Досиетата „Епстийн“: Къде е България в тях?
- vechernicamedia
- 9 hours ago
- 4 min read
В края на месец януари 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ направи публични три милиона страници, 180 000 изображения и 2000 видеоклипа свързани със самоубилия се в затвора сексуален престъпник Джефри Епстийн. В публикуваните документи и кореспонденции на Епстийн има ясни препратки към България.
Сред файловете виждаме имената на президента на САЩ – Доналд Тръмп и негови снимки рамо до рамо с Епстийн. Собственикът на социалната мрежа „Х“ (Twitter) Илон Мъск е имал кореспонденция с Джефри Епстийн. А сред публикуваните снимки се вижда и братът на британския крал Чарлз III – Андрю, на когото през октомври 2025 г. му беше отнета титлата „принц“. Вече е известен като Андрю Маунтбатън Уиндзор.
Във файловете, разсекретени от Американското министерство на правосъдието “Bulgaria” се споменава 255 пъти. България бива споменавана в имейл кореспонденцията на Епстийн с Даниел Амар Сиад, който се представя като „бивш моден фотограф, мениджър на телевизионен канал за мода, базиран в Русия, и финансов съветник.“ – пишат за Сиад разследващите журналисти от BIRD.
Според разсекретени файлове от 2004 г. е открита резервация за двупосочни самолетни билети от София до Ню Йорк за две жени с български фамилии.
От публикуваните файлове и актуалната информация не става ясно дали двете жени/момичета са станали жертви на престъпления.
В кореспонденцията на Епстийн със Сиад, който е бил посредник между момичета и модели, се споменава българската модна агенция “Next One”.
Освен имената на двете българки, в досиетата се споменава и една „принцеса“, която според кореспонденцията между двамата има връзка с български правителствени представители.
В имейл, озаглавен „Привет от София, България“ от 22 октомври 2012 г., Даниел Сиад пише на Епстийн: „Здравей, Джефри, тук съм с Принцесата. Тя ме покани да дойда с нея, за да се срещнем с правителствените служители“. Става въпрос за Мом Луанд Раджадарсри Джаянкура. Тя действително е принцеса и праправнучка на тайландския крал Рама IV и почетен консул на Косово в Тайланд.
Даниел Сиад препраща до Епстийн имейл от „Принцесата“ спомената в първия имейл, но името ѝ не е скрито, а само имейлът ѝ.
Статия от регионална благоевградска медия показва среща между принцесата Джаянкура и правителствени служители, заемащи постове към 2012 г. Тя посещава България, точно когато и Даниел Сиад изпраща имейла си до Епстийн, в който казва, че е в София, България и че принцесата го е поканила на среща с „правителствените служители“.
В имейл от 2017 г. - Епстийн пише до Andrew L. Farkas “i want the bulgarian”, което може да се разбира като “искам българката или българското”, защото в самия контекст на изречението не се разбира, но определено става въпрос за човек.
Епстийн беше арестуван през юли 2019 г., като прокуратурата съобщи, че разполага с доказателства за организирани от него посещения в дома му в Манхатън в периода 2002–2005 г., в които са участвали десетки непълнолетни момичета, някои от които едва на 14 години.
Финансистът беше обвинен в трафик на хора с цел сексуална експлоатация, както и в други тежки престъпления, но съдебното производство срещу него беше прекратено след самоубийството му в ареста на 10 август 2019 г.
Сред близкия му кръг са били и множество действащи политици не само от Съединените щати, но и от други държави, включително бивши държавни ръководители, влиятелни бизнесмени и личности от шоубизнеса.
Българската следа в “досиетата Епстийн” беше отразена в регионални и националните ни медии в сутрешните блокове с различи репортажи и интервюта.
Мрежата около Епстийн показа не само мащаба на сексуалната експлоатация, но и провала на институции, които години наред са знаели или са предпочели да не знаят. Това е случай, който ще остане символ на злоупотреба с власт и безнаказаност.
Приносът за публикуването и превръщането на файловете и досиетата свързани с Епстийн е огромният натиск на пострадалите жени и момичета, техните адвокати, независими журналисти и подкасти в YouTube.
Вирджиния Джуфре, авторката на мемоарите “Ничие момиче” e една от основните жертви на Епстийн и обвинила (принц) Андрю в сексуално посегателство към нея, чието гражданско дело за клевета срещу съучастницата му Гислейн Максуел стана повод за събирането и впоследствие разсекретяването на тези документи.
Благодарение на усилията на много жени, правозащитни организации и адвокати имаме достъп до тези досиета, но къде е България?
България е спомената в имейлите, но голямото мълчание по темата от институциите и политически представители у нас е огромно. Важните въпроси са - защо Даниел Сиад е поканен на среща с правителствените служители, кои са двете жени и били ли са жертва на сексуално посегателство, ако са стигнали до Ню Йорк? Ако тези споменати българки и други жени от България бъдат открити и свидетелстват за сексуално насилие върху тях, то означава, че са били въвлечени в престъпна схема с международен мащаб. Ако няма такава връзка, като общество имаме право да го чуем ясно и категорично, защото мълчанието винаги поражда съмнение, а съмнението разяжда доверието.
*Споменаването на имена или наличието на снимки на даден човек в документите обаче само по себе си не е индикация за неправомерни действия.
Автор: Дениз Назиф
Източници:
Comments