Група феминистки лесбийки организират протест „Лавандулова опасност” на женска конференция преди повече от половин век, а това завинаги променя феминисткото движение.
„Заведете лесбийка на обяд!”, гласи един от надписите. „Освобождаването на жените е лесбийски заговор”, казва друг и „Ние сме хората, от които се страхувате”. През 1970 г. събитие в Ню Йорк, спонсорирано от Националната организация на жените (NOW), е прекъснато от десетки лесбийки феминистки, които обграждат публиката с искания да бъдат изслушани. Това е пряко действие срещу маргинализирането от основното женско движение . „Бях облечена в хубава блуза. Станах и казах: „Сестри, толкова ми писна да бъда в килера на женското движение. Това вече е твърде много.” И аз разкъсах блузата си, а отдолу носех тениска „Lavender Menace”, казва дългогодишната ЛГБТ+ активистка Карла Джей, тогава на 23 г., а днес на 77 г.
Създаването на „Lavender Menace Action” и протеста е възвръщане на подстрекателния език, използван от съоснователката на NOW Бети Фридан, ранен лидер на движението за освобождение на жените, чиято книга от 1963 г. „Женската мистика” се счита за провокатор на втората вълна феминизъм. Фридан нарича лесбийките „лавандулова заплаха”, заплашваща да опетни женското движение като маргинална група от „мъжемразки”.
Демонстрантите, които се наричат Radicallesbians, говорят часове и се изправят срещу членовете на публиката на Втория конгрес на NOW за обединяване на жените, говорейки за практиките на изключване на групата и хомофобията. Въпреки че протестиращите са малко на брой, те имат огромно въздействие, давайки лице и име на лесбийките феминистки. Групата също така раздава копия от своя манифест „Жената, идентифицирана като жена”, който описва лесбийството не като страничен въпрос, а като съществен за успеха на движението за освобождение на жените в цялост.
А това има своето влияние и още през 1971 г., NOW приема резолюция, признаваща „потисничеството на лесбийките като загриженост на феминизма”, въпреки че Джей казва, че лесбийките „не са били приемани като равни партньори” до 1977 г., когато NOW приема своята резолюция за правата на лесбийките.
Повече от половин век след протеста срещу Lavender Menace, няколко от жените, които участват, се събират отново в Ню Йорк, за да споделят спомени и да предложат своите съвети на активистите днес.
„Нашето движение е необходимо точно тук, точно сега”, споделя Флавия Рандо, която не само е част от групата, но също така работи за изтръгването на гей баровете от ръцете на мафията, която контролира бизнеса с нощни заведения през 70-те години.
„Наистина е така, защото ние сме лесна изкупителна жертва, лесна мишена. В момента има някаква джендър истерия в страната.” През последните няколко години бяха приети редица закони, насочени към ЛГБТ+ хората, като сред най-често срещаните са ограниченията върху потвърждаващите пола грижи за транс младежи.
„Във всяко поколение трябва да отвръщате на удара”, казва Шели, която е родена с фамилното име Алтман, но го сменя през 60-те години на миналия век поради правителственото наблюдение на “Дъщерите на Билитис”, първата организация за лесбийски права в САЩ, на която тя е член.
Шели каза, че нейният съвет към активистите днес, е : „Ако опитате, ако се биете, може да загубите, но ако не се биете, със сигурност ще загубите, а ако се биете, имате добри шансове да спечелите.”
Другата активистка посочва, че промяната е направена през 70-те години на миналия век с малка група хора и споделя, че днешните активисти трябва да се вдъхновяват от това.
„Нямаше значение, че бяхме само 30 или 40 от нас и мисля, че младите хора днес могат да правят каквото искат и да не се страхуват, че няма достатъчно от тях, за да направят социална промяна. Те трябва да имат смелостта да изразяват своите убеждения и да излязат и да се организират, да решат каква мечта искат да следват.”
Авторка: Jillian Eugenios
Превод: Катерина Георгиева
Comments