top of page
  • Facebook
  • Instagram

Епидемия от омраза: Adolescence и важността да говорим

  • Writer: vechernicamedia
    vechernicamedia
  • 2 days ago
  • 5 min read

Един сериал предизвика сериозни дискусии в световен мащаб. Вече гледан както от учители и родители, така и от деца и млади хора, от една страна популярността му говори за качествата и стойността на сериала, но от друга, много  по-плашеща - за един сериозен световен проблем. Най-вероятно вече сте се досетили, че става въпрос за Adolescence. 


Най-вероятно вече сте се досетили, че става въпрос за Adolescence. 


Едночасовите епизоди, записани чрез техниката “one shot” - един продължителен, неспирен кадър, са действително феноменални и потапящи ни дори още повече в трагичната и подтискаща атмосфера на сериала. 


И докато много може да се говори за творческата страна на сериала, в този текст ще се фокусирам върху засегнатия от него проблем, а именно - incel културата.


източник: Morphoses
източник: Morphoses

Какво е “incel” и откъде идва?


Думата incel е съкращение от involuntarily celibate или човек, който не е в романтична връзка и е девствен, въпреки желанието си да не е. Потиснатите импулси или невъзможността да се реализират по желания от човека начин, често водят до омраза, презрение и дори жестоки помисли срещу обекта на желанието. Както и в реалния свят, и в “Adolescence” това са жените.



Началото на движението на incel-ите се корени в проект с добри намерения. През 1997 г., младата Alana - псевдоним на жена, пожелала да остане анонимна - създава уеб сайт на име Involuntary Celibacy Project за самотни хора, срещащи трудности в откриването на партньор.


През годините обаче от платформата се заражда култура, която се обръща срещу жените с насилие и желание да “бъдат наказани”, затова че са “длъжни” да приемат нуждите на мъжа, и когато не го правят - трябва да “понесат последствията”. 


Самата Alana определя себе си като “late bloomer” (късно съзряваща) и въпреки подигравките от връстниците ѝ, е сигурна, че има и други хора, чувстващи се като нея. Действително сайтът ѝ си създава аудитория, която чете публикуваните от Alana статии и се включва в мейл бюлетина ѝ. Въпреки че и тогава имало наченки на познатото ни днес incel мислене, повечето хора в платформата били сплотени и добронамерени, а една двойка дори открива любовта именно в сайта и се сгодява!


“Определено не беше група мъже, обвиняващи жените за проблемите си. Това, на което ставаме свидетели днес, е доста жалка версия. Нещата драстично са се променили през последните 20 години.” казва Alama. 


“Преди думата (incel) означаваше всеки човек, независимо от пола, който е сам, никога не е правил секс или не е бил във връзка от доста време. Вече обаче не може да я използваме с това значение.” 


Когато самата Alana започва връзка, спира да обръща толкова внимание на общността, докато, почти двадесет години по-късно, във феминистко списание, попада на статия за Елиът Роджър. 


Елиът Роджър, който може да се счита за “пионер” на incel движението - човек, чиито твърдения от рода на “аз съм перфектният мъж”, “аз наистина съм върховен, истински алфа мъжкар“ се струват абсурдни и смехотворни на всеки средностатистически човек, но вдъхновяват множество млади мъже, изпаднали в неговата ситуация. 


Елиът Роджър. Източник: ВВС
Елиът Роджър. Източник: ВВС

Incel движението и Adolescence


Пренасяйки се в 2025-та, можем да видим ефектите на incel движението, но не онова, създадено от Alana края на миналия век, а именно тази негова “жалка версия”, за която говори тя, върху най-младите, уязвими и възприемчиви членове на обществото - децата. 


ИГ” Ефектите на действията на хора като Андрю Тейт, поименно споменат в сериала, са изключително опасни. Естествено, той далеч не е единствения подтикващ към това поведение, но смело може да се каже, че е един от главните виновници за внедряването му сред подрастващи момчета и млади мъже в социалните мрежи. 


Случаите на последователи на incel движението, съдени за изнасилвания и убийства, не са никак малко и са продукт на мизогинията и тоталната липса на обществена реакция срещу насилниците в глобален мащаб. 



