Менструалното здраве влиза в българското училище от 8. клас

Рада Николова, педагогически съветник: ,,По-добре външен лектор, отколкото класният ръководител.”

Една ученичка пропуска средно по 1-2 учебни дни месечно заради болезнен цикъл. От септември 2026 г. българското училище най-после ще говори открито за това. На 5 май служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски утвърди Концептуална рамка, която въвежда менструалното здраве в 8 клас – без нов задължителен предмет и без промяна на учебните планове.

Рамката обхваща три образователни етапа – начален (I-IV клас), прогимназиален и първи гимназиален. В 8. клас за пръв път са ясно разписани теми като продължителност на цикъла, нормална и притеснителна болка, кръвотечение и кога е необходимо момичетата да потърсят лекар. Темите ще се преподават в часа на класа, по биология и чрез срещи с външни специалисти.

Документът е разработен от междуведомствена работна група с участието на МЗ, МОН, Министерство на младежта и спорта и Националния център по обществено здраве и анализи. Финансира се по Националния план за възстановяване и устойчивост. Освен менструалното здраве, рамката включва и теми като хранене, физическа активност, психично здраве, първа помощ и превенция на зависимости.

Защо това е важно? Според данни на Световната здравна организация  около 1 от 10 жени в репродуктивна възраст страда от ендометриоза. В България това означава между 200 000 и 300 000 жени. Средното забавяне на диагнозата е между 7 и 10 години, именно защото болката се възприема като „нормална част от това да си жена“. Ранното образование е признат от експертите начин това забавяне да бъде намалено.

Getty Images

„Различни са полюсите“: Реалността в българските училища обаче не е еднозначна. „Различни са полюсите“, споделя Рада Николова, педагогически съветник. „Има момчета от 12. клас, които подхождат с уважение към момичетата - свидетел съм как отиват да купят превръзки на съученички. И в по-малките класове има деца, които си говорят за това без проблем. Но всичко тръгва от семейството и от родителите.“

Според нея за поведението на децата отговорност носят и родителите, и учителите. „Моята гледна точка е, че трябва да се говори и да подхождаме с разбиране. В 8. клас темата за женското тяло е въпрос на уважение и емоции – не само на анатомия. Има теми, за които просто трябва да се говори.“

Форматът на бъдещите часове е ключов. „По-добре е външен лектор, не класният ръководител. Тогава учениците го възприемат с по-голяма сериозност – няма оценка, която зависи от това, и могат да се отпуснат, да споделят. По-малките биха се притеснявали“, обяснява тя. Според нея най-подходящата възраст за осъзнато възприемане на детайлната информация е след 10. клас.

Темата не е абстрактна. „Има ученички, които не идват на училище, защото не се чувстват добре по време на менструация. Тази болка трябва да се уважава, а децата, да знаят, че репродуктивните проблеми са нещо нормално, което се среща, и че не са сами.“

Какво ще решават родителите? За семействата, които се притесняват, че училището поема прекалено лична тема, има процедурна гаранция. В началото на всяка учебна година родителите подписват декларация за съгласие за участие на детето в обучения с външни лектори, както и за заснемане. Класните ръководители обявяват предварително плана на часа на класа в електронния дневник „Школо“, така родителите могат да преценят дали детето им да участва в конкретни теми.

Съветничката отправя послание и към семействата: „Полезно е да се говори с децата, но трябва да се внимава с психиката, да не вменяваме комплекси. Понякога самите ученици учат от родителите си вредни модели на поведение, които трябва да се прекъснат, и да се създадат нови, основани на информираност. Има хубава книга, която помага: ‚Когато подраствам‘.“

ed s. jesalva, md

ТРИ МИТА ЗА НОВАТА РАМКА

• Мит: „Това е сексуално образование под друго име.“ Реалност: Менструалното здраве е част от здравното образование, фокусът е върху тялото, болката и кога да се потърси лекар.

• Мит: „Малките деца ще бъдат травмирани.“ Реалност: Темата влиза в 8. клас, когато повечето момичета вече имат менструация. 

• Мит: „В училище няма време за такива теми.“ Реалност: Не се добавя нов задължителен предмет. Темата се интегрира в часа на класа, биологията и срещи с външни специалисти.

  
  

ПОЛЕЗНО ЗА УЧЕНИЧКИ И РОДИТЕЛИ

„Червени флагове“, при които момиче трябва да отиде на лекар:

• припадане или повръщане от болка по време на цикъл,

• кръвотечение, което трае повече от 7 дни,

• първа менструация преди 9-годишна възраст,

• липса на менструация след 16-годишна възраст,

• цикъл, който нарушава ежедневието – принуждава да се пропуска училище.

  
  

За четене: „Когато подраствам“ – препоръчана от педагогическия съветник. За контакт: Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ – endometriosis.bg, проект EndoGirl.

България остава сред страните в ЕС с висок дял ранни бременности и аборти в тийнейджърска възраст. Над 250 000 ученички на възраст 15–19 години са основната целева група на новата рамка. Менструалното образование вече е част от учебните програми на Великобритания (от 2020 г.), Шотландия (със безплатни менструални продукти за всички ученички от 2022 г.) и Испания (от 2023 г.).  У нас активна роля в обществените консултации изигра Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ с проекта EndoGirl. Предстои МЗ и МОН да публикуват методически материали за учители и училищни психолози до началото на новата учебна година.

Автор: Даяна Кирова

Източници:

https://svetatnazdraveto.bg/zhensko-zdrave/balgarija-vavezhda-menstrualno-obrazovanie-kakvo-shte-uchat-decata.html? fbclid=IwY2xjawRwKH9leHRuA2FlbQIxMABicmlkETEzUlRNWG43anQ5RkdmMExyc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHjL77RP4O34PIPI4xq- TvIJiRUu77f4hZ9zFhizTJ7ic5jerixVzVRneV_x__aem_Ds3ugLHclgRWfF4G-pTZ8Q