Защо “Heated Rivalry” е феномен?
- vechernicamedia
- 22 minutes ago
- 5 min read
Сериалът за двама хокеисти взриви света не защото показва гей любов, а защото
показва мъже - нито потиснати от токсичната мъжественост, нито утвърждава
стереотипи.
Милиони жени по света се запалиха по канадския сериал за двама гей хокеисти.
“Heated Rivalry” събра 324 милиона гледания седмично до края на декември. За
зрителите сериалът е бягство от патриархата, но и наблюдение на емоционална
уязвимост. На показ са герои на мъже, които са естествени в своите личности -
агресивни и амбициозни в спорта, но грижовни и нежни в любовта.
И точно това е революционно.
Проблемът с куиър репрезентацията
През последните години във водещите медии се появи вълна от ЛГБТ+ сериали,
разнообразни от истории и актьори. Идентичното, съотносимо към сериала - посочва
се сексуалността като обществен белег или разпознаваема форма.
Българското общество го прави още по-очевидно: обожаваме Евровизия, гледаме
всички сериали като развлечение. Но на Прайд? “Не пред децата.” На гей брак? “Това е
против природата.” Подобно е отношението и към чалгата или ромската музика - на
масата, в дискотеката го приемаме нормално, но на улицата, водеща мисъл е
дискриминацията.
Мъжете, които са просто мъже
Първото нещо, което те удря в “Heated Rivalry”, е колко достъпно изглеждат героите.
Иля (Конър Стори) има наглост в погледа и увереност в тялото, която идва от
години доминация на леда. Шейн (Хъдсън Уилямс) има тихата интензивност на
човек, който е свикнал да носи тежести сам. Когато се движат, те се движат като
хокеисти - икономично, силно, целенасочено. Когато се карат, те не крещят като в
драма - те мълчат, стискат зъби, бутат емоциите навътре, докато експлодират.
Актьорската игра прави разликата
Уилямс и Стори не “играят хомосексуални мъже”. Те играят хокеисти. Цялата им
енергия е вложена да разкриват копнежи и характерите си, непремерено.
Има сцена, в която Иля и Шейн са в хотелска стая след мач. Иля седи на ръба на
леглото, а Шейн стои до прозореца, гледа навън. Няма музика. Няма драматични
монолози. Просто тишина на двама души, които са свикнали да бъдат сами със себе си.
Чува се от Иля: “Ела тук.” - не молещ, не романтичен, а просто фактически. Не се
търси провокация или тежки думи. Тук има само тишина. И тя казва всичко.
Емоционалността без стереотип
Един от критиците на сериала, самият той гей актьор Джордан Фърстман, го обвини, че
е “направен за жени” и не показва “как наистина гей мъжете се държат”. Той беше
атакуван от фенки и се извини публично.
Но въпросът му е интересен: Какво означава “истински гей мъж”?
Критиката предполага, че има един "автентичен" начин, но куиър
маскулинността е спектър, не точка. Шейн и Иля плачат, и те плачат така, както
плачат мъжете, които не са свикнали да плачат - тихо, скрито, като че ли се
срамуват от собствените си емоции. Те говорят за чувствата си, но не с
психотерапевтична точност. Те се бъркат, търсят думи, използват метафори от
хокея, защото това е езикът, който познават.
Сцените в сериала показват как човек може да бъде емоционален, без това да го
превръща в прилагателно, а напротив, да покаже човечността и приемствеността в
животите ни.
И точно това изобличава “Heated Rivalry”.
Различните сълзи
Неочакваната точка идва, когато спортни подкасти, хокейни фенове,
хетеросексуални мъже гледат и разкриват емоционална уязвимост. Гледат на
живо, обсъждат сцени и обсъждат. Някои от тях използват сериала като
възможност да се вместят в трендове, други говорят с уважение и показват
подкрепата си в изразяването на идентичността.
Едно е ясно: когато всички мъже плачат за гей любов - независимо дали е искрено или
го играят - патриархатът среща нещо, което не може да контролира: емоцията.
Сексът, без порно логиката
Сериалът е известен със своите сексуални сцени. Анализи се фокусират върху
“вербалното съгласие” - как Иля постоянно пита Шейн дали е добре. И да, това е
важно.
В “Heated Rivalry” сексът изглежда като секс между двама души, които се познават.
