Филмът „Обсебване": Какво представлява incel хорърът?
- Златица Маркова
- 1 day ago
- 5 min read
Последно време почти всеки е запознат с това какво представлява incel културата и начина, по който влияе върху младите мъже и техните отношения с жените. Разбира се, културата се отразява и в съвременното кино, където започна да се оформя интересна тенденция, която зрители и критици наричат „incel horror“. Това са тези истории, в които истинският ужас идва от действията на мъжете, които са убедени, че любовта, вниманието и дори тялото на една жена им се полагат.
Думата incel e съкращение от „involuntarily celibate“ - човек, който не е в романтична връзка и/или е девствен въпреки желанието си това да не е така. Мария Сомлева разгръща по-подробно началото на термина и онлайн движението в тази статия. В момента тези онлайн среди стават все по-опасни, а отражението им е осезаемо и извън дигиталната сфера. Мъжете, които са част от тях, все повече са затвърдили убеждението си, че жените им дължат внимание, любов или сексуален интерес, а отказът им представлява някаква несправедливост.
Тези идеи се превръщат в основен двигател на нов тип хорър истории. В статия за Ms. Magazine, Ема Чеслик пише за филма „Обсебване“ на режисьора Къри Баркър, където отбелязва, че най-плашещото нещо в него не е свръхестественото проклятие, около което е изграден сюжетът. Истинският ужас започва в момента, в който главният герой решава, че любовта на една млада жена му се полага независимо от нейното съгласие.
Главният персонаж Беър е представен като „милото момче“. Изглежда срамежлив, внимателен, несигурен и даже безобиден, но когато получава възможност чрез магия да накара обекта на желанието си, Ники, да отвърне на чувствата му, той избира да го направи. В резултат тя губи свободната си воля и е принудена да учавства в отношения, които никога не е избирала. Истински силни моменти във филма са тези, в които Ники се изправя върху наложената версия на себе си и се опитва да върне контрола над собствения си живот въпреки, че е изплашена и отчаяна. Когато тя буквално моли да бъде освободена, реакцията на Беър, въпреки спорадичните му разкаяния, е показателна. Той все пак пита „Какво толкова лошо има в това да бъдеш с мен?“
Това е моментът, в който става ясно защо толкова много зрители определят филма като incel хорър. Ужасът произлиза от невъзможността да бъде разпозната границата между желание и право. Главният герой е убеден, че тъй като е добър, самотен или наранен, някой друг му дължи любов.
Режисьорът на „Обсебване“, Къри Баркър, признава, че не е писал филма с тази идея. В интервю за The Guardian той споделя, че даже не е бил запознат с термина incel. Според него Беър започва като човек с добри намерения, но поредица от решения постепенно го превръщат в агресор. Но публиката възприема историята като притеснителна именно, защото знаe, че злото не идва под формата на очевидния злодей, а под формата на човек, който сам е убеден, че действа с добри намерения и от любов.
„Обсебване“ далеч не е единственият филм, който разглежда подобни теми. В психологическия трилър от 2022 г., „Не се тревожи, скъпа“, главната героиня Алис разбира, че живее в изкуствена реалност, създадена от мъже, които искат да избягат от неудобствата на истинския свят. Тя не е давала съгласие за този живот, но партньорът ѝ е решил вместо нея. В „Спътници“ (2025) героинята Айрис осъзнава, че е робот, който нейният приятел Джош наема от компания наречена „Емпатикс“. Джош може да контролира нейната интелигентност, чрез приложение и използва тялото и съзнанието ѝ, за собствените си цели.
Тази тенденция вече е далеч от фикция, при все че има доста публични случаи на хора, които открито са във връзка с роботи или чатботове. В тази статия от 2024 г., учени предричат, че след като роботите стават част от човешкото общество, нормално се очаква те да заемат ролята на партньори за човеците, където е нужно - като асистенти, партньори и пр. Роботите спътници имат за цел да допринесат социален контакт на тези, които страдат от липса на такъв, въпреки че не са направени с цел да заместват романтичните или интимни контакти. Проучването им показва и че значително по-малко жени приемат идеята за интимни контакти с роботи, въпреки че биха имали повече интерес, ако бъдат специално създавани за тях.
Чатботовете са все по-популярния отдушник за тези incel мъже, които все по-открито ги възприемат за свои романтични партньори. Дали това е, защото е много по-лесно да контролираш изкуствения интелект, който винаги те подкрепя, отговоря моментално, няма собствени мнения и желания, а фокусът си ти, специалния? Разбира се, жени също попадат в такъв тип отношения, но феноменът придобива особена тежест в контекста на incel културата, където идеята за “партньор”, който никога не отказва, не спори и не поставя граници, се вписва в желанието за пълен контрол над връзката. Неслучайно, много от хората, изградили романтични отношения с чатботове, описват като най-привлекателно именно липсата на риск от отхвърляне и усещането за безусловно приемане. Това повдига въпроса дали подобни технологии помагат да се преодолоее самотата или всъщност задълбочават желанието за отношения, в които другият никога не може да каже „не“.
Филм като „Ex Machina: Бог от машината“ (2015) милиардерът Нейтън Бейтман работи върху изкуствен интелект и хуманоиден робот, който започва да демонстрира интелигентност и самосъзнание. В тези истории централният конфликт е един и същ - мъж, който вярва, че има право да създаде или моделира идеалната жена според собствените си потребности. Дори филми, като „Пасажери“ (2016) или „Менюто“ (2022) могат да бъдат разгледани през подобна призма. И в двата случая стоят женски персонажи поставени в ситуации, които не са избрали, защото някой друг е решил вместо тях. Тук общото не е жанровият елемент, а въпросът кой има право да взема решения за живота на друг.
Интересен поглед към тези теми предлага и хорърът „Варварин“ (2022). Филмът първоначално кара зрителя да подозира, че опасността идва от непознатия мъж, с когото главната героиня Тес неочаквано споделя наето жилище. Постепенно обаче историята разкрива много по-дълбок пласт, свързан с насилието над жени и последиците от мъжкото чувство за превъзходство и право над другите. Според анализ на The Denver Clarion филмът използва мизогинията и мъжкото убеждание за контрол и право над жените, като двигател на сюжета, а чудовищата в него са символ на поколения сексуално насилие и злоупотреба с власт. Особено показателен е образът на героя Ей Джей – мъж, обвинен в сексуално посегателство, който непрекъснато се опитва да оправдае действията си и да се възприема като добър човек въпреки причинената вреда. Този филм разширява идеите за incel хоръра, като показва, че зад отделните прояви на обсесия и контрол често стоят по-дълбоки културни модели на насилие и обезчовечаване на жените.
Затова incel ужасите резонират толкова силно със съвременната публика. Това са реални обществени нагласи, като идеята, че женската автономия е второстепенна спрямо мъжкото желание и идеята, че мъжете често не виждат себе си като насилници, защото са убедени, че действията им са водени от любов или добрина. Именно тук се крие и силата на този поджанр, който измества фокуса от свръхестественото към нещо по-близко и познато. Вероятно затова тези истории оставят такова силно впечатление. Този съвременен ужас ни припомня, че най-страшните злодеи не изглеждат очевидно като такива, а са просто хората, които са убедени, че им се полагаш.
Автор: Златица Маркова
Comments