Белва Локууд не само се е кандидатирала за президент два пъти, но и е първата жена адвокат, която води дело във Върховния съд на САЩ.
През 1884 г. един амбициозен кандидат за президент привлича вниманието на Америка. Белва Локууд е адвокат и жена, която се кандидатира за президент на САЩ във време, в което жените все още нямат правото да гласуват.
„Аз не мога да гласувам, но за мен може да се гласува.”
Белва Локууд прекарва дългия си живот, борейки се „да постави жената наравно с мъжа“. Тя е втората жена, която се кандидатира за президент на Съединените американски щати, първата е Виктория Уудхъл. Белва е първата жена адвокат, допусната да практикува пред Върховния съд, лобист, влиятелен оратор, активистка за мир и лидерка в Движението за избирателни права на жените.
(източник: GW law)
„Издръжливостта, остроумието и доброто чувство за хумор, както разкриват работата и живота на Локууд, могат да превърнат отхвърлянето и обидите във възможности“, пише Рут Бадър Гинсбърг, съдия на Върховния съд, в увода към книгата „Белва Локууд: Жената, която щеше да бъде президент” от Джил Норгрен.
Ранният живот на Локууд
Белва Ан Бенет е родена на 24 октомври 1830 г. в Роялтън, Ню Йорк. „Белва изпитвала смесени чувства към детството, в което нейните постижения и амбиции не са били особено ценени“, пише Норгрен. „Тя се оплаквала, че е вършила работата на момче, грижейки се за животните във фермата, но не е получавала съответната оценка. Натъжавала се, когато баща ѝ не насърчавал работата ѝ в училище заради пола ѝ.”
На 14-годишна възраст Локууд става учителка и с ужас научава, че получава половината от заплатата на колегите си мъже. През 1848 г. тя се омъжва за фермер на име Юрая Макнал. Той умира три години по-късно и се налага тя да издържа дъщеря им Лура.
Като вдовица Локууд се записва в семинарията „Genesee Wesleyan” и я завършва с отличие през 1857 г. Тя се включва в разрастващите се движения за избирателни права и въздържание. През 1866 г. се премества във Вашингтон, окръг Колумбия, където преподава и развива влиятелен кръг от прогресивни приятели и става председател на „Universal Franchise Association.”
През 1868 г. се омъжва за възрастен министър и зъболекар на име Езекил Локууд. Ражда им се дъщеря - Джеси, която малко по-късно умира.. Езекил помага за отглеждането на първородната дъщеря на Белва, Лура, и подкрепя кариерата и активизма на съпругата си.
Отдавна увлечена по правото, Белва Локууд се записва в Юридическия факултет на Националния университет. Въпреки че успешно завършва курса, университетът първоначално отказва да ѝ издаде диплома, която ѝ е необходима, за да бъде приета в адвокатската колегия на окръг Колумбия. Локууд се бори с училището и дори пише писмо до президента Юлисис С. Грант, в което го моли за помощ. През септември 1873 г., университетът най-накрая ѝ издава дипломата и на 43-годишна възраст тя е приета в адвокатската колегия на Окръг Колумбия.
„Мисля, че тя е имала огромно его. И то ѝ било необходимо за това, което е била на път да направи“, казва Норгрен. „Голямото его не е непременно нещо, на което хората се възхищават. Не знам дали бих ѝ била приятелка, но нейната упоритост ме привличаше и ѝ се възхищавах.”
Юридическата кариера на Локууд
Малко след това Локууд се насочва към най-висшата съдебна инстанция в страната. След като години наред ѝ е отказвано, на 3 март 1879 г. тя става първата жена адвокат, приета в адвокатската колегия на Върховния съд. На следващата година тя става първата жена, която води дело, „Кайзър срещу Стикни” - пред Върховния съд на САЩ.
Локууд става известна и с това, че карала колелото си из Вашингтон, което се смятало за скандално и неприлично за една дама. Частната ѝ практика процъфтява и тя представлявала хора от всички раси и полове - от заподозрени в убийство до ветерани, борещи се за по-високи пенсии и по-добри лихви в областта на недвижимите имоти. Тя насърчавала и други жени да станат адвокати. „В адвокатската колегия има добра възможност за жените, които имат вкус и усет за това“, съветва тя, според Норгрен.
