Защо младите мъже все повече се ориентират към дясното, а младите жени – към лявото?
- vechernicamedia
- 3 days ago
- 5 min read
Няколко скорошни анализа установиха, че политическата разлика между половете, според която младите жени се ориентират повече към лявото, а младите мъже - към дясното, се е увеличила значително през последното десетилетие.
Според някои, политическата разлика между жените и мъжете е шест пъти по-голяма за поколението Z и милениалите в сравнение с останалите възрастови групи.
Ярък пример за това са последните президентски избори САЩ, където Доналд Тръмп спечели гласовете на мъжете на възраст между 18 и 29 години с 14 пункта, докато Камала Харис спечели с 18 пункта сред младите жени.
На президентските избори в Южна Корея през 2022 г. разликата в гласуването между мъжете и жените във всички възрастови групи беше много малка, с изключение на възрастовата група 18-29 години, където разликата в гласуването за Консервативната партия беше 25 пункта.
На последните парламентарни избори в Германия 27% от младите мъже гласуваха за Алтернатива за Германия (АзГ; дясна партия), докато 35% от младите жени гласуваха за „Левицата“.
В първия тур на последните президентски избори в Полша 47% от младите мъже гласуваха за крайнодясната Конфедерация, която се противопоставяше на задължителните ваксини и миграцията и беше скептична по отношение на климата. В същото време по-голямата част от младите жени гласуваха за леви партии.
България
България също стана пример за това разделение. Проучването „Младежта в България 2024“, проведено сред 14-29-годишни от фондация „Фридрих Еберт“ и IPSOS (февруари–март 2024 г.), показва, че 24% от младите хора се самоопределят като десни, а само 15% – като леви, като останалите се позиционират в центъра. Младите жени обаче – особено тези в градовете и с висше образование – са значително по-склонни към леви позиции, докато младите мъже (особено на възраст 19–24 години) са по-склонни да се приобщават към десницата. Къде се крие причината за тази политическа пропаст?
Образование
В цяла Европа младите жени все повече изпреварват младите мъже в областта на образованието. Данните на ЕС показват, че жените са по-склонни от мъжете да притежават университетска степен във всяка държава членка, като разликата в тяхна полза е 10,8 процентни пункта сред 30–34-годишните. Те съставляват 58% от всички висшисти и доминират сред записалите се в магистърски програми.
В България тенденцията е ясна: жените съставляват 54% от докторантите през 2024 г. и цели 63% от завършилите бакалавърска степен, като са силно представени в областта на бизнеса, здравеопазването и социалните науки. Още в средното училище момичетата се отличават: в PISA 2022 българските момичета изпреварват момчетата с 33 точки по четене и се представят на същото ниво по математика, което е ранен признак за потенциал в областта на STEM(наука, технологии, инженерство, математика).
STEM областите към момента остават доминирани от мъжете, но разликата между половете се променя. В целия ЕС жените вече съставляват една трета от завършилите STEM специалности, а делът им постоянно нараства, включително в ИКТ. В България само 36% от завършилите STEM специалности са жени, но този брой се увеличава, тъй като все повече момичета се насочват към научни и технологични кариери, подпомагани от добрите резултати в училище.
Висшето образование е силно свързано с либерални ценности, като подкрепа за равенството между половете, правата на малцинствата и социалното благоденствие, което привлича жените към по-прогресивни политики. В същото време относителната стагнация на мъжете по отношение на образованието може да породи недоволство към институциите, възприемани като елитарни или изключващи, което подтиква някои мъже към по-консервативни политически позиции.Отрицателна реакция срещу половото равноправие Правата на жените са изминали дълъг път през годините, въпреки чe още предстои значителна работа, за да се постигне пълно равенство. Някои мъже обаче се питат дали това постижение не е за тяхна сметка. Напредъкът в областта на равенството между половете поставя под въпрос очакванията към мъжете, свързани с икономическо господство и социална власт. За някои мъже тези промени се възприемат по-скоро като загуба, отколкото като напредък, което предизвиква негативна реакция срещу феминизма. Консервативните идеологии често предлагат успокоение, като потвърждават традиционните йерархии, което ги прави по-привлекателни за мъжете, които се чувстват заплашени от социалните промени.
Социалните медии и ехо камерите
Социалните медии са се превърнали в основен източник на новини за младите хора, изпреварвайки традиционните медии като телевизията и печатните издания. Но алгоритмите им са проектирани така, че да ни държат приковани към съдържание, което други потребители като нас са харесали, създавайки огромни “ехо стаи.”
Много от най-големите подкасти, които са насочени специално към мъжка аудитория, са крайно десни, често смесвайки политика с култура, теми от „маносферата“, традиционни ценности и скептицизъм към прогресивните идеи.
В тези ехо камери е често срещано мнението, че образованието е безполезно и че неговата практическа стойност е силно надценена. То рязко набира популярност след като жените осезаемо започват да задминават мъжете в постиженията си. Така, в момент когато образованието става по-достъпно за групи, които дълго са били в неравностойно положение, неговата обществена ценност започва да се поставя под съмнение, сякаш самият му смисъл се размива заедно с разместването на традиционните социални и полови йерархии.Младите мъже са несъразмерно изложени на влиянието на тези среди, където феминизмът, и социалната справедливост се представят като заплахи за статута на мъжете. Тези пространства засилват консервативните възгледи, нормализират враждебността към равенството между половете и радикализират политическите нагласи, разширявайки пропастта между мъжете и жените.
Индивидуални преживявания
Жените са по-склонни да изграждат политическите си възгледи въз основа на преживяното. Примери за такива възгледи са борбата срещу патриархалните норми, правото на аборт и равенството между половете, които традиционно се подкрепят от левите партии. Ежедневните преживявания на жените, свързани със сексизъм, неравностойно заплащане, репродуктивни ограничения и насилие, основано на пола, правят структурното неравенство осезаемо, а не абстрактно. Този житейски опит увеличава подкрепата на жените за прогресивни политики и партии, които обещават защита и разширени права. С нарастването на значимостта на тези въпроси, политическите предпочитания на жените се изместват още по-наляво.
Крайната десница утвърждава чувствата на мъжете
Десните движения често пряко оправдават емоциите на мъжете като чувство на неудовлетвореност, гняв и загуба на „статус“, представяйки ги като легитимни реакции на социалните и икономически промени, свързани с жените. Вместо да оспорва тези чувства, десницата предлага прости обяснения и ясни врагове - феминизмът, либералните елити или културната „политическа коректност“. Това признание контрастира с прогресивните среди, правейки десницата по-привлекателна за мъжете, които се чувстват пренебрегнати или отхвърлени, и по този начин задълбочава политическата пропаст между половете.Разширяващата се политическа разлика между младите мъже и жени отразява нещо повече от различна партийна лоялност – тя подчертава как поколенческите преживявания, социализацията и културните очаквания формират идеологическите нагласи. Тази поляризация предполага, че бъдещите политически пейзажи ще бъдат определени не само от дебатите свързани с икономическата политика, но все повече и от гледните точки на половете по отношение на обществото и ценностите. Тази пропаст също подчертава съществуващото и вероятно влошаващо се предизвикателство в съвместното съжителство, формирането на връзки и създаването на силни общности.
В този контекст е важно да подчертаем факта, че в България няма парламентарно представени партии с последователни леви позиции, което говори за реален дефицит на представителство на широк кръг обществени нагласи.
Aвтор: Румена Димитрова
Източници:
Comments