Модерният "минимализъм": скритото лице на хиперонсумацията
- vechernicamedia
- Sep 22
- 3 min read
Обсесията с това какво ядат другите не е нещо ново. От видеа тип „What I eat in a day“ до интереса към хранителните навици на знаменитости, колеги или приятели – ние постоянно наблюдаваме или се сравняваме. Затова не е изненадващо, че на пръв поглед безобиден тренд като “girl dinner” бързо се превърна не само в социално-медийно явление, но и в част от ежедневния ни речник.
Когато един термин започне да влияе на начина, по който говорим и мислим за храната, тялото и пола, си струва да се запитаме: как започва всичко и какво всъщност означава?
Концепцията за “girl dinner” възниква като ироничен начин да назовем онези вечери, в които просто нямаме сили да готвим или ни се яде нещо случайно. Затова похапваме солетки, чаша вино, няколко маслини, сирена и т.н. Това, което започва като шега, бързо се превръща в интернет култура. Появяват се хиляди видеа – често забавни, но понякога и обезпокоителни: кенче безалкохолна напитка без захар и вейп, цигара и чаша чай, няколко резенчета краставица и няколко парченца сирене.
Проблемът не е в самата “girl dinner”, а в отношението към нея. Минимализмът започва да се представя като „женствен“, често в контекста на „женска енергия“ и естетика. Гладуването започва да изглежда стилно. Малкото – възвишено.
Идеята, че жените „по природа“ се хранят малко, постепенно се нормализира. Така съдържание, което изглежда безобидно, започва да подхранва опасни стереотипи – особено за младите жени и момичета, които изграждат своята идентичност в социалните мрежи.
Да наричаме този тип поведение „момичешко“ не е безобидно. Исторически, хранителните разстройства се свързват предимно с жени, въпреки че значителна част от страдащите са мъже (20% в САЩ, 25% във Великобритания). Жените обаче продължават да бъдат основна мишена на бодишейминг, хранителни табута и културния натиск за поддържане на определен външен вид. Затова, когато ежедневни поведения започнат да се етикетират като „момичешки“, това неусетно натоварва жените с представи за слабост, инфантилност и непълноценност. Докато при мъжете една пропусната или оскъдна вечеря остава просто... вечеря.
Не е случайно, че поколенията, които прекарват най-много време в социалните мрежи (хората между 15 и 35 години), са същите, при които най-често се наблюдават хранителни разстройства. Статистиката е тревожна: през 2015 г. 42% от тийнейджърите са се опитвали да отслабнат, в сравнение със само 28.5% през 2005г.
Тези данни не отразяват изолирани случаи, а културна тенденция. В дигитална среда, където алгоритмите възнаграждават естетиката и минимализма, неусетно се налага култ към гладната и крехка женственост.
Важно е да подчертаем, че не става дума за това дали дадена вечеря е „достатъчна“ или не. Всеки има право да яде каквото и когато поиска. Проблемът възниква, когато хранителното поведение се обвързва със стойност – и когато тази стойност се определя от пола. Когато дадено поведение бъде етикетирано като „момичешко“, то често автоматично се възприема като несериозно, емоционално или инфантилно.
И макар че подобни вечери със сигурност имат и мъжки еквивалент, няма “boy dinner”, защото обществото не придава на мъжкия глад или апетит същата символика. Ето тук е същинският проблем: женският апетит – както в буквален, така и в преносен смисъл – продължава да бъде нещо, което обществото се опитва да контролира, етикетира и ограничава.
Сам по себе си, трендът не е опасен. Опасен става, когато се превърне в културен навик, който налага очаквания и създава норми. Girl dinner е пример за това как една уж иронична фраза може да се превърне в социален маркер, който проектира инфантилност върху жените.
Aвторка: Иванжелина Трендафилова
Източници:
https://medium.com/@cmorin/how-minimalism-provides-a-false-escape-from-consumer-culture-61ba534a2cb1
Comments