Между несигурността и печалбата: как manosphere се превърна в бизнес модел
- vechernicamedia
- Apr 28
- 4 min read
Updated: May 11
През последното десетилетие т.нар. “manosphere”, разнородна мрежа от онлайн общности, инфлуенсъри и идеологии за мъжествеността, постепенно се премести от периферията на интернет в масовата култура. От форуми и подкасти до TikTok клипове, тя претендира, че предлага на милиони мъже ясни, макар и често крайни, отговори за успеха, отношенията и ролята им в обществото. Но докато тези идеи набират популярност онлайн, те все по-често намират и офлайн изражение - включително в скъпоструващи „alpha boot camps“, които обещават бърза трансформация на идентичността.
През годините маносферата се консолидира в нещо по-опасно от обикновена субкултура — тя е системна дигитална инфраструктура за разпространение на мизогинни идеологии чрез подкасти, видеа и дори изкуство.
В сърцевината на тези идеологии стои не просто носталгия по традиционни роли, а открита враждебност: женската автономия се представя като биологична аномалия, кариерата — като отклонение от „истинската“ цел на жената да ражда и да служи, а отказът й да се подчинява на мъжката власт се диагностицира като главната причина за разпада на цивилизацията. Това не е просто реакционна носталгия — това е структурирана доктрина, която нормализира контрол, наказва независимостта и подготвя почвата за насилие отвъд дигиталната среда.
Това течение не е нещо, което се появява в последните години, а напротив – още в началото на 20-те години гневни и отчуждени мъже започват да се отдават на развлекателна мизогиния онлайн, бомбардирайки жени и момичета пред обществеността със заплахи, обиди, тормоз, хакерски атаки и отвратително „порно за отмъщение“. Тогава обаче интернет все още не е бил толкова голяма част от реалния живот.
През май 2014 г. абстрактната реторика на маносферата за „отмъщение" срещу жените придобива съвсем конкретно измерение: терорист на име Елиът Роджър убива шестима души. Основната причина, която той посочва за действието си, е че е 22-годишен девственик и е постоянно отхвърлян от жените.
Акаунтът, който публикува видеото на убийствата, съдържа 20 клипа, включително заглавия, свързани с въпроси на мъже защо момичетата ги мразят, защо не ги искат и защо ги отхвърлят постоянно. Този акаунт е свален от социалните мрежи и повече не се появява, но на негово място се заражда следващата голяма пропаганда – Gamergate - една от най-масовите онлайн организации, които са свързани с тормоз над жени в гейминг индустрията. Този скандал се превърна в гръмоотвод за десетки хиляди геймъри, бесни, че жените се намесват в среда, която е била предназначена да бъде тяхната лична фантазия за власт.
В ретроспекция е стряскащо, че всичко това е било нормализирано толкова дълго. Очевидно е било немислимо насилието срещу жени да представлява криза, ставайки дума за случаите с пропаганда на крайни и патриархални вярвания. Ако обаче в историята са замесени имигранти или транс хора, дали в този момент безопасността на жените внезапно няма да се изстреля начело в политическия дневен ред?
Много лица в Америка успяха да придобият известност от това, че започнаха да стриймват и да разпространяват тази идеология. Един от тях, който е изключително популярен сред учениците, е Sneako. Започва като политически коментатор, но в днешно време неговите клипове стават все по-провокативни. Той твърди, че жените не трябва да имат право на глас, открито се възхищава на свастиката и разпространява антисемитски конспирации за тайна еврейска власт над обществото — и това е само малка част от репертоара му. Това вреди на младото общество, тъй като те биват въвлечени в пропаганда, която е изключително крайна.
През март 2026 г. излиза документалният филм на Луи Теру „Вътре в маносферата", който предоставя рядък поглед отвътре в тези общности. Филмът документира мъже, изповядващи строга патриархална йерархия: мъжът контролира финансите, жената е ограничена до домашната сфера, а вярност се изисква единствено от нея. По-крайните гласове в маносферата отиват още по-далеч — застъпват се за лишаване на жените от избирателно право и открито легитимират мъжката изневяра като естествено право.
Същевременно филмът прави видимо и онова, което рядко се казва открито: за инфлуенсърите на върха на тази хранителна верига идеологията е преди всичко бизнес — те трупат значително богатство, продавайки на аудиторията си илюзията, че и тя може да постигне същото, което очевидно остава недостижимо за по-голямата част от последователите им.
Разрастването на така наречените „alpha boot camps“ може да се разглежда като логично продължение на процесите в маносферата, при които идеите за мъжествеността постепенно се комерсиализират и излизат извън дигиталното пространство. Тези програми функционират на пресечната точка между коучинг индустрията, уелнес културата и мотивационния бизнес, като предлагат стандартизирани модели за „успешен мъж“, често сведени до контрол, статус и емоционална сдържаност.
Въпреки че се позиционират като решения на индивидуални кризи, липса на увереност, социална изолация или професионална несигурност, те едновременно отразяват и възпроизвеждат по-широки социални напрежения, свързани с променящите се роли на мъжете в съвременното общество.
В този контекст „alpha boot camps“ повдигат въпроса не само какво означава да бъдеш „алфа“, а защо толкова много мъже днес са готови да платят, за да го разберат?
„Alpha boot camps“, историите около Sneako и трагедията на Елиът Роджър не са изолирани ситуации, а различни проявления на една и съща екосистема, в която несигурността лесно се превръща в идеология, а идеологията - в продукт.
Manosphere предлага привидно ясни отговори в свят на размиващи се роли и очаквания, но често го прави чрез опростяване, противопоставяне и емоционална радикализация. Именно тук се крие нейното влияние. Не само в крайностите, които привличат медийното внимание, а в тихото нормализиране на нагласи, които оформят начина, по който младите мъже възприемат себе си и другите. В този смисъл въпросът не е просто дали тези идеи са опасни, а защо продължават да намират толкова широка аудитория, и какво това казва за празнотите, които съвременното общество все още не успява да запълни.
Автор: Кристиана Йосифова
Източници:
Comments