Приемане на 19-та поправка (1920 г.)
На 18 август 1920 г. Конгресът ратифицира 19-та поправка към конституцията на САЩ, обявявайки, че „правото на гражданите на Съединените щати да гласуват не може да бъде отказано или ограничено от гледна точка на пола“. Тя е наречена „Поправката на Сюзън Б. Антъни“ в чест на нейната работа в полза на избирателното право на жените. На теория той дава право на жени от всички раси да гласуват, но на практика остава трудно за чернокожите жени, особено в Юга, чак до 1965 г.
Жените поемат – Women take over (1942 г.)
По време на Втората световна война жените поемат много роли, за да поддържат икономиката. Този период от време е увековечен от Роузи Ривъртъра и емблематичния плакат с крилатата фраза „Ние можем да го направим!“ Заради ролята на жените в икономиката през ВСВ, след войната животът на жените се променя драстично. Въпреки че има огромен растеж в сектора на услугите и жените доказват, че могат да вършат същата работа като мъжете със същата ефективност, ролите им в обществото остават ограничени от социо-културни нагласи и правни прецеденти.
Мистично движение (1963 г.)
На 19 февруари 1963 г. „Женската мистика“ на Бети Фридан излиза и се продава в над 3 милиона копия за 3 години. Това явление започва да се свързва с втората вълна на феминизма. За разлика от първата, която се стреми предимно към законови права за жените, втората вълна търси не само равни права, но и равни възможности и по-голяма лична свобода за жените. Целта е да се промени начинът, по който обществото мисли и се отнася към жените. The Feminine Mystique се противопоставя на системния сексизъм или на „проблема, който няма име“. Разкрива, че жените са „научени“, че мястото им е в дома и ако са нещастни в тази роля, обществото я смята за сломена и перверзна.
Фридман твърди, че вината не е в жените, а в тесногръдото общество, което отказва да позволи на жените да се докоснат до своята креативност и интелект. Не е революционно като мисъл, но определено е такова в обществото тогава. Три милиона читатели вече имат основание да се ядосват и са готови да се обединят в една цел: социално равенство.
Този протестен вик довежда до системна промяна както социално, така и политически за жените през следващите 15 години. Те включват: приемането на дял VII от Закона за гражданските права, който забранява дискриминацията при наемане на работа въз основа на раса и пол, основаването на Националната организация на жените (NOW) от група феминистки, включително Бети Фридан, и подписването на дял IX в закон, който дава на жените равни възможности за образование.
Закон за равно заплащане (1963 г.)
През 1963 г. Джон Кенеди включва Закона за равно заплащане в американското законодателство. Това е забележително произведение, изготвено от Естер Питърсън, ръководител на Бюрото за жените към Министерството на труда. Той забранява на работодателите да плащат на служителите по различен начин, въз основа на пола, за работа, която изисква „еднакви умения, усилия и отговорност“. Това е първият антидискриминационен закон за справяне с неравенството в заплащането, основано на пола. Президентът Кенеди признава, че законопроектът няма да реши всички проблеми с икономическото неравенство, свързани със заплащането, но е важна първа стъпка за потвърждаване независимостта на жените. За съжаление, както показва разликата в заплащането, повече от петдесет години по-късно все още не е преодоляно.
Правото на жените да избират (1973 г.)
На 22 януари 1973 г. монументалното решение на Върховния съд Roe v. Wade обявява, че Конституцията защитава правото на жената на аборт. Правото на жената да прекъсне бременност винаги е било оспорвано, главно с религиозни опорки за потенциалната личност на ембрионите и фетусите. Преди „Роу срещу Уейд“ абортът е незаконен в Америка и много жени са принудени да избират между нежелана бременност и потенциална смърт от опасни процедури. Практиката е толкова опасна, че приблизително 17% от всички смъртни случаи се дължат на неуспешни незаконни аборти. В по-късен казус, свързан с аборта през 1992 г., Върховният съд отбелязва, че „способността на жените да участват равностойно в икономическия и социалния живот на нацията е улеснена от способността им да контролират своя репродуктивен живот“. Достъпът до безопасни, законни аборти дава възможност на много жени да търсят работа, образование и лични възможности, които често са били невъзможни преди „Роу срещу Уейд.“
Превод: Катерина Георгиева
Comments