През 1872 г. Локууд наблюдава с интерес как обаятелната, ексцентрична и съобразителна суфражистка, Виктория Уудхъл, се кандидатира за президент с листата на Партията на равни права.
Президентската надпревара като изявление
През 1884 г. Партията за равни права издига Локууд начело на листата. Макар с Уудхъл да имат много различни характери и двете жени разбират значението на кандидатурите си. „Мисля, че тези жени са имали някакво разбиране за историята и за това как да задвижат нещата“, казва Норгрен.
Локууд е знаела, че видимостта е част от битката за равни права. „Време е да имаме собствена партия, собствена платформа и собствени кандидати”, пише тя. „Никога няма да имаме равни права, докато не си ги извоюваме, нито уважение, докато не си го поискаме.”
Уудхъл и Локууд създават движение, което се заражда още от края на Гражданската война. „От 70-те години на XIX в. жените започват да се кандидатират за местни длъжности, като се започне от мирови съдия и се стигне до много различни образователни длъжности“, казва Норгрен. „В повечето случаи, като Белва, ако са щели да бъдат избрани, те са били избирани от мъже, защото жените в тяхната юрисдикция не са имали право на глас.“
Но твърдението, че една жена може да бъде президент, вдига летвата. „Локууд е била част от това движение, но е била готова да поеме цялото напрежение на това да бъде по-скандална в искането си: „Ще бъда президент Локууд“, казва тя. Това прави момента дори по-силен“, казва Норгрен.“
(Belva Lockwood Almost Speaks in Salem, 1885. Източник: Wilamette Heritage Center)
Локууд също така отбелязва, че Америка изостава от много други страни с жени на лидерски позиции. „Защо да не номинираме жени на важни позиции?”, пита тя. „Нима Виктория не е императрица на Индия? Нямаме ли сред нашите сънароднички личности със същия талант и способности? Не е ли историята пълна с прецеденти на жени владетели?”
За разлика от Уудхъл, Локууд започва цялостна професионална кампания. Платформата ѝ се фокусира не само върху избирателните права, но и върху икономиката и подобряването на живота на американците от непривилигированите слоеве на обществото. Тя обикаля страната като изнася речи и дава интервюта, изправяйки се добродушно срещу противниците си.
На 4 ноември 1884 г. демократът Гроувър Кливланд е избран за президент на Съединените щати. Въпреки че Локууд не се доближава до него при окончателното преброяване на гласовете, тя оставя трайна следа в историята. Американци кръщават фирми, улици и дори децата си на нейно име. Десетилетия след това в кабинетите на адвокатките висят нейни портрети.
През 1888 г. Локууд се кандидатира отново, предизвиквайки ужас в някои от лидерите на Движението за избирателни права, включително на Сюзън Б. Антъни, която я смята за самоцелна и демонстративна. Кампанията привлича по-малко внимание, отколкото кандидатурата ѝ през 1884 г., но включва интервю с журналистката пионерка Нели Блай. „Мъжете винаги казват: „Да видим какво можеш да направиш“, казва Локууд на Блай, според Норгрен. „Ако винаги говорим и никога не работим, няма да постигнем нищо.“
(източник: Pixels)
Наследството на Локууд
До края на дългия си живот Локууд се превръща във водеща фигура в международното движение за мир, като същевременно практикува право. На седемдесет и пет годишна възраст помага присъждането на многомилионна сума за чероките, претърпели отстраняване от коренните си земи и преместване без справедливо обезщетение.
Малко преди смъртта ѝ попитали Локууд дали вярва, че някога жена ще стане президент. „Ако [жена] докаже, че е годна да бъде президент, един ден тя ще влезе в Белия дом“, казва Локууд. Белва Локууд умира през 1917 г. - две години преди жените да получат правото на глас.
Източник:
Автор: Hadley Meares
Превод: Румена Димитрова
Comentarios