и да ограничи достъпа до различни сфери на обществения живот.

Освен това СЕС постанови, че националите съдилища не могат да бъдат възпрепятствани от конституционни тълкувания при прилагането на европейското право. 

Задължението на държавите за осигуряване на правна процедура за промяна на пола не се отнася до всички транс лица в ЕС, а само до тези, които са упражнили правото си на свободно движение и пребиваване в друга страна членка. 

Какво означава това решение за България и останалите страни от ЕС?

Към момента България, Унгария и Словакия са единствените страни в ЕС, в които юридическото признаване на пола е напълно ограничено.

Решението на СЕС потвърждава, че липсата на каквато и да е възможност за правна промяна на пола в държава членка е несъвместима с Хартата на основните права на ЕС и разпоредбите на Договорите. 

В резултат всички държави членки са длъжни да приведат правната си уредба в съответствие с европейското право. 

„Това дело засяга достойнството, равенството и правната сигурност на транс хората в България“, каза пред ILGA-Europe адвокат Деница Любенова, процесуален представител на жалбоподателката пред СЕС. 

„В резултат на днешното решение всички висящи дела в България трябва да бъдат възобновени без забавяне, а съдилищата и институциите да постановят решения в съответствие с правото на ЕС и решението на Съда по делото „Шипова“, добави тя.

Любенова коментира още правна празнота, която остава в националното законодателство: „Българските граждани, които не са упражнили правото си на свободно движение, все още нямат ефективен правен механизъм за промяна на личните си данни. Това подчертава спешната необходимост от законодателна реформа, която да осигури ефективна защита на транс хората, живеещи в България“.

Ако България или друга страна членка на ЕС не изпълни решението, Европейската комисия има право да сезира Съда и да започне производство за нарушение, което би могло да доведе до финансови санкции. 

Решението по делото „Шипова“ представлява важна стъпка към по-широка защита на правата на транс хората в Европейския съюз. То подчертава, че липсата на възможност за правно признаване на пола не може да бъде оправдана с абстрактни и неубедителни позовавания на ценности, религия и национална конституционна идентичност, когато това води до ограничаване на основни човешки права.

През 2019 г. СЗО премахна транссексуалността от категорията на психичните заболявания в Международната класификация на болестите, което отразява съвременното научно разбиране по въпроса. Решението на СЕС е едно напомняне към онези, които на национално ниво превръщат транс общността в инструмент за постигане на популистки цели, че всички хора имат право на достоен живот и равнопоставеност.

Автор: Радостина Сирашка