ООН определи репродуктивното насилие като отделна форма на полово базирано насилие

На 7 юли т.г. Съветът по правата на човека на ООН прие първата договорена резолюция, която изрично посочва „репродуктивното насилие“ като отделна форма на насилие, основано на пола.   

Резолюцията носи името „Насърчаване, защита и зачитане на пълното упражняване на правата на човека от жените и момичетата в хуманитарни ситуации“. 

В нея като примери за репродуктивното насилие са посочени принудата при използване или отказване на контрацепция, насилствена бременност, принудителен аборт и принудителна стерилизация,  „включително когато са извършени с намерението да бъде унищожена дадена група“. 

the United Nations

Макар отделни действия, представляващи репродуктивно насилие като насилствено забременяване и принудителна стерилизация например, да са отдавна забранени от международното право, това е първият случай, в който терминът е включен в договорен документ на високо ниво. 

Какво представлява репродуктивно насилие и защо се различава от останалите форми на насилие?

Репродуктивното насилие е форма на вреда, насочена срещу хора поради тяхната репродуктивна способност. 

Към него се отнасят и умишлено действие или бездействие, което води до принудителна намеса в репродуктивната автономия на човек, включително възпрепятстване на достъпа до репродуктивно здравеопазване.

Фондът на ООН за населението (UNFPA) отбелязва, че в основата стои правото на човек да реши дали, кога, как и при какви условия да забременее, да роди и да отглежда деца. 

То може да включва други форми на насилие като например сексуално. Сексуалното посегателство обаче не е необходимо условие, за да бъде налице репродуктивно насилие. В определени случаи двете понятия могат да са взаимносвързани, но не бива да бъдат смесвани. 

Защо точното назоваване е важно?

На пръв поглед това може да изглежда като формална промяна в терминологията, но конкретното назоваване на насилието дава име на преживяванията на много жени и момичета по цял свят.

Без конкретен термин преживелите репродуктивно насилие се сблъскват с по-големи трудности при търсенето на справедливост - от описване на случилото се до получаването на адекватна подкрепа. 

Вместо да бъде разпознато като конкретна форма на вреда, преживяното досега се разглеждаше през различни категории, невинаги свързани една с друга - сексуално насилие, принуда и редица други.

Това има значение и за начина, по който се документират и проследяват подобни случаи. Ако не се разпознава като отделна категория, репродуктивното насилие може да остане незабелязано при изготвянето на статистики и да бъде по-трудно забелязано като съществуващ проблем в обществото.

UNFPA отбелязва, че определянето на дадени нарушения на репродуктивната автономия като форма на полово базирано насилие може да промени начина, по който се разглеждат правните задължения на една държава. 

Фокусът се поставя не само върху въпроса дали дадена страна е предоставила определена здравна услуга, но и върху нейното задължение да зачита, защитава и гарантира правото на всеки човек да живее, свободен от насилие, основано на пола.

Към това задължение се отнасят защита на пострадалите, подкрепа, фокусирана върху техните преживявания и механизми за търсене на отговорност от извършителите.

Същност на резолюцията 

В своята същност резолюцията е насочена към жените и момичетата в хуманитарни ситуации като въоръжени конфликти, принудително разселване, природни бедствия и други. Причината за това е, че тази група е непропорционално засегната от последиците в подобни кризи. 

В подобни ситуации репродуктивната автономия може да бъде нарушена не само чрез физическо насилие, но и чрез разрушаване на здравна инфраструктура, прекъсване на доставките на лекарства и медицинска помощ и/или ограничаване на достъпа до здравеопазване.

В оперативната част резолюцията призовава държавите, агенциите на ООН и хуманитарните организации да предприемат мерки за превенция на насилието, подкрепа на пострадалите, включително чрез безопасни и конфиденциални механизми за подаване на сигнали, както и да подобрят докладването и търсенето на отговорност.

„Назовавайки репродуктивното насилие, Съветът по правата на човека направи видима една отделна и опустошителна форма на вреда, която често оставаше непризната“, заяви д-р Диана Пулидо, представител на Международната асоциация за планирано родителство (IPPF).

Преди резолюцията

Още преди приемането на резолюцията съществуваха призиви на високо международно ниво репродуктивното насилие да бъде разглеждано като отделна форма на полово базирано насилие.

В свое изказване през 2025 г. изпълнителният директор на UN Women Сима Бахус постави репродуктивното насилие сред формите на насилие, основано на пола, които често остават пренебрегнати. 

„Днес да третираме репродуктивното насилие като отделна категория вреда и да държим извършителите отговорни“, призова тя.

Бахус описва условията, при които десетки хиляди жени в Газа са родили под бомбардировки и обсада, без упойки, без следродилни грижи или чиста вода, докато са били недохранени, разселени и травмирани.

„Това не са естествени последици от войната. Те представляват модел на репродуктивно насилие“, подчерта тя.

Отвъд военните конфликти. Казусът Полша

С решение на Конституционния съд на Полша от 2020 г. в страната на практика бяха забранени почти напълно абортите, дори в случай на увреждане на плода. Година преди решението 98% от законните аборти там са извършвани именно по тази причина.

Днес абортът в Полша е законен само при изнасилване, кръвосмешение или заплаха за здравето или живота на майката, но дори тогава „достъпът до безопасен аборт е стигматизиран“ и сериозно затруднен. 

Според експерти на ООН строгото ограничението е допринесло за няколко предотвратими смъртни случая. 

Един от тях, предизвикал силен обществен отзвук, е този на Изабела. 30-годишната жена от Полша почина от септичен шок през 2021 г, докато бе в 22-ра гестационна седмица от бременността си. 

При постъпването ѝ в болница плодът вече е бил с тежки малформации, но аборт не ѝ е предложен. 

Експерти на ООН вече са определяли ситуацията в Полша като насилие, основано на пола, но досега не е назовавана с термина  „репродуктивно насилие“.

Тук резолюцията от 2026 г. отваря пространство за нов правозащитен дебат. Тя не определя полската политика като репродуктивно насилие и не създава автоматично подобно правно заключение, но дава име на по-широка категория посегателства върху репродуктивната автономия.

Тепърва ще става ясно дали този език ще остане ограничен до хуманитарни кризи или постепенно ще започне да се използва и за случаи, при които репродуктивни права биват ограничавани чрез закони, институции и политики в незасегнати от различни кризи страни.

Значение на резолюциите на ООН

Резолюциите са формални изрази на мнението и волята на органи на ООН. Те имат препоръчителен характер и не създават нови правнообвързващи задължения за държавите. 

Новата резолюция не изменя националното законодателство и не задължава автоматично страните да променят политиките си. Въпреки това тя има важно значение. 

Като официален международен акт тя ще има способността да повлияе на начина, по който държави, международни и правозащитни организации определят, документират и адресират репродуктивното насилие. 

Назоваването на репродуктивното насилие като отделна форма на насилие, основано на пола, дава име на преживяното от много жени и момичета по света и отваря вратата им за търсене на справедливост. 

То признава, че посегателствата върху репродуктивната автономия не са просто ефект или част от друго нарушение, а отделна категория вреда, базирана на пола. А когато едно преживяване има име, то трудно остава невидимо. 

Автор: Радостина Сирашка