top of page
  • Facebook
  • Instagram

Кения: Достъпът до вода и сексуалната експлоатация

6 hours ago
3 min read

Водата. Нещо, без което никой от нас не може. Нещо, от което имаме жизненоважна нужда и което ни се полага… Нали така? На около пет хиляди километра от България, в Кения, ситуацията е различна. Там хората нямат лесен достъп до чиста питейна вода, а трябва да я купуват от така наречените „киоск“ – пунктове за вода. Някои жени обаче са принудени да плащат с различна валута от пари.


Кения е изправена пред водна криза, която се задълбочава още повече заради климатичните промени. Дори в столицата Найроби хората не разполагат с достатъчно вода годна за употреба. Съществуват т.нар. киоски, които представляват големи резервоари, пълни с чиста вода. Цените варират, но срещу около 5 евро може да се купят 20 литра вода. 


Често цените са дори по-високи, а за хората в Кения, където доходите са ниски, те понякога са непосилни. Това е сериозен проблем, особено като се има предвид, че на човек са му необходими около 100 л вода на ден. Можете да си представите колко голямо предизвикателство е това за хората там. Именно така се заражда и проблемът, известен като „секс срещу вода“.


Сексуалната корупция се проявява, когато човек използва властта си над друг, за да получи секс или сексуални услуги в замяна на услуга или ресурс, който контролира. В повечето случаи продавачите в тези пунктове са мъже, а жените са тези, които отиват да купят вода. Понякога продавачите са жени, но това е изключително рядко.


Сексът отдавна е разменната монета за вода в Кения. Според местните традиции жената е тази, която трябва да носи водата за семейството. А традициите не са нещо, което може да се промени за една нощ. Така много жени са принудени да правят секс с продавачите, за да получат вода — ресурс от жизненоважно значение за всеки човек. Има случаи, в които жените са принудени да продават тялото си и в замяна на храна или санитарни продукти като превръзки и тампони.


„В момента, в който ти направят сексуални намеци или опити за сексуално сближаване и ти откажеш, няма да получиш вода,“ това споделя млада жена в репортаж пред BBC. Тя разказва как е била нападната от двама мъже и още преди някой да е успял да ѝ се притече на помощ, те са разкъсали дрехите ѝ и са я изнасилили.


Момичета в тийнейджърска възраст също стават жертва на т.нар. „водни картели“. Това е резултат на много прекъсвания на училище заради нежелана ранна бременност. 



Според проучването на проект „Секс за вода“, най-често жертвите са необвързани жени над 35-годишна възраст, а извършителите — мъже над 35 години. Много от жертвите обаче не съобщават за случилото се заради срам и страх, а понякога и защото не познават собствените си права. 


Кения не разполага със статистически данни за честотата на сексуалната корупция във водните пунктове. Това показва колко важно е темата да бъде проучвана допълнително и за нея да се говори открито.

Защо проблемът продължава да съществува? Властите в Кения казват, че са наясно с него и са предприемали опити за подобряване на достъпа до вода. Въпреки това неформалните селища около Найроби, които са най-засегнати, продължават да страдат от липса на необходимата инфраструктура и разполагат с по-малко водоизточници. Това ограничава достъпа до жизненоважния ресурс и поставя жените в уязвима позиция, в която могат да станат жертва на сексуална експлоатация.

Кения разполага с държавни пунктове за вода, но те са крайно недостатъчно за нуждите на населението. От 2005 г. насам Найроби е изправен пред сериозен недостиг на вода, което създава условия за появата на частни водни пунктове, контролирани от т.нар. „водни картели“. 


Организации като WaterAid, Kenya Water and Sanitation Civil Society Network (KEWASNET) и African Civil Society Network on Water and Sanitation (ANEW) разработват проекти и провеждат проучвания по темата. Целта им е да дадат по-голяма гласност на проблема и да работят за промени в законодателството на Кения.



Докато за нас водата е даденост, за други тя е ежедневна борба. Зад липсата на достъп до чиста вода се крият не само бедност и неравенство, но и насилие и нарушаване на човешки права. Водата не бива да бъде привилегия, нито цената за нея да бъде човешкото достойнство. Не може да се инструментализират жизненоважни ресурси, от първа необходимост и нужда, чиято липса пряко застрашава живота на жените и момичетата. Това е принуда, насилие и форма на контрол над живота и здравето на жените и момичетата и е пряка форма на джендър базирано насилие, при което жените трябва да избират да бъдат жертва на сексуални хищници и експлоататори или да получат достъп до вода и достъп до продукти, необходими за тяхното здраве. 


АВТОР: НИЯ КРЪСТЕВА


Comments


bottom of page