Когато американските жени за пръв път били изпратени на фронта, САЩ отказват да ги считат за ветерани в продължение на повече от 50 години.
Етел Елкинс е една от около 25 000 американки, които са били доброволци в Европа по време на Първата световна война. За разлика от повечето от тях, които са служили в Международния червен кръст и други организации за помощ, Елкинс е една от първите жени войници, официално изпратени в бойна зона - като униформен член Сигналния корпус на армията на САЩ.
(източник: NPR)
„Колко момичета с „ангелски нрав“ познавате, които могат да добавят към това силна природа, войнишка сила, нисък, музикален глас и способност да говорят френски също толкова свободно, колкото и английски?“, пише репортер в статия за Елкинс във вестник, издаван във Филаделфия през 1918г. Тя не е била момиче, но гласът ѝ бил от значение: тя щяла да служи като телефонен оператор на фронтовата линия на Франция в подразпределението си, превеждайки, кодирайки и дешифрирайки важни съобщения между френските и американските сили.
(източник: Wikipedia)
Познати неофициално като „The Hello Girls", 223-те жени от Женското телефонно подразделение на Американския сигнален корпус са известни със своята ефикасност, търпение и безстрашие на фронта. Въпреки историческата им служба и значителната публичност, която предизвикват още от самото начало, по-късно на Елкинс и нейните колежки са отказани статут на ветерани и военни обезщетения, а усилията им са почти напълно забравени.
Вече не: повече от век по-късно двупартийна група законодатели настоява Конгресът да увековечи службата на телефонните операторки от Сигналния корпус с най-високото гражданско отличие: Златния медал на Конгреса.
Нацията се обръща към жените
Когато САЩ за първи път влизат във война през 1917г., те се опитват да разчитат на френски телефонни оператори за провеждане на разговори до и от фронта, но проблемите с владеенето на английски език и културните различия карат американските служители да се обърнат към собствените си военнослужещи за извършването на тази работа. Това също се провалило: липсата на езикови познания и опит в работата с комуникационни устройства се проявява веднага. Армията се нуждае от опитни оператори, а повечето американски телефонни оператори по това време били жени. Затова през същата година генерал Джон Пършинг отправя покана към жените, които искат да служат на страната си на фронта.
Скоро армията събира група от предимно двуезични операторки, подбрани от самостоятелни кандидати, които са преминали психологически тестове и проверки на Тайните служби. Подчинени на редовната военна дисциплина, жените, които са на средна възраст от 26г., минават през военно обучение, включващо тренировки и уроци по военна история и терминология. Първата група от 33 телефонни операторки, облечени в униформи на американската армия от тъмносиня вълна, се явява на фронта във Франция през март 1918г.
(източник: National Archives Catalog)
На фронта
Присъствието на американски жени по европейските бойни полета предизвиква интерес още от самото начало и те веднага стават известни като „The Hello Girls" – термин с неизвестен произход, който се появява с нарастващата популярност на телефона в началото на 20-ти век. Те работят с пет пъти по-висока скорост от колегите си мъже, казва Лора Вогт, вицепрезидент по образованието и интерпретацията в Националния музей и мемориал на Първата световна война, поддържат и осигуряват комуникациите, които са от съществено значение за победата на съюзниците.
Работата била опасна, пише историчката Джил Фрам, жените често работели в обсега на германската артилерия, като извършвали всичко – от предаване на кодирани съобщения, през насочване на доставките на консумативи, до свързване на командирите с мъжете в окопите, и дори се опитвали да възстановят комуникациите, когато боевете повреждали жиците. „Телефонните операторки [от Експедиционните сили на армията] са били доверена част от военната машина“, пише Фрам, „нещо, което никоя група жени не е била преди.“
Това не означава, че службата им е била лесна или че са били защитени от небрежната женомразка жестокост на фронта. Както документира историчката Елизабет Кобс в книгата си The Hello Girls: America’s First Women Soldiers, много жени са чувствали, че усилията им са били възпрепятствани, защото са били разположени твърде далеч от фронта, докато други са се сблъсквали с явното противопоставяне на присъствието им на полето от страна на много командири.
През 1918г. жените войници официално протестират срещу прозвището „Hello Girls", в резултат на което Министерството на отбраната на САЩ издава директива да ги наричат с уважение „Женското телефонно подразделение на Американския сигнален корпус".
(Източник: Library of Congress)
Забравени първи стъпки
Въпреки факта, че стотици американски телефонистки служат във Франция до 1920г., само една от тях е наградена от Сигналния корпус. Както отбелязва Кобс, повечето от тях дори не са осъзнавали, че правителството на САЩ не ги смята за войници, докато не са се опитали да кандидатстват за същите видове обезщетения, предлагани на мъжете военнослужещи ветерани, включително бойни бонуси, пенсии и военни погребения. Дори не са им възстановени разходите за униформи, които армията ги задължила да закупят със собствени средства.
Едва през 1977г., след дело и законодателни промени, жените получават статут на ветерани – въпреки възраженията на армията, Администрацията на ветераните и дори на Американския легион.
Днес поддръжниците на „The Hello Girls" твърдят, че усилията през 1977г. не са били достатъчни. В своето законодателно предложение, внесено отново през май 2024г., Двукамерната група, включваща Камарата на представителите и Сената призовава жените да бъдат наградени със Златен медал на Конгреса. Подкрепен от Американската историческа общност, Американския легион и други, законът, ако бъде приет, ще признае официално службата на жените по време на това, което съвносителят и представител Емануел Клийвър II нарича „време на сериозна несигурност“.
Според някои този ход може да се окаже твърде малък и твърде закъснял, но според Вогд той ще подчертае важността на историята не само в класните стаи или в учебниците, но и в националната дискусия. Тези американки „имат решаващо значение за победата на съюзниците в Първата световна война“, казва тя. „Получаването на това посмъртно отличие ще помогне да се признае не равностойната, но превъзходна работа, която жените от „Женското телефонно подразделение на Американския сигнален корпус" са допринесли за военните усилия. “
Източник:
Автор: Erin Blakemore
Превод: Румена Димитрова
Comments