Филмът „Судан, помни ни“: Интервю с д-р Руаа за войната, ролята на жените и поезията в съпротивата

През 2019 г. документалистката Хинд Меддeб пътува до Судан, за да заснеме протест пред щаба на армията в Хартум. Там тя се запознава с група млади активисти, които ще продължи да снима в следващите четири години, като камерата ѝ става свидетелка на непосредствените събития след падането на 30-годишната диктатура на Омар ал-Башир, чак до войната, която днес разкъсва страната. Резултатът е филмът „Судан, помни ни“, в който изкуството, активизма, музиката и поезията съпътстват всеки етап от суданската борба за освобождение и се превръщат в мощен инструмент за колективна съпротива. На 13 юли от 18:30 ч. кино Одеон ще покаже единствената прожекция на филма в България – организирана от колективите Феминистки мобилизации, Bg4Pal и Сдружение „Леспектра“ и Фондация „Документални медии“. 

Hyphen Online

Преди прожекцията разговаряхме с д-р Руаа от Судан, живяла и учила в България, която ще ни сподели какво всъщност се случва в родината ѝ днес, как медиите и самите суданци гледат на войната днес, каква е ролята на жените и поезията в съпротивата – и защо, въпреки болката, тя продължава да носи надежда. Както казва самата тя, „войната иска хората да бъдат запомнени само заради страданието им”, а този разговор, както и филмът, настоява те да бъдат запомнени и заради мечтите си. 

Здравей, моля, представи ни се и кажи няколко думи за себе си.

Казвам се Руаа. Живяла съм и съм учила в чужбина, включително в България, което ми даде уникална перспектива за това какво значи идентичност, принадлежност и колко важни са демократичните ценности. Днес, както милиони суданци, освен че нося болката от това, че съм свидетелка на страданията на моята страна, нося и надеждата някой ден да я видя как живее в мир, справедливост и демократично управление.

Ако имаше две минути, за да запознаеш хората с основния контекст на това какво се случва сега в Судан – как стигна страната от въстанието през 2018–2019 г. до мястото, на което се намира сега?

Може да се каже много за най-новата история на Судан, но накратко, революцията от 2018–2019 г. започна като реакция на влошаващите се условия за живот. Цените на основни стоки като хляб, гориво и лекарства станаха непосилни за обикновените судански граждани. Протестите обаче бързо се превърнаха в нещо много по-дълбоко.

В продължение на десетилетия суданският народ живееше под авторитарно управление, като се сблъскваше с ограничения на свободата на изразяване, политическото участие и основните човешки права. Държавните институции – включително полицията, разузнавателните служби и въоръжените сили – често бяха свързани по-скоро с репресии, отколкото със защита.

В крайна сметка хората стигнаха до точката, в която казаха: „Дотук!“ Това, което започна като борба за икономическо оцеляване, се превърна в борба за достойнство, свобода и справедливост.

Революцията обедини хора от различни поколения, етноси и региони под лозунга: „Свобода, мир и справедливост“. Това движение в крайна сметка доведе до падането на режима на Омар ал-Башир през април 2019 г.

За съжаление, последвалият демократичен преход беше подкопан от борби за власт между различни военни фигури, които достигнаха кулминация в опустошителната война, която Судан преживява днес.

Какво се разбира погрешно или прекалено се опростява, когато този конфликт се отразява от международните медии?

Едно от най-големите погрешни схващания е описанието на настоящия конфликт като „гражданска война“.

В действителност цивилните граждани не са избрали тази война. Конфликтът избухна между две мощни военни сили – Суданските въоръжени сили и Силите за бърза подкрепа – и двете от които преди това са работили заедно и двете от които са се съпротивлявали на исканията на цивилните граждани за демократично управление.

Докато обикновените судански граждани се застъпваха за правителство, ръководено от цивилни, тези въоръжени сили се състезаваха за власт. Когато съюзът им се разпадна, те пренесоха битката си в градовете, кварталите и цивилните общности.

Това не е война, която цивилните са започнали, нито такава, от която те извличат полза. Това е война, наложена на цивилните, които са платили най-високата цена чрез разселване, загуба на човешки животи, сексуално насилие, разрушаване на домове и срив на основните услуги.

Трагедията е, че милиони суданци страдат заради конфликт, който никога не е бил техен.

Като човек от диаспората тук, в България, как възприемате връзката си със Судан днес?

Връзката ми със Судан е дълбоко лична.

Семейният ни дом беше ударен от минометен снаряд. Брат ми беше отвлечен от Силите за бърза подкрепа, измъчван и заплашван със смърт. Бизнесът на чичо ми беше изгорен до основи. Членове на моето разширено семейство бяха подложени на ужасно насилие, включително сексуално насилие.

За съжаление, тези истории не са единични. Почти всяко суданско семейство е преживяло загуба, разселване, страх или травма от началото на войната.

И все пак тъгата ми не се дължи само на това, което Судан е загубил. Тя се дължи и на това, което Судан би могъл да бъде.

Като горда суданска жена знам огромния потенциал на моята страна. Судан е богат на култура, история, разнообразие, талант и природни ресурси. Той има толкова много да даде на света. Да гледам как този потенциал бива унищожен от войната, е разбиващо сърцето.