източник: IGN Afriсa
източник: IGN Afriсa

Adolescence и проблемът за неразбирането


Разбира се, Adolescence се докосва и до друга изключително важна тема - връзката деца - родители и по-конкретно: синове - бащи. 


 В много случаи на насилие, фикционални или реални, можем да посочим за един от виновниците някой от двамата (или и двамата) родители. Родители, които съзнателно пренебрегват нуждите на детето си, нараняват го, психически или физически, често пъти и двете, срещат го с насилието от твърде ранна детска възраст.


Случаят с Adolescence далеч не е такъв. В лицето на Еди Милър, бащата на Джейми, виждаме един изключително грижовен и силен човек, успял да пребори собствената си травма и да се отърси от насилието, оказвано му от собствения му баща. В неговия случай, известната мантра, че насилието ражда насилие не е вярна, тъй като той е доказал, че притежава силата, необходима да се пребори с вътрешните си демони и минало, въпреки белезите, които то непременно е нанесало: виждаме го при проблемите на Еди Милър с гнева, в които той, въпреки всичко, не си позволява да посегне на когото и да от семейството. И въпреки цялата любов и спечелената битка на Еди, самият Джейми става насилник. Не заради липса на любов, а може би заради липса на разбиране. 


Епизодите


Може би най-обсъждан е трети епизод, тъй като там виждаме истинската същност на Джейми и действителното му отношение към жените. Все пак, всеки епизод е важен и разглежда една основна тема - неразбирането. 


Неразбирането на полицията, неразбирането на родителите, неразбирането на учителите и образователната система като цяло. И разбирането, а понякога дори подкрепата към престъплението, на децата и на част от младите мъже. Защото, докато омраза към жените винаги е съществувала, никога не е имала възможността да пътува толкова бързо и да достига до толкова много хора. 


И може би именно това неразбиране е проблемът, с който трябва да се борим с всички средства. Първо - да разберем и проучим какво заражда тези чувства у младите мъже и как могат те да се борят с тях. Типичен пример за това е много обсъжданият момент в трети епизод е частта, когато в края на разговора на Джейми с психоложката, той я пита дали смята, че е грозен и дали ѝ е харесало макар и малкото време, прекарано с него. Тя, разбира се, не може да му отговори, тъй като е професионалист и работата ѝ е да отрази психическото му състояние, но това още повече вбесява Джейми, който иска потвърждение от младата жена, че не е грозен. Именно в това се корени и проблемът - млади мъже, които смятат, че са “грозни”, несимпатични и нямащи нужните качества да привличат женското внимание, но вместо да работят върху проблемите си, incel културата им казва, че могат да обвиняват някой друг - жените.


***



Действително може много да се каже и да се разсъждава. Както у кого е вината, така и за личната отговорност. Тук може би е добър повод да спомена за Адам, чиято ситуация е доста сходна с тази на Джейми - син на любящ, но необръщащ достатъчно внимание баща, който също познава всички тънкости на incel движението, също е тормозен в училище, но въпреки това не позволява да бъде радикализиран. 


Но какво можем да направим?


Може би най-логичният въпрос. Какво да направим ние - като родители, приятели, учители, общество. Действително няма лесни отговори и готови решения. Но може би на първо място - да обръщаме внимание. Да питаме. Да се постараем да разберем онова, което не разбираме и да разбираме едни други.


Съществува дълбоко недоверие между половете - скорошно проучване на британския мозъчен тръст посочва, че почти ⅔ от жените се страхуват от мъжете. От друга страна пък, друго изследване сочи, че често на мъжете им липсва положителна бащинска фигура, както и че образователната система не прави достатъчно, за да ги възпитава и подкрепя. Така че проблемите са комплексни, и обвързани с неразбирането в обществото и цялостно неразбирането ни едни на други.


***


Adolescence е само първата стъпка. Според създателите му, сериалът е преди всичко призив за пробуждане. Джак Торн - сценаристът на сериала, казва пред Би Би Си: "Трябва да говорим за тези неща и се надявам филмът да помогне за това."



Източници

История на incel движението - https://www.bbc.com/news/world-us-canada-45284455

Проучване за недоверието между половете - пак там 


Aвторка: Мария Сомлева















 
 
 

Comments


bottom of page