В навечерието на 25 ноември 2022 г. Международния ден за елиминирането на насилие над жени разговаряхме с Фей Ешкевари - иранска журналистка и активистка. Тя ни разказа за революцията в Иран, събитията, довели до нея, историческите битки на иранските жени, както и за ролята на международната общност в събитията. Здравей, Фей! Благодаря ти, че се съгласи да дадеш това интервю. Можеш ли да ни разкажеш малко за себе си и за работата си като журналист и активист за правата на жените?
Благодаря за предоставената възможност. Аз съм независима журналистка, която пише и превежда предимно на персийски език за ситуацията в Иран. Въпреки че, откакто се установих в България, съм лишена от възможността да работя с някои новинарски корпорации, поради липсата на валиден паспорт, приеман от някои европейски държави, които не издават визи за притежателите на документи за пътуване. Затова работя основно като учител и участвам в редица доброволчески инициативи тук.
Вече повече от два месеца продължават постоянните протести, при които много хора бяха арестувани, а мнозина дори загубиха живота си. Какво се случва в момента и какъв е социалният и историческият контекст, който трябва да имаме предвид, когато говорим за протестите в Иран?
Повечето хора смятат, че иранската революция през 2022 г. е призив да се отърсим от упоритите лъжи и измами, които са направили живота на 85 милиона души непоносим в една находчива страна с хора, които са запознати с цената на смяната на режима, наричана още революция.
От 16 септември, денят, в който Махса-Жина Амини, 22-годишно момиче от кюрдския град Сакез, беше пребита до смърт в районно управление заради това, че не е носела перфектно поставен хиджаб, хората излизат на улицата всеки ден. Въпреки че повече от 2000 души са арестувани, над 500 са идентифицирани като убити, а съдът започна да издава заповеди за екзекуция, всички градове в страната все още горят. Работници от различни части на промишлеността стачкуват с възходи и падения, а не само студентите от университетите, но и децата от гимназиите и дори тези от началните училища, които гледат към университетите, се съпротивляват на висока цена. Виждаме как деца на 9-годишна възраст биват задържани, отнемани от родителите им и изпращани в центрове за задържане на непълнолетни. И освен непълнолетните, които случайно или умишлено биват застреляни, поне 80 от тях, някои деца след освобождаването си се самоубиват, новината за сексуално насилие се отразява дори от CNN, но повечето семейства са заплашвани от силите за сигурност да не провеждат погребални церемонии, докато националните телевизии измислят фалшиви сценарии и скандални етикети за всеки убит тийнейджър.
Всъщност те убиват още хора, за да докажат, че не са убили Махса.
Но Махса, както е написано на надгробния ѝ паметник, се превърна в символ на единството и въстанието срещу ислямската репресия, продължаваща 43 години и наложена на народа под формата на теокрация. Виждаме, че хаштагът #MahsaAmini все още е активен и се превърна в най-споделяния хаштаг в историята на виртуалната комуникация, подкрепяйки една революция. Това е и силно послание към управниците, които потискат хората в името на териториалната цялост. Потисниците се нуждаят от враг и разпространяват страх от хаос из страната, за да се легитимират и да подсигурят оставането си на власт.
С всяка стъпка, с която навлизаме в съвременната, и по-дълбоко в древната история, неотдавнашното въстание се декодира по-добре:
Хората проявяват гражданско неподчинение още от създаването на Ислямската република през 1979 г. и управлението по законите на шериата никога не е било това, което те са искали. Пропагандата на Ислямската република обаче е изключително успешна в представянето ни пред света като мюсюлманска нация без чувство за лична идентичност. Но този образ е бил разбиван многократно. Например, когато през 2019 г., точно преди пандемията, за три дни бяха убити 1500 протестиращи. И преди това, и преди това, чак до началото на Ислямската република, когато 100 000 жени протестираха срещу задължителния хиджаб в Техеран в продължение на 10 последователни дни.
Някои хора са склонни да назовават въстанието “протест” или само като женско движение, като по този начин го омаловажават. Народът на Иран пламенно го нарича революция, която е призив за структурна промяна след 43 години лицемерие, злоупотреба с морала, разграбване на националната собственост и ресурси и системни репресии.
Но импулсът на революцията е контекстуализиран в едно еволюционно движение, което води началото си може би дори още от арабско-ислямското нашествие в древна Персия, което кара жените и мъжете да се вдигнат с оръжие в ръка срещу нашествениците в продължение на много векове, за да защитят своята култура с исторически възходи и падения. Също така в съвременен контекст революцията се корени в поне 100-годишни граждански движения, започващи с конституционната революция от 1906 г. Феминистките и егалитарните движения в Иран са дори по-стари от това, като Тахерех Коратул-еин е една от първите суфражетки, която е убита през 1852 г., след като е осъдена за ерес, защото сваля забрадката си и призовава за равенство.
