Ръст на женомразките нагласи във Франция

Антифеминистките тенденции във Франция набират все по-голяма популярност. На 10 февруари министърът на вътрешните работи Лоран Нунес отправи предупреждение от трибуната на Националното събрание за „открита организирана заплаха“. Повод за тревогата станаха координирани действия срещу националната телефонна линия за жени, постдрадали от насилие.

В края на януари говорителката на Национална федерация „Женска солидарност“ съобщи за опити за претоварване на горещата линия 3919 чрез системни обаждания, придружени от вербални атаки срещу служителите. По думите ѝ зад тях стоят организирани мъжки групи, които се позовават на „дискриминация срещу мъжете“.

Според вътрешния министър случаите не са изолирани, а са част от по-широко явление.

Le Monde

Експерти го определят като идеологическо течение, възникнало в отговор на напредъка в правата на жените и изградено около убеждението за „криза на мъжествеността“. То не просто утвърждава стереотипите и омаловажава неравенствата между половете, а изгражда алтернативен наратив, според който мъжете са истинските жертви на сегашната „доминирана от жени“ система и се нуждаят от защита.

В основата стои разбирането, че всички политики за равенство са атака срещу мъжете, всяка мярка за борба с насилието срещу жени е несправедлива, а феминизмът е тоталитарна идеология, застрашаваща социалния и семейния ред.

Някои анализатори подчертават, че явлението придобива идеологическо и системно измерение, което надхвърля рамките на отделни числено незначими формирования.

Докато феминизмът се стреми към равенство, радикалното движение на мъжете подчертава мъжкото превъзходство, оправдава мъжките привилегии, а освен тях, в крайни случаи, дори и насилието. 

С развитието на интернет подобни идеи привличат все повече привърженици, без значение от политически, религиозни, географски и етнически граници.

Последният доклад от 2026 г. на Висшия съвет за равенство между мъжете и жените относно състоянието на сексизма разкрива как тази идеологическа тенденция се отразява в обществените нагласи на френското общество. 

Изследването очертава две основни измерения на сексизма. Първото е на враждебния сексизъм - открито негативно отношение към жените, което се наблюдава при 17% от населението, или приблизително 10 млн. души. 

Установена е силна връзка между проявата му и религиозна и/или крайно дясна, или незаявена политическа принадлежност у неговите привърженици.

Още по-разпространен е т.нар. патерналистичен сексизъм, подкрепен от 23% от анкетираните французи. Той включва идеи като закрила на „нежния“ пол и насърчаване на традиционните роли. 

Според авторите на доклада обаче този вид сексизъм допринася също толкова за неравенствата, насилието и предразсъдъците, колкото враждебния и възпроизвежда същите отношения на доминация. Неговият характер е дори по-коварен, защото привържениците му са не само от традиционни и консервативни кръгове, което го прави по-разпространен и социално приет.

Двата вида сексизъм намират подкрепа както от мъже, така и от жени, като първите са мнозинство. 

Отхвърлянето на подобни нагласи е най-силно изразено сред жените, по-образовани и/или хора с лява политическа ориентация.

Данните разкриват обезпокоителна тенденция. Голям процент от мъжете възприемат феминизма като заплаха. Около 60% смятат, че феминистките се стремят към повече власт от мъжете, а един на всеки шест француци смята, че е по-неизгодно да бъдеш мъж. 

В същото време реалността сочи друго: жените във Франция са неравномерно изложени на насилие и дискриминация. Освен на обществени и работни места, 51% съобщават, че са третирани неблагоприятно в дома си (при разпределение на домакински задължения или поради ограничения и забрани от страна на партньора). За сравнение това се наблюдава при 22% от мъжете.

През 2024 г. 272 000 души са станали жертва на насилие от настоящ или бивш партньор в страната, като 84% от тях са жени. 

Особено притеснителни в тази връзка са устойчивите убеждения, които омаловажат и дори оправдават сексуалното насилие. 

Близо една четвърт от мъжете поставят под съмнение необходимостта от изрично съгласие за интимен контакт, отбелязвайки, че е нормално жената да го приема като задължевние или за да „достави удоволствие“ на партньора си.

Положителен отговор на проблема е законопроект, одобрен от френското Националното събрание през януари т.г., с който се премахват т.нар съпруженски права, според които бракът предполага задължение за сексуални отношения.

Въпреки тези резултати 81% от населението смята, че борбата с насилието и превенцията трябва да бъде приоритет на властите. Мнозинството оценява и досегашните политики като неефективни и недостатъчни, а цели 66% от жените изпитват недоверие в правосъдната система.

Министърът на вътрешните работи изрази готовност да се бори срещу растящите антифеминистки настроения, включително чрез мерки за борба с тероризма, що се отнася до финансирането и разпространението на инсел сайтове, които подбуждат към омраза и насилие.

Тези крайни течения все по-често се оформят като добре структурирани и финансирани мрежи, които представляват реална обществена заплаха. Това поставя въпроса докъде едно демократично европейско общество може да толерира дискурс, който е в противоречие с основните човешки права и нормализира ненавистта към жените. 

CNN

Институционалният отговор не може да се ограничава до символични мерки, които не водят до реални промени. Изцяло репресивен подход също не би могъл да бъде достатъчно ефективен, тъй като данните разкриват, че проблемът е с по-дълбоки социални корени. 

Необходима е активна работа с младите хора посредством образование, застъпващо теми като равнопоставеност, уважаване на границите на всеки човек, както и изграждане на критично отношение към съдържанието, което им се предлага в дигитална среда.

Закон от 2001 г. предвижда най-малко три занятия годишно по емоционално, свързано с взаимоотношенията и сексуално образование в училищата. През 2025 г. обаче Административният съд в Париж установи, че тези задължения не са изпълнявани систематично през годините.

В началото на същата година образованието за емоции, взаимоотношения и сексуалност бе въведено като самостоятелна учебна дисциплина, съобразена с възрастта на учениците. Предизвикателствата обаче продължават -  не всички преподаватели са добре подготвени по темите, часовете са крайно недостатъчни, а спорът за баланса в ролята на семейството и училището в сексуалното образование на подрастващите предизвиква разделения в обществото. 

Съвместно с „меките“ подходи са нужни и по-строги и последователно прилагани санкции срещу създателите и разпространителите на съдържание, подбуждащо към омраза, както и срещу организираните кампании, които саботират предоставянето на публични услуги на потърпевшите. 

Свободата на словото не може да бъде използвана като оправдание за насилие. Нормализирането на мизогинистични тенденции води до все повече пострадали и подкопава демократичните ценности, за които Франция традиционно е служела като пример на останалите държави. 

Автор: Радостина Сирашка