Експертен форум във Френския институт и коментар от специалист за правната невидимост на куиър жените у нас
Експертен форум във Френския институт показа как правната невидимост засяга лесбийките, бисексуалните и куиър жените, от раждането до защитата от насилие
„Къде ще ни приемат като родители? Къде моето дете ще се чувства прието?“ С тези въпроси много лесбийки, бисексуални и куиър жени в България започват пътя към родителството, още преди да са стъпили в лекарски кабинет. Отговорите рядко идват от институциите. Обикновено идват от затворени фейсбук групи, от препоръки на други майки и от частни клиники, които струват повече.
На 30 септември Фондация „УоманЪп“ и ЛГБТИ организация „Действие“ събраха във Френския институт в България експерти, юристи и представители на общността. Темата на форума бяха насилието, дискриминацията и правната невидимост на лесбийките, бисексуалните и куиър жените, от майчиното здравеопазване до законодателната защита. Бяха представени две нови проучвания: на „УоманЪп“ за пътя към родителството и на „Действие“ за домашното насилие в еднополовите връзки.
Докладът на „УоманЪп“ - „Куиър родителство в България: между приемането, несигурността и институционалната невидимост“ - се основава на 20 дълбочинни интервюта със семейства от общността и със самотни майки, които са били в еднополова връзка, когато са създали детето си. Изследването не е статистически представително. Целта му е да покаже механизмите, чрез които сексуалната ориентация и семейната структура влияят на решенията и на чувството за сигурност на семействата.
„Положителните впечатления на тази група жени всъщност са много силни“, казва Мая Генева, координаторка и съоснователка на фондацията. „Но влизайки в решението да бъдат родители, те влизат освен с вълнение и с един много голям страх.“
Не дискриминацията, а страхът от нея
Откритата дискриминация е рядка в разказите на участничките. Много от тях описват подкрепящи лекари, акушерки и детски градини. Страхът обаче идва преди всяка среща с институция и определя изборите.
„Те не отиват при непроверени лекари от държавни болници, а при конкретни специалисти в конкретни частни лечебни заведения, при които вече са ходили други родители“, обяснява Генева. Информацията се предава в затворени онлайн групи на ЛГБТ родителите в България.
Докладът нарича това разлика между „добрия“ и „безопасния“ специалист. Медицинската компетентност престава да е достатъчен критерий: първо трябва да се провери дали семейството ще бъде прието. Изборът се свива до няколко частни клиники, някои от които участничките описват като претоварени и работещи „на конвейер“.
След раждането логиката се пренася към детските градини и училищата. „Даже не е самата дискриминация, която срещат, а самият страх от нея ги провокира да търсят частни варианти“, казва Генева. Тя подчертава, че има и положителни примери от държавни детски градини, където всичко е било наред.
Цената се натрупва: асистирана репродукция, частно проследяване на бременността, раждане, частно образование. „Няколко семейства ни споделиха, че дори идеята за второ дете е немислима заради многото разходи“, казва Генева. „Това лично на мен ми е голяма болка, че трябва да водиш привилегирован живот, за да бъдеш родител.“
„Какво ще стане с детето ми, ако аз почина?“
Най-дълбоката несигурност е свързана с небиологичната майка. В ежедневието тя е родител във всеки смисъл, но законът не я признава. Всички интервюирани изразяват сериозно притеснение какво би станало с детето при смърт на биологичната майка.
„Вторият родител няма никакви права върху детето и семейството на биологичната майка може буквално да вземе детето от ръцете му“, казва Генева. Отношенията с родителите на биологичната майка често са сложни, понякога дори с тормоз. „Да се остави това на произвола на съдбата е доста нелепо.“
Някои семейства търсят сами неформални начини да се защитят. Според доклада обаче тези решения носят собствени рискове при семейни спорове.
Изследването показва и обратната страна на проблема. В няколко от семействата има раздяла, докато детето е малко. В един от случаите небиологичната майка прекъсва напълно контакта с детето, което днес е на седем години, и не плаща издръжка. Причината е, че законът не я признава за родител.
„С всички права идват и конкретни отговорности“, казва Генева. „Една правна рамка би държала поне финансовата отговорност - да изплащаш издръжка. Не е много, но би било голяма разлика за семейства, в които в момента вторият родител просто изчезва от живота на детето и майката.“
Насилието, което законът не вижда
Втората част на форума показа, че правната невидимост има и по-опасно измерение. Проучването на „Действие“ е проведено през май и юни 2026 г. и включва анкети с 22 души, четири интервюта и две фокус групи с представители на институции. Според него институциите не реагират, когато насилието е между партньори от един пол. Адв. Деница Любенова от организацията обясни, че пострадалите получават отказ дори когато подадат сигнал или поискат закрила.
Причината е, че понятието „интимна връзка“ в Закона за защита от домашно насилие не обхваща еднополовите двойки. Законът не отчита и специфични форми на насилие като аутинга, разкриването на нечия сексуална ориентация против волята ѝ. Анализ на Българския хелзинкски комитет и Алианса за защита от насилие, основано на пола, стига до същия извод. По-ранно изследване на Фондация „Билитис“ с 91 участници показва, че една трета от тях са преживели насилие от партньор, а две трети - от родител.
Шанс за промяна има. До юни 2027 г. България трябва да транспонира европейската директива за борба с насилието срещу жени и домашното насилие, което ще наложи промени в закона.
Какво трябва да се промени?
На първо място „УоманЪп“ поставя правна рамка, в която вторият родител има и права, и отговорности към детето. Тя посочва като първа стъпка признаването на браковете, сключени в други европейски държави, които днес остават невалидни в България.
Темата е и международна. В средата на септември Комитетът на министрите на Съвета на Европа отново разгледа неизпълнението от България на решението на ЕСПЧ по делото „Коилова и Бабулкова“. Двете жени сключват брак във Великобритания през 2016 г., но българските власти отказват да го признаят.
Втората препоръка е задължително обучение за лекари и акушерки по комуникация с пациенти от различни общности, включително ромската и еднополовите двойки. „В подготовката си тези хора често нямат никакво обучение как да комуникират с пациентите и как да ги предразположат. Това ги оставя крайно неподготвени.“
Към читателите Генева има по-проста молба: да говорят по темата и да разказват историите на хората, за да не остават без лице и глас.
Страхът не е присъда
Въпреки всичко Генева има и обнадеждаващо послание към двойките, които тепърва мислят за дете. „Има места, на които могат да се чувстват приети. Има специалисти, които са много приемащи, и общност, която да ги подкрепя“, казва тя. „Този страх от открита дискриминация много често е само страх.“
Двата панела на форума говориха за различни неща, раждане и насилие, детски градини и съдилища. Изводът им обаче беше общ: добрите практики вече съществуват, но зависят от късмета на човека да попадне на „правилния“ лекар, служител или институция. Докато законът не вижда тези жени и техните семейства, сигурността им ще продължава да се купува или да се търси сама.
Пълният доклад на „УоманЪп“ ще бъде достъпен на техния сайт.
Автор: Даяна Кирова
Comments