Виждаме, че призивите към жените да се изправят за правата си са красиво запечатани в песните на революцията след 1906 г., например в тези, които наричат жените дъщери на древния цар Кир.
Макар че много хора по света биха могли да разпознаят неотдавнашните сътресения и усилия като нещо изключително съвременно, съпротивата срещу религиозната диктатура има неоспорими културни и исторически корени още от времето на арабското нашествие. Историята показва, че когато религията се опитва да се справи с коренната култура в Иран, народът устоява, за да я спаси. В продължение на много векове ислямистите се опитват да изключат Норуз (празнуването на персийската Нова година) и да задушат литературата и изкуството, като ги ограничават, но хората страстно ги предават на следващото поколение в продължение на 14 века. Трудно е да се повярва, че в Иран говоренето на персийски език и избирането на персийски имена са били забранени в продължение на 200 години, след като мюсюлманските войски нападат Персия, и въпреки това Иран е една от малкото мюсюлмански страни, които не са загубили езика си. Ислямската република се опита да направи същото, но както се очакваше, се провали.
Иранските жени и мъже наследяват съзнателно и подсъзнателно историите, документирани в историческите легенди. Чували сте за разказвача на истории Шехерезада (което означава свободно лице, в момент когато от жените се е очаквало да покриват лицата си), която запленила халифа, тъй като западняците се чувстват по-комфортно в тази роля. Може би все още не ви се е случвало да знаете за жената кавалер Рузафзун, жената боец Гордафарид в "Шахнаме", конницата Ширин, която тръгва да търси любовта си, Артемида - главнокомандваща на военноморските сили, Йотаб, командирка на мидийските кюрди по времето на Ахеменидите в битката срещу армията на Александър Македонски, Азарми и Пурандохт, монахините по времето на Сасанидите, и Фарангис, мъдрата жена в "Шахнаме", която отрязва косата си в траур за любимия си съпруг, за да покаже волята си.
Тези женски фигури са представители на различни етноси, които изобразяват елементи от преплетения културен гоблен на Иран.
Ето как, когато лозунгът "Жена, живот, свобода", който е познат предимно като кюрдски лозунг, той бързо бива възприет сериозно от хората в цял Иран и дори от малки общности от афганистански жени под властта на талибаните.
Революцията несъмнено е женска революция, а мъжете се гордеят с нея и силно я подкрепят. Но тя е нещо повече от това. Тя е структурна промяна във всички посоки, чрез която потенциално могат да се възползват жените, мъжете, околната среда, моралът и хората от други географски райони.
Виждаш ли възможности за политическа промяна в близко бъдеще? Ако да, какво би било необходимо за това?
Трудно е да се предвиди колко време може да отнеме на иранците да си върнат страната. Става дума за богата на петрол страна с 85-милионно население.
Въпреки че ние, хората от медиите, се чувстваме комфортно да казваме на хората, че провалът или успехът е единствено в техните ръце, нека не забравяме международната воля, която досега подкрепяше режима. Доскоро хората по света нямаха представа, че иранските жени не изглеждат като на снимките на забулените в черно поддръжници на Ислямската република. Те не знаеха, че броят на иранските режисьорки е по-голям от този на Франция и Англия взети заедно и определено не са очаквали, че броят на писателките надхвърля този на мъжете. Тези постижения са семена, засадени от предишните поколения преди Ислямската република, най-вече по времето на Пахлави, и въпреки тежките ограничения от страна на Ислямската република, те процъфтяват в нашето поколение.
Проповедниците на Ислямската република невинаги изглеждат като гневни забулени жени. Има ключови членове на лобитата на Ислямската република, които имат хубави титли на други места, интересен академичен бекграунд и ключови позиции, изглеждат невероятно модерно, но получават огромни средства, за да подкрепят силно интересите на режима. Те често са канени в ключови моменти в медиите и на престижни събития, за да убеждават хората по света, че иранците подкрепят режима, и винаги се опират на едни и същи изфабрикувани факти и цифри, подготвени от режима така, че да звучат убедително. Например е интересно как един френски специалист предлага факти, че х процента от иранците защитават режима, а в такива факти се влагат много средства, за да звучат достоверно и да бъдат лесно смилаеми, докато хората са заплашвани да не говорят за своите идеи. Едни и същи цифри се преповтарят с години, без да бъдат подложени на реален изследователски метод, който да ги постави под съмнение. Потискането на други гласове идва под името "културен плурализъм" и "борба с ислямофобията", докато тези, които всъщност предизвикват ислямофобията със своите зверства са хора, които злоупотребяват с религията, които са добре дошли в Европа, Канада, Англия и Америка и, разбира се, в Китай, Северна Корея, Венецуела, Куба и Русия, но не очакваме морал и прозрачност от властите на последната група.
