top of page
  • Facebook
  • Instagram

Kои са най-добрите и най-лошите държави в Европа за правата на ЛГБТ+ хората?

ЛГБТИ правата в Европа през 2026 г. - три сутрини, една карта, един въпрос


Десет години Малта е страната с най-добри условия за ЛГБТИ хора в Европа. Днес Испания я измества и заема почетното място. В същата година атаките над ЛГБТИ хората в Испания се удвоиха.


Какво ни казва тогава една карта? И какво - една сутрин?


Европейският клон на Международната асоциация на ЛГБТИ хора (ILGA) е най-голямата правозащитна организация за хора от ЛГБТ+ общността. На 12.05. те публикуваха осемнадесетия си годишен Rainbow Map. Той оценява 49 държави по 76 критерия в седем категории: равенство и недискриминация, семейство, престъпления от омраза, признаване на пола, телесна неприкосновеност на интерсекс хората, пространство за гражданско общество и право на убежище.

Тази година картината изглежда така: Испания (89%), Малта (88%), Исландия (86%), Дания и Белгия (по 85%), а нa дъното - Армения (9%), Беларус (7%), Турция (5%), Азербайджан (2%)  и Русия (2%).


България е на 40-о място с 20%. От държавите в Европейския съюз само Румъния е по-долу.


Това са цифрите, но те са повърхност. Под тях има три сутрини:


  1. Първа сутрин: Мадрид


Айтана е събирателен образ на активистите в Испания. Тя се събужда до жена си. Бракът им е законен. Испания узакони еднополовите бракове през 2005 г. като трета държава в света. През 2023 г. правителството на Педро Санчес прие Транс закона (Ley Trans), който позволи на транс хората да променят пола си в документите без медицинска сертификация. През 2026 г. правителството създаде независим орган за равно третиране и завърши депатологизацията на транс идентичностите в общественото здравеопазване.


Айтана пие кафето си. Държи ръката на жена си в кафенето. Никой не я гледа.

Но миналата седмица колегата ѝ беше нападнат на излизане от бар. Двама мъже го наплюли и ритнали. Не е подал сигнал.


Защо?

„Безсмислено е“.


Според проучване на Държавната ЛГБТИ+ Федерация на Испания („Estado del Odio: Estado LGTBI+ 2025"), между 2024 и 2025 г. физическите и вербалните атаки над ЛГБТИ+ хората са се увеличили от 6,80% на 16,25%, това са почти десет процентни пункта за дванадесет месеца. Това означава 812 000 души, нападнати само за последната година. А в държава с институционална закрила 46% от жертвите не подават сигнал.


„Свидетели сме на стряскаща нормализация на омразата," предупреждава Паула Иглесиас, председател на федерацията. Политическият дискурс, добавя тя, легитимира символното насилие  и проправя пътя на физическото.


Испания е №1, но Испания е и страната, в която крайнодясната Vox нарече транс депутатка „хронично болна" в публичен дебат.


№1 значи: имаш правата. №1 не значи: ще се сигурна на улицата.


  1. Второ утро: Москва


Наталия Соловьова се събужда до жена си. Тя е председател на Руската ЛГБТ+ мрежа, която е най-голямата правозащитна организация за ЛГБТИ+ хора в Русия. Първото нещо, което вижда на телефона си, са съобщения от адвокатите ѝ.


„Бях ядосана," разказва Наталия пред Uncloseted Media. Както винаги, няма време за гняв. Първата ѝ мисъл била за колегите, останали в Русия. Прекарала сутринта в писане за евакуации и мерки за сигурност.


Това не е изолиран случай. През ноември 2023 г. Върховният съд на Русия обяви „международното ЛГБТ движение" за екстремистко. До юни 2025 г. Human Rights Watch е документирала 101 души, осъдени за „ЛГБТ екстремизъм". Наказанията варират от глоби до 12 години затвор.



В Русия можеш да отидеш в затвора заради: снимка на знаменце с дъгата в Телеграм чат от 11 души. Обици с дъги. Драг шоу, проведено в частен апартамент.


Млад мъж от групов чат за гей тийнейджъри беше заплашен с обвинение - и принуден да се запише доброволец във войната в Украйна на 18-я си рожден ден. Това било единственият законов начин да избегне затвор.


Алисе Север, арестувана на Хелоуин 2024 г. - маскирани полицаи изкъртили вратата ѝ. Тя чака виза за Европа от тайно убежище.


И все пак. Някъде в Санкт Петербург, според собствените разкази на руски активисти, тийнейджъри още рисуват дъгата с маркер на дланта си и я измиват преди да излязат.


В Русия дъговият флаг е незаконен. И все пак нечие тяло някъде танцува.


  1. Трета сутрин: София


България е на 40-то място с 20%.

През 2024 г. парламентът прие закон, забраняващ „пропаганда" на „нетрадиционна сексуална ориентация и/или полова идентичност, различна от биологичния пол" в училищата - формулировка, която Европейският клон на Международната асоциация на ЛГБТИ хора определи като пряко вдъхновена от руския модел.


През 2023 г. Европейският съд по правата на човека реши, че България нарушава човешките права, като не признава еднополовите двойки. До днес правителството не е изпълнило решението. Отново през 2023 г. българският Върховен касационен съд (ВКС) прие решение, според което транс хората нямат право да променят юридическия си пол.


А през 2026 г., според доклада на ILGA-Europe, България е с второто най-ниско място в Европейския съюз. Само Румъния е след нас. Правното признаване на пола е законово невъзможно. Еднополовите партньорства не са признати. Не едно, а две европейски съдилища: Европейският съд по правата на човека и Съдът на ЕС, вече са постановили, че България нарушава правата на ЛГБТИ хората.



И двете решения остават неизпълнени.


Деница Любенова от ЛГБТИ организация „Действие" описва момента, когато антипропагандният закон беше приет:

„Стана толкова бързо. За един ден всичко се промени. Атмосферата стана враждебна за една нощ."


Защото на 40-то място картата не е сива. Тя е жива. 


Но за какво ни е цялата тази информация?


България на 40-о място. Картата не е сива. Тя е жива. 

И ни казва: дали имаш право да се омъжиш. Дали те защитават от уволнение. Дали можеш да промениш пола си в личната карта. Дали училището ти може да каже думата „гей".

Но не ни казва: дали днес ще задържиш ръката на партньорката си. Дали ще се обличаш и изказваш свободно на улиците.

Закон без култура е дърво без корени. Култура без закон са корени, без дърво.

Испания има и двете. Русия няма нито едното, но някой все още танцува тайно. България е помежду им - и точно затова пишем тази статия.

Заместник-директорката на ILGA-Europe, Катрин Хюгендубел, обобщи доклада за 2026 г. с едно изречение: политическата смелост е избор. Правителствата, които го правят, могат ефективно да отблъскват омразата.

Затова този доклад не е оценка. Той е огледало.

Това, което показва, е резултатът от хиляди човешки решения на политици, на съдии, на учители, на лекари, на майки, на съседи. И на журналисти.

Картата може да се пребоядиса. Не отгоре надолу. От дъното нагоре.

Защото едно момиче в Уляновск, което шепне на момиче в тъмното, е революция. Едно момиче в Мадрид, което се прибира безстрашно, е победа. Едно момиче в София, което чете тази статия - е следващата стъпка.


Автор: Даяна Кирова

Източници:




Comments

bottom of page