Смеят се, коментират, не защото е смешно, а защото е комфортно. Не правят
представление, а нещо, което двама души създават заедно - понякога перфектно,
понякога неудобно, понякога забавно.
Това е далеч от порно логиката. И далеч от романтичната фантазия. Това е просто…
истинско.
Жените, които гледат: Не фетиш, а копнеж
Да, основната аудитория на сериала са жени. Да, много от тях са хетеросексуални.
Когато хетеро жени атакуват гей критици, които изразяват неудобство - това е
проблем. Когато актьорите са обективизирани и сексуализирани - това е проблем.
Но да кажем също: жените не гледат “Heated Rivalry”, защото имат фетиш към
гей мъже. Те го гледат защото виждат нещо, което е търсено от самите тях.
В България всяка трета жена между 18 и 29 години е била насилвана от партньора си (НСИ). Над 53,000 сигнала за домашно насилие годишно. 30% от децата започват секс на 13 години без никакво образование за съгласие, защото в българските училища има само 5 часа сексуално образование през целия образователен цикъл.
Жените гледат как Иля пита “Може ли?” и копнеят за партньор, който прави
същото, гледат как Шейн споделя страхове без да бъде унизен и копнеят за
емоционална сигурност. Гледат как двама мъже се грижат един за друг, без жена
да върши емоционалния труд, и осъзнават колко изтощени са от ролята на вечна
емоционална медицинска сестра.
Това не е фетиш. Това е огледало.
Фетишизация или автентичност
Сред куиър общността има разнопосочни мнения. Някои критикуват сцените или показването на интимност. Други отричат видяното за естествено и го наричат провокация. Други като Франсоа Арно - актьорът играещ Скот Хънтър, открит би човек - отговаря в Instagram: "Има ли само един начин за 'автентичен' гей секс по телевизията? Трябва ли секса между прикрити (гей) хокеисти да изглежда като секса между sceney LA gay guys?"
Романите са писани от жена, филмово са пресъздадени от гей мъж. Границата между автентичност и фетишизация е тънка, когато се слушат критици и съдържанието е съобразено с идеалите на едно общество, картините стават реалистични. Дебатът не е един, не е равнодушен и това означава, че общността не е застинала в една представа, именно, защото са представени различни гласове, критики и мнения, и истини.
Българският контекст: Защо ни е толкова трудно
Защото консумираме различността като спектакъл, но я отхвърляме като равнопоставеност?
Двама мъже, които изглеждат като всички други мъже, които работят обикновени работи, които се държат “нормално” - и са влюбени? Това е заплаха. Защото ако “те” могат да бъдат гей без да са “очевидно различни”, това означава, че всеки може. Твоят съсед. Твоят колега. Твоят син. Това разбива черно-бялата рамка, в която сме затворили света: хетеросексуален срещу куиър, мъжествен срещу женствен, нормален срещу различен.
“Heated Rivalry” не иска да разбива тази рамка, но не я и следва. Той просто разказва история. Но именно затова е толкова опасен.
Сериалът повдига теми и дебати за емоционалната уязвимост, критикува токсичната мъжественост и не иска разрешение да покаже мъже, които се вписват в обществените представи за мъже и се любят помежду си. Той не казва “съжалявам, че са толкова мъжествени”. Той просто ги показва “каквито са”.
“Heated Rivalry” не чупи стереотипи за гей мъжете, а чупи стереотипи за мъжествеността изобщо. Не се показва нещо непознато за куиър общността. Откритието е за публиката извън общността. За хетеросексуалните жени, които гледат и за пръв път виждат модел на отношения, базиран на взаимна грижа, а не на полови роли. Сериалът успява да направи нещо рядко: да не компрометира куиър перспективата, за да угоди на външната публика - но да достигне и двете.
Жените научават за модел на взаимоотношения, които им липсват: равнопоставеност, вербално съгласие, емоционална взаимност без майка - терапевт.
За българските мъже с емоционална репресия, задушени от стандарти на “истинска мъжественост”, които водят до насилие и саморазрушение - това може да е най-важният урок.
Готови ли сме за него?
Автор: Даяна Кирова
Източници:
3.https://bluelinestation.com/why-heated-rivalry-is-currently-doing-more-for-hockey-popularity-than-the-actual-nhl-01ket46fzq31
Comments