Чуваме някакъв шум в западните медии, но това е твърде малко,твърде късно, а правителствата все още не са убедени, че трябва да спрат да работят с убийци.
Както говорихме с българските депутати на 25 ноември, иранците не се нуждаят от други държави, за да финансират своята революция, нито пък са забравили, че вашите власти на Министерството на комуникациите, ръководено от г-жа Надежда Бухова са пътували до Иран в търсене на общи основания за сътрудничество! Можем да го наречем баналността на злото - поддържане на един престъпен режим, докато иранските работници усилено стачкуват, биват задържани и разстрелвани.
Какво е мнението ти за реакцията на международната общност на случващото се в момента в Иран? Смятате ли новите санкции, наложени от САЩ, за полезен отговор? Според теб какви действия бихте искали да видите, които да подкрепят протестиращите жени в Иран?
Аз съм един от хората, засегнати от санкциите. Повечето иранци не могат да си отворят банкова сметка другаде, тъй като режимът финансира световния тероризъм и това е доказано, както например при нападението на автобуса в Пловдив през 2012 г.
Поведението на Ислямската република е като на банкови обирджии, които са взели за заложници клиенти и банкери. Ако дадете парите на клиентите на разбойниците, мислите ли, че те ще стигнат до клиентите?
Забелязахме, че последните санкции, които трябваше да бъдат "целенасочени", имат само декоративен характер. Иранците много се шегуваха, когато Канада например включи в черния списък "Моралната полиция", известна още като полиция за хиджабите, докато ние знаем, че моралната полиция обикновено не поръчва каквото и да било от Канада. Голямата общност от иранци в Канада, особено семействата на 176-те предимно ирански пътници на полет 752 - украински самолет, по който бяха стреляли от от КСИР, най-накрая успя да санкционират КСИР, но едва след скорошните бунтове и след като десетки хиляди иранци излязоха на шествие в големите градове по случай третата годишнина.
В същото време западните правителства твърде бавно налагат санкции на ключови организации и лица от ИР. Ислямската гвардия - ИРГК, като една от най-големите терористични организации, която ръководи нападения чрез свои проксита - като тези в Бургас през 2012 г. - все още не е санкционирана от европейците.
Една от пречките пред иранските потребители на социални медии в Иран и в чужбина при изграждането на виртуална солидарност е преминаването през цензура и ограничаването на акаунтите им в деликатни моменти. Съдържанието на персийските социални мрежи е силно контролирано от Ислямската република чрез компании, регистрирани в ЕС.
Например Abrarvan, която е частна технологична компания, и много други подизпълнители, които аутсорсват модерирането на персийски говорители към Telus, за да контролират съдържанието на персийски език в полза на Ислямската република, се съобразяват с ИРГК. Те са регистрирани в Германия, България и други държави от ЕС.
Неотдавна в репортаж на Дойче веле за персийския екип на Telus България беше разкрито как ИРГК контролира персийското съдържание в социалните медии и спира активни акаунти въз основа на целенасочени масови докладвания от акаунти на киберармията.
Освен това членовете на семействата на на властимащи в Ислямската република, които нарушават санкциите и водят луксозен живот с откраднатите пари на иранците, свободно живеят в Канада, Обединеното кралство, САЩ и ЕС, докато молбите за визи на обикновените иранци обикновено се отхвърлят от същите държави.
Спомням си кампанията "с искане към правителството на САЩ и Канада да забранят на представители на властите на Ислямската република и членовете на техните семейства" - които се преустройват в свободните държави, за да започнат доходоносни бизнеси, като например програми за масово строителство, така че да заличат следите от прането на пари. Такива фирми за масово строителство съм чувала, че има и в България, докато обикновените иранци се мъчат да си отворят обикновена банкова сметка.
Сензационните моменти, в които ключови членове на Ислямска република - като ръководителя на моралната полиция, който нарежда да се арестуват жени за това, че са показали малко коса - са заснети във фитнес зала в Торонто да тренират до "полугола" според техните стандарти жена, ни показват не само колко безсрамни са властите на Ислямската република, но и посочват двойния стандарт на така наречените свободни държави. Хората се питат защо санкционирането на ИРГК отнема толкова време на европейските държави. Иранците задават въпроси на западните държави, когато виждат, че произведени в ЕС патрони за пушки в крайна сметка се използват за потушаване на протестите в Иран.
И все пак смятаме, че това е епоха, в която светът повече от всякога се усеща като малко село и престъпниците не могат да се крият вече. Призивът на обикновените европейски граждани за прозрачност, започнал с документирането на свободнодвижещите се престъпници от Ислямската република в техните страни, изглежда ще сложи край на лицемерието на техните правителства.
Народът на Иран иска от ЕС да наложи санкции на властите на Ислямската република, на корпорациите, изпълнителите и промишлеността на ИР, които заобикалят санкциите, както и на КСИР като най-опасната терористична групировка, която застрашава живота не само на иранците и хората от Близкия изток, но и на хората навсякъде по света.