Да живея в чужбина означава да нося Судан със себе си всеки ден – в спомените си, в разговорите си и в надеждите си за бъдещето.

Има ли нещо, което бихте искали конкретно българската публика да запомни?

Едно нещо, което бих искала българите да знаят, е, че нашите два народа имат повече общи неща, отколкото често осъзнаваме.

Докато живеех в България, често се чувствах изненадващо у дома си. И Судан, и България имат история, оформена от чуждестранно господство и авторитарно управление. И двете общества разбират ценността на свободата, издръжливостта и куража, необходими, за да се отстояват правата си.

Българите разбират колко е важно да се съхранява паметта и да се извличат поуки от историята. Суданците споделят това разбиране. Знаем, че забравата на несправедливостта само ѝ позволява да се повтори.

А ако говорим за нещо по-просто - ние споделяме и забележителна любов към храната, гостоприемството и семейството. Понякога се шегувам, че някои судански ястия изглеждат много познати на българския вкус.

Тези общи преживявания ни напомнят, че въпреки географското разстояние хората често имат много повече общи неща, отколкото си мислят.

Каква роля изиграха младите жени в движението за демократична промяна в Судан и какво според вас ги подтикна да поемат този риск?

Жените бяха в сърцевината на суданската революция.

Всъщност суданските жени са играли влиятелни роли през цялата ни история – от древното царство Куш, където жените са управлявали като кралици и военни лидери, до съвременната борба за демокрация.

По време на революцията жените не стояха встрани от историята; те помагаха да я оформят.

Те организираха общности, ръководиха демонстрации, координираха медицинската помощ, документираха злоупотреби, създаваха изкуство, съхраняваха колективната памет и мобилизираха граждани в цялата страна.

Много жени поеха огромни лични рискове, защото вярваха, че политическата промяна е неразделна от социалната промяна. Те искаха не само по-добро правителство, но и по-приобщаващо и справедливо общество.

Една от най-емблематичните фигури на революцията е Алаа Салах, чийто образ, стояща върху кола, облечена в бяло и водеща протестиращите в песен, се превърна в символ на движението по целия свят. Нейният образ олицетворяваше кураж, надежда и централната роля на жените в демократичната борба на Судан.

Жените не бяха просто участнички в революцията — те бяха сред нейните лидери и съвест.

The Beacon

Има ли момент или образ от този период, който е останал в паметта ви?

Образът, който остава завинаги запечатан в съзнанието ми, е този на Алаа Салах.

За много суданци тази снимка улови духа на революцията: кураж, достойнство, съпротива и надежда.

Но също толкова ме вдъхновяват и жени, чиито имена може би никога няма да станат известни в международен план.

Един пример е д-р Фатия, която продължи да лекува пациенти през цялата война, въпреки сериозния недостиг на лекарства, оборудване и ресурси. В същото време тя продължи да обучава бъдещите поколения судански лекари.

Тя не само спаси човешки животи в настоящето — тя инвестира в спасяването на човешки животи в бъдещето.

За мен това представлява друга форма на героизъм: тихата решителност на обикновени жени, които продължават да служат на своите общности дори при извънредни обстоятелства.

Филмът „Судан, помни ни“, който ще видим този понеделник, 13 юли, в кино Одеон, поставя поезията и уличното изкуство в центъра на суданската борба за освобождение, като акцентира върху творбите на поети като Махджуб Шариф и Мохамед ал-Фейтури. Как усещаш изкуството в борбата за съпротива на Судан - като нещо колективно, начин, по който хората се съпротивляват заедно или по-скоро като индивидуален акт на гения?

Поезията е изиграла изключителна роля в политическата и културната история на Судан. Творбите на поети като Махджуб Шариф и Мохамед ал-Фейтури вдъхновиха поколения суданци и повлияха на големи народни движения, включително въстанията от 1964, 1985 и 2019 г.

Тяхната поезия никога не е била просто лично изразяване. Тя се превърна в общ език на съпротива, надежда и колективна памет.

Въпреки че лично не съм бил свидетелка на някои от тези исторически моменти, съм изпитала трайната сила на техните думи.

Наскоро гледах как известното стихотворение на Мохамед ал-Фейтури „Не ми копайте гроб“ ("Do Not Dig a Grave for Me") се рецитира на английски от международни артисти като част от проекта „The Poignant Project“, организиран от Мустафа Поетът и Сафия Елхило (Mustafa the Poet and Safia Elhillo).

Това, което ме впечатли, беше, че въпреки че го чувах на друг език, веднага разпознах гласа и духа на ал-Фейтури. Думите му надхвърляха езика, географията и поколенията.

Това е силата на изкуството. То напомня на хората кои са, за какво се борят и защо трябва да продължават да имат надежда — дори и в най-мрачните времена.

За нас, суданците, поезията, музиката и изкуството никога не са били само отражение на нашите борби; те ни помогнаха да ги преживеем.

Филмът „Судан, помни ни“ може да се гледа само този понеделник, 13 юли, от 18.30 ч. в кино Одеон - вход свободен, до изчерпване на местата. Прожекцията се организира съвместно от колективи Феминистки мобилизации и Бг4Пал, Сдружение „Леспектра“ и Фондация „Документални медии“.

Автор: Алех Станкова