Месец и нещо след решението на Конституционния съд, което изтълкува, че понятието „пол“ в Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, в цели четири града видяхме масови протести срещу насилието над жени по повод 25-ти ноември, Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените. Измежду сериозната ескалация на насилие по време на пандемията и липсата на всякаква ангажираност и действие от страна на политиците по тези въпроси, станахме свидетели и на поредица от случаи на жени, които загубиха живота си по жесток начин, дори и в деня на самия протест, който събра стотици на улицата. С много емоция проследихме как жени преживели насилие излязоха пред микрофон за първи път, за да ни разкажат през какво са преминали, къде са намерили подкрепа и къде не, как са оцелели и защо вече отказват да мълчат.
Същевременно, на протеста в София имаше и неуспешни напъни от страна на няколко младежи от БНС с фашистки убеждения да яхнат събитието с ретроградните си слогани (повече подробности тук). „Насилие над жена ≠ джендър права; Българката – биологична жена и майка на нашите деца“ с второкласнишки почерк пишеше на един бял чаршаф, който успя да се разпъне само върху паркиралата встрани патрулка, пред жадните за сензации светлини на на медийните камери.
Но какво е общото между всички тези събития, ще си кажете? Какво общо могат да имат младежи – които се снимат с нацистки тениски, преследват жени и ЛГБТИ+ хора след протеста и се хвалят в Youtube, че само един час след това вече са били обратно във фитнеса да вдигат щанги – с конституционни съдии, които се ръководят от аргументите на експерти като проф. Вълчев, който конспиративно нарежда в становището си към делото на КС, че тук не става въпрос за отричане на стереотипните социални роли на жената и на мъжа, а за „една представа за бъдещето на човечеството, основана на пълното прекъсване на връзката между любовния акт и биологичното възпроизводство“. Казвам ръководят, защото очевидно КС е взел такива аргументи присърце, тъй като отделя цял един параграф да говори за демографската криза в България, която „поставя под въпрос самото оцеляване на нацията“ и това черно на бяло е една от причините, която обуславя решението на съдиите полът да се разбира само като биологичен в Конституцията.
Преди да ни обземе пламенен патриотизъм и като истински балкански жени, които са свикнали да мъкнат по триста отговорности на гърба си без много оплакване, да решим, че – защо не – трябва да спрем да си губим времето и гордо да поемем (отново) юздите на грижовния труд, не само този на семействата си, но и на цялата нация, нека осмислим какво всъщност ни се вменява. Целта на любовния акт е възпроизводството. Българката е само съпруга и майка. Другото е аномалия от законите на природата.
В този ред на мисли, когато някой заговори за социалните измерения и роли на пола, които са част от хорските взаимоотношения и идентичности – или т. нар. плашещ джендър – виждаме как те автоматично влизат в разрез с тази патриархална идеология, която ни се предлага за признак на висок морал и ценностна система.
Джендърът всъщност май ни пита някакви доста важни въпроси: какво ОЩЕ може да бъде „любовният акт“ за нас, какво ОЩЕ може да бъде една жена в България освен съпруга и майка? Има ли свободата да бъде тези неща, които си е наумила и ако е решила все пак да следва майчинството или да полага грижовен труд – кои са предпоставките за справедливи и човешки условия, в които тя може да го направи? Тук вече навлизаме в зоната на реалностите, а не на мъглявите националистически слогани. По тези и други въпроси обаче от другата страна имаме мълчание и незаинтересованост в добрия случай, а в лошия – обществен контрол и насилие. Ние говорим за репродуктивни права и социалната инфраструктура, от която имаме нужда, за да направим този личен избор, те ни говорят за цивилизационен дълг, който незнайно как редом върви със законите на джунглата.
Нека не забравяме, че един женски живот ръководен само от ролята на инкубатор в услуга на нацията е исторически добре познат репресивен инструмент, който се е използвал в подкрепа на редица политики ограничаващи женските права. От тоталната забрана на контрацепцията и абортите по времето на Чаушеску в Румъния до насилствената стерилизация на чернокожите жени и жените с различна етническа принадлежност в САЩ. Паралели има много и днес. Защото, разбира се, такива „експерти“ смятат, че възпроизвеждането е само за едни жени, докато други трябва да бъдат ограничавани в раждаемостта, ако искаме да запазим „чистотата“ и числеността на определена част от нацията. Къде е моралът тук?