Що се отнася до медийното отразяване на протестите - има ли нещо, което големите западни медии пропускат при отразяването на протеста на иранските жени? Много от нас се борят с настоящата инфодемия. Има ли онлайн публични фигури или активисти, които би могла да препоръчате на нашите читатели, които искат да се информират за ситуацията в Иран?
Мисля, че гражданите трябва индивидуално да се опитат да разкрият истината чрез хаштаговете #MahsaAmini и #IranianRevolution2022. Без контактите в социалните мрежи, които свързват реалните граждани - с изключение на членовете на киберармията, която системно залива медиите с дезинформация и дезинформация - гласовете на иранците могат да бъдат погребани под ядрените сделки за пореден път в последните десетилетия.
Иранците правят протести пред офисите на УНИЦЕФ в множество държави, тъй като УНИЦЕФ се провали сериозно в отразяването на случаите на деца, които са задържани и убити през последните седмици, и заявиха, че ще спрат даренията си след това мълчание. Аз съм един от онези, които повече няма да се интересуват от дарения, кампании, търсене на работа или сътрудничество с УНИЦЕФ.
Това е новото начало, в което много традиционни конституции се оказват недостатъчни.
Въпреки че официалните информационни агенции нямат офис в Иран и картината, която представят, обикновено преминава през влиянието на Ислямската република, в медиите има журналисти, които се свързват с хората и водят собствени независими разследвания.
Имахме късмета да се радваме на подкрепа от някои личности, като например малък брой журналисти и медийни фигури, които повишават осведомеността, няколко политици, които нарушават зловещото мълчание за масовите убийства, и хора с ясно разбиране на ситуацията, които не дават приоритет на политиката пред хуманността, също и в България.
Например за всяко цензурирано интервю в българските медии, което изопачава образа на протестиращите пред НДК като хора, които разчитат на парите на българските данъкоплатци, за да провеждат своята революция, вместо да отразява техния призив за депортиране на терористите от Ислямската република, маскирани като дипломати, има и други, които ни чуват и подкрепят. Когато някои уплашени иранци в България, също както и в други страни, се страхуват да говорят или да участват в събирания, а само показват символите на победата и минават, за да не бъдат разпознати от служителите на посолството, има самоотвержени и смели български адвокати, които знаят наизуст имената на случаите и страдат, когато някое семейство е на път да бъде депортирано, и правят всичко възможно да ги спасят, говорят в местните медии и използват социалните платформи, за да нарушат мълчанието, докато търсят устойчиви решения за изключване на Иран от списъка на сигурните държави. Подобни действия се пренебрегват от българските медии, тъй като вашите власти, които носеха забрадки в Техеран на 23, 24 и 25 ноември, за да се срещнат с министъра на Ислямската република и други служители на "Пътища и градско развитие", не бяха отразени в българските новини.
Но освен европейските официални лица, които работят с Ислямската република от 43 години, включително и по време на санкциите, за щастие има и други хора, които мълчаливо помагат на иранците в началото на новата ера, когато традиционните договорености се поставят под въпрос повече от всякога. Например етичните хакери са изключително полезни с публикуването на чувствителна информация за това какво се случва в затворите, с какви сделки и пране на пари се занимават иранските власти, колко неморални могат да бъдат иранските власти зад публичната си демонстрация на морал, кой ги подкрепя от Изток и от Запад и как са забогатели от системната бедност, налагана на народа. Самоличността на етичните хакери не се разкрива, но знаем, че те лесно могат да се свържат с международните си общности.
На 25 ноември отбелязахме Международния ден за елиминиране на насилието над жени и тази година фокусът на ежегодния протест в София беше изразяване на подкрепа за борбата на жените в Иран. Какви са някои от начините, по които можем ефективно да ги подкрепим и да изразим своята солидарност?
В Иран се нарушават правата на жените. Но най-големият нарушител в Иран е самата Ислямска република, която продуцира сериали за достойнствата на детските бракове и задържа активисти срещу детските бракове, засрамва мъжете, чиито съпруги показват косите си, насърчава жените да не продължават образованието си и им забранява да учат определени дисциплини, смята забулените жени за опакован шоколад, а по-малко забулените - за разопакован шоколад, който привлича "мухите" по градските билбордове, лишава жените от попечителство над децата им и от притежание на паспорт без официалното одобрение на съпрузите им, криминализира лекарите и запечатва клиниките, в които се предлагат контрацептивни методи и средства - за да се достигне до населението, което според върховния лидер е 150 милиона.
На 25 ноември иранските жени и мъже показаха смело, че насилниците трябва да бъдат признати за престъпници. След смяната на режима предстои да се направи много и се очаква драстично подобрение.