Роментъзи: безопасното кътче за женски фантазии

Романтичните фентъзи романи, вече масово наричани роментъзи, покориха милиони (предимно женски) сърца и издателски къщи по света през последните няколко години. Макар и често принизявани до „п*рно за феи“, роментъзи историите вече са литературен феномен. Но на какво се дължи този безпрецедентен успех? 

Роментъзи е комбинация от жанровете романтика и фентъзи, като терминът набира особена популярност през 2022 г. Според The Guardian тези истории „обикновено ключват фантастични светове, феи, дракони и магия, както и класически романтични сюжетни линии - врагове, превръщащи се в любовници, сродни души, любовни триъгълници“.

Макар и съдържанието на несравнимо популярните заглавия да не е ново, маркетинговият етикет за субжанра намира отклик предимно в платформата TikTok, която популяризира книгите и разширява тяхната аудитория. 

CNN

Според информационната компания Bloomberg, през 2024 г. роментъзи книгите постигат 34% повече продажби в Щатите, донасяйки рекордни 610 милиона долара, а Обединеното кралство отбелязва 18-процентов скок в приходите от художествена литература благодарение на романтика и фентъзи книги, твърдят Publishers Association.

Третата книга от роментъзи поредицата „Емпирий“ на Ребека Ярос, „Буря от оникс“, бе най-бързо продаваната книга за възрастни от 20 години насам, продавайки повече от 2.7 милиона копия още през първата си седмица на пазара.

Грандиозният успех на роментъзи историите отчасти се дължи на нуждата за бягство от реалността, завладяла хората в световен мащаб. Тази тенденция на т.нар. ескейпизъм, подкрепена от социалните медии – и по-специално общността BookTok в TikTok, обяснява нарастващото търсене на художествена литература, специфично жанрове като романтика и фентъзи.

„Повече от демографска промяна, това отразява по-широк емоционален резонанс – роментъзи предлага утеха, бягство от реалността и емоционално потапящо преживяване, което привлича всички възрастови групи“ споделя Диша Гупта, служителка в издателска къща Penguin.

Screen Rant

На фона на епичната фантастика, доминирана от мъже като Джордж Р. Р. Мартин,Толкин, Брандън Сандерсън и др., много жени се обръщат към роментъзи историите в търсене на вълнуващи приключения и страстни отношения отвъд мъжкия поглед. 

„Това, което привлича читателки не е просто „порнография“ или „spice“, а по-важното е признаването на жените като сексуални субекти, не обекти на мъжко удоволствие и мишени на сексуално насилие“ твърдят маркетинговите специалисти Анастасия Даскалопулу и Ануджа Анил Прадхан.

Присъствието на нецензурирани секс сцени е може би най-известният елемент на роментъзи историите, като класификацията по ниво на „spice“ загатва броя и степента на описателност на интимни моменти. 

Според проучване на Даскалопулу и Прадхан за много жени явните секс сцени представят възможност за изследване на фантазиите си без да бъдат критикувани. На фона на историческото потискане на женската сексуалност и поставяне удоволствието на заден план, роментъзи историите отварят врата към свят, който окуражава чувственост и страст.

„По-млади читатели, с които разговаряхме, се освобождават докато четат за реалистични и нетабуизирани представяния на женските романтични и сексуални фантазии. Жени от консервативни култури казват че са вдъхновени от героини, които не се страхуват или срамуват да търсят удоволствие“ казват те.

Макар и често поставян под прицел с аргумента, че е твърде натрапчив, в повечето роментъзи книги сексът не е главен мотив, а когато присъства, допринася към сюжета и прави връзката между героите по-реалистична.

„Това действие изисква много уязвимост и читателят вижда как героите изпитват тази емоция и се променят заради нея“ отбелязва авторката Сара Хоули.

Beyond the Bookends

Дори в най-известните роментъзи книги на пазара - „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас и „Четвърто крило“ на Ребека Ярос, има едва между три и четири явни секс сцени, втъкани в близо 500 страници сюжет.

Провокативността на женското удоволствие не е трудност, която роментъзи книгите трябва да преодолеят. От друга страна обаче субжанрът е критикуван все повече и повече за своята консервативност, характерни хетеронормативни връзки и липса на инклузивност на герои и автори от различни раси и етноси.

Стандартните роментъзи взаимоотношения често се свеждат до няколко припокриващи се характеристики. Докато главната героиня е между късни тийнейджърски и средата на 20-те си години, мъжкият любовен интерес обикновено е създание от свръхестествена природа (фея, вампир, върколак и т.н.) на стотици или дори хиляди години. Впечатляващи физически черти, доминантност, териториалност и травмиращо минало са преповтарящи се елементи. 

Макар и авторката да представя главната героиня като самостоятелна и силна, нейните избори често са повлияни от любовния ѝ интерес, докато тя е представена като незряла. Това са само част от причините динамиката в такива връзки да е разглеждана и като проблематична и романтизираща контрола и неравномерното разпределение на сила.

Освен че е главно хетеросексуален, роментъзи субжанрът рядко изобразява герои от разнообразнен произход. Имайки предвид, че по-голямата част от популярните авторки са бели жени, това поставя под въпрос достъпността на издателските индустрии и чии истории те избират да публикуват.

„Маргинализираните автори пишат също толкова роментъзи книги, ако търсите, можете да намерите такива, но този бързо развиващ се тренд сякаш до голяма степен ги изоставя“ твърди авторката М. К Лоб.

Сега повече от всякога е нужно да използваме инерцията, която роментъзи субжанрът създаде и да търсим разнообразни герои, поставени под светлината на прожекторите, защото всеки заслужава да се разпознае в историите, които чете.

Автор: Юлия Здравкова