Много феминистки мислители разпознават в такива аргументи биологичния детерминизъм, който е абсолютен враг на равноправието – полово, етническо или човешко. Той е в центъра на идеологията на евгениката, расизма, сексизма и на дискриминацията срещу транс и небинарните хора. Това е опит да се сведе съществуването ни само и изцяло до мъжки и женски „противоположности“ в генетиката, органите и гениталиите, вместо до спектър от различия, изтривайки по този начин и психо-социалния аспект, който гради нашите възприятия и идентичности, който е и във постоянно взаимодействие с биологичния такъв. Това бинарно разбиране за света, което в момента регулира свободата на избора и правата ни чрез липсата на законодателство или ограниченото тълкуване на съществуващото такова, води и до тези крайни аргументи в подкрепа на ограничената роля на жената в обществото ни. Води също така и до невъзможността на ЛГБТИ+ хората да водят равноправен живот. Вместо свобода на избор и справедлива среда, в която да направим този избор, ние безкритично трябва да приемем, че ролята на жената в едно общество винаги е била една и съща. Това ни казват и насилниците ни, когато за пореден път ни посягат: как смееш да искаш повече от това, което ти се позволява?
Решението на КС не е изненадващо, имайки предвид, че в КС преобладават съдиите с консервативно мислене, Конституцията е писана в началото на 90-те години с определени нагласи и че все още се трупат големи политически дивиденти от това да размахваш джендъра като плашило за семейния човек, който едва свързва двата края в съвременна България.
Същевременно, с това решение може би най-сетне имаме възможността да затворим страницата за значението на понятието „пол“ в българския език и да отворим книгата за понятието „джендър“. Това решение до голяма степен всъщност създава повече яснота в терминологията, като улеснява и въвеждането на “джендър” като официален термин различен от пола - нещо, което отдавна вече е факт в международното право. Също така, това може да е и следващата крачка към ново законодателство (или осъвременяване на старото), което да засяга женските права, половото равноправие и правата на транс и интерсекс хората, включващо както полови, така и джендър измерения. Самият КС казва, че няма правомощията и не е негова работа да създава нова законова уредба, която да зачита правното им самоопределяне. Това е работа на Народното събрание и на законодателната власт, което значи, че натискът за действие трябва да бъде насочен и натам. В този ред на мисли, може би подписаното някак коалиционно споразумение на новото правителство, което предвижда въвеждането на „всички елементи от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, свързани с насилието срещу жени и домашното насилие“ в националното законодателство може да е някакво начало, но само ако не оставим това да бъдат поредните празни приказки. Тепърва ще видим дали подобни обещания ще доведат до така нужните обществени процеси за нормализиране на социалните измерения на пола и до въвеждане на истински ефективни и спешни мерки за сигурност, превенция и подкрепа за големия брой хетеросексуални жени и ЛБТИ+ жени, които стават жертва на насилие в страната ни.
Но отвъд въвеждането и прилагането на закони, в което за добро или лошо отиват голяма част от феминистките усилия в България, важното е да не спираме да се борим за свободата на избор и телесната си автономия. Елате на протест, говорете с близките и приятелите си по тези теми, четете и се учете заедно, организирайте събития, пишете, рисувайте, създавайте музика, изкуство, включете се в местен активистки колектив или създайте свой. Това засяга както женските и репродуктивните права, правото да живеем живот без насилие, както видяхме по-горе, така и правото на ЛГБТИ+ хората да се самоопределят към пол, различен от биологичния. Нашите борби са неизменно свързани.
Алех пише за и работи в сферата на женските и мигрантските права, като не пропуска по пътя си да се забърка в различни феминистки колективи, вкл. наскоро и във Феммоби. Неуспешна правистка, досадна социоложка и потайна писателка, която живее тук-там, но сърцето ѝ е на Балканите. @sova.hale