СПКЯ вече е ПМОС: защо смяната на името има значение?
- vechernicamedia
- 5 hours ago
- 3 min read
Добре познатият на много жени Синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ) официално получи ново име - полиендокринен метаболитен овариален синдром (ПМОС). Промяната идва след години международни обсъждания, научни консенсуси и натиск от пациентски общности, а тя променя начина, по който говорим за състоянието, разбираме го и се грижим за хората, засегнати от него.
Синдромът засяга приблизително 1 на 8 жени, а според Световната здравна организация близо 70% от засегнатите никога не получават диагноза. Част от проблемът досега беше самото име.
Терминът СПКЯ е подвеждащ, защото много от хората в това състояние изобщо нямат кисти на яйчниците. Това, което често се вижда при ехография, са фоликули - малки торбички с течност около недоразвити яйцеклетки, чието развитие е нарушено вследствие на хормонален и метаболитен дисбаланс.
Новото име, публикувано в медицинското списание The Lancet на 12 май, отразява тази по-сложна реалност. ПМОС описва състоянието като полиендокринно и метаболитно, тоест свързано с нарушения в инсулина, андрогените, невроендокринната система и хормоналната функция на яйчниците, както и с дългосрочните ефекти върху организма и качеството на живот.
Думата „поликистозни“ десетилетия наред убеждава пациенти да вярват, че основният проблем с кистите на яйчниците. В новия консенсусен документ обаче се подчертава, че това е неточно: при ехографски преглед може да се наблюдава спряло развитие на фоликулите, но това не означава наличие на патологични кисти. Това разграничение променя начина, по който пациентите разбират телата си, както и начина, по който лекарите приоритизират лечението и грижата.
Старият термин свеждаше разговора за синдрома до един орган. Новото име прави много по-трудно игнорирането на цялостната картина: хормоналните нарушения, метаболитните промени, репродуктивното здрави, психичното състояние и дерматологичните симпотми вече не могат да бъдат разглеждани като отделни проблеми.
Преименуването на синдрома е резултат от мащабен международен процес, включващ проучвания, фокус групи, маркетингов и имплементационен анализ, участие на пациентски организации и консултации с десетки медицински и научни общности по света. В процеса участват 56 организации и над 14 000 допълнителни респонденти. Основната цел е новото име да бъде научно точно, разбираемо, приложимо в различни културни и езикови контексти, и да подобрява грижата за пациентите.
Това е важно, тъй като точното наименование е фразата, която хората търсят онлайн, когато се опитват да разберат какво им се случва. Това е думата, с която лекари обясняват рискове, а семействата си дават отговор на собствените си страхове и въпроси.
Новото название признава, че състоянието е едновременно хормонално, метаболитно и репродуктивно. То може да повлияе на фертилитета, но не само. Може да бъде свързано с инсулинова резистентност, промени в теглото, акне, засилено окосмяване, нередовен цикъл, тревожност, депресия и редица други симптоми, а нито един от тях не бива да бъде омаловажаван.
Новото име също така помага да се разграничат медицинските факти от популярните митове. Човек може да има ПМОС, без кистите да са основният проблем. Може да има нужда от метаболитен скрининг, дори ако първите симптоми са били свързани с нередовен цикъл или трудности със забременяването.
Когато езикът е по-точен, симптомите се разпознават по-лесно, поставя се навременна диагноза и се води разговор без стигма и заблуди. За милионите хора, живеещи с този синдром, това може да означава по-добра медицинска грижа и по-ясно разбиране за собственото им тяло.
Към момента новината за новото название не е широко отразена от големите българските медии, а разговорът за синдрома у нас все още се води с фокус над фертилността, а не над психичното и метаболитно здраве. Официални национални данни и мащабни епидемиологични проучвания почти липсват, а състоянията, засягащи женското здраве, често остават недостатъчно видими, въпреки че засягат огромна част от хората. Именно затова новото наименувание е следващата стъпка към по-точно разбиране на състоянието и по-пълноценна грижа.
Автор: Златица Маркова
Comments