Какво премълчават жените? Разговор с психоложката Биляна Стоянова

vechernicamedia
2 days ago
4 min read

По данни от Европейския проект за училищно проучване по алкохол и други наркотици (ESPAD), едва 48% от българските момичета на възраст между 15 и 16 години докладват за добро психично здраве. Макар да не е провеждано мащабно епидемиологично изследване, според доклад на Bulgaria – EU Parliament Study Report, над 250 000 подрастващи момичета в страната страдат от анорексия или булимия.

Тази статистика е особено тревожна, като се има предвид, че териториалното разпределение на психиатричните стационари в България е крайно неравномерно – в някои области функционира само едно психиатрично отделение към местната МБАЛ.

В този контекст извънболничната система от психиатрични кабинети поема огромна част от амбулаторното обслужване на хора с психични разстройства, без да има адекватна връзка нито със стационарите, нито между отделните си звена.

Биляна Стоянова е педагог, психолог и психодрама терапевт. Основател е на психологичен център „Веда“ – Сливен. От 2017 г. е уелнес партньор към Асоциация „Уникал“ – първата българска организация, посветена на хранителните разстройства.

В своята практика Биляна провежда както индивидуални, така и групови сесии, фокусирани върху проблеми във взаимоотношенията, личностно израстване, житейски кризи и хранителни разстройства.

Какви са най-често срещаните психически трудности, през които преминават младите жени в България днес?

Психичното здраве на българите се влошава през последните години. В този контекст младите жени са особено уязвими – те се сблъскват с редица социални и културни предизвикателства като дискриминация, насилие, бедност и хроничен стрес.

Все по-често към мен се обръщат момичета и млади жени, страдащи от тревожност, депресия и хранителни разстройства. Споделят за загуба на смисъл, липса на принадлежност и затруднения в комуникацията.

Много от тях преживяват дълбоки вътрешни конфликти между собствената си идентичност и очакванията на средата – било то семейството, обществото или социалните мрежи. Това води до нарушени лични граници и усещане за недостатъчност. Езикът, с който често говорят за себе си – изпълнен с вина, самокритика и съмнение – е ясен индикатор за вътрешно страдание.

Тези трудности често остават невидими за околните, скрити зад фасадата на перфекционизъм, работохолизъм и физически неразположения.

Има ли промяна в отношението на младите жени към психичното им здраве днес, в сравнение с миналото?

Да, днес хората са по-загрижени и по-информирани за психичното си здраве. Наблюдава се и тенденция към прекомерно психологизиране – търси се диагноза за всяка житейска трудност, която предизвиква дискомфорт и изисква усилие.

Все пак, все повече млади жени не се страхуват да говорят открито за вътрешните си преживявания – тревожност, депресия, емоционална уязвимост. Това, което преди беше тема табу, днес намира гласност благодарение на медиите, социалните мрежи и публичните личности.

Поколението Z все по-често търси помощ и гледа на страданието си като нещо човешко, а не като слабост. В кабинета си виждам жени, които търсят терапия не само в криза, а превантивно – с желание за личностно израстване, себеразбиране и вътрешна стабилност.

Смятате ли, че добрата психологическа помощ е широкодостъпна за младите жени у нас?

Реалността е, че качествената терапевтична помощ в България не е достъпна за всички. Частната практика остава основен път към психотерапията, което представлява сериозна пречка за жени с ограничени доходи или живеещи в малки населени места, където липсват специалисти.

Има обаче положителни изключения. Неправителствени организации предлагат безплатни или нискобюджетни консултации, онлайн терапия, групи за подкрепа и информационни кампании.

Пример за това е Асоциация „Уникал“, която предлага онлайн линия за безплатни консултации, родителски групи, уебинари и обучения, насочени към разпознаването и ранната интервенция при хранителни разстройства. Това е изключително ценно за млади жени, които нямат достъп до частна терапия.

Какво влияние оказват обществените очаквания върху психиката на младите жени?

Тук е полезно да споменем теорията на психолога Джефри Арнет, който определя възрастта между 20 и 30 години като „зрялост в зародиш“. Според него тази фаза се характеризира с самоопознаване, нестабилност, съсредоточеност върху себе си и усещане за възможности.

Точно в този чувствителен период социалните очаквания могат да имат токсичен ефект. От малки момичетата са подложени на противоречиви и често невъзможни стандарти: да си красива, но не прекалено; уверена, но не арогантна; женствена, но не слаба.

Тези абсурдни стереотипи, наложени от медии, култура и социални мрежи, водят до депресия, тревожност, телесна дисморфия и хранителни нарушения.

Важно е да възпитаваме психическа устойчивост, критично мислене и лични ценности у младите. Те трябва да бъдат подкрепяни от автентични възрастни, които дават пример чрез собственото си поведение.

Какви са здравословните алтернативи на самодеструктивното поведение?

Психичното здраве зависи в голяма степен от качеството на връзките – както със себе си, така и с другите. Свързаността, принадлежността и подкрепата са ключови за емоционалното благополучие.

Сред ефективните механизми за справяне са:

Психотерапията – индивидуална, групова или онлайн;
Психодрама и библиотерапия;
Творчески практики – писане, рисуване, музика;
Водене на дневник, майндфулнес, дихателни техники;
Физическа активност, която подкрепя връзката с тялото и здравословното самовъзприятие.

Какво често не се разбира за психичното здраве на младите жени?

Много хора не осъзнават, че страданието може да бъде дълбоко, дори да не личи отвън. Млади жени, които изглеждат успешни и усмихнати, може да преживяват тежка вътрешна криза – тревожност, самота, вина, емоционален натиск.

Това страдание често се омаловажава с фрази като: „Млада си, красива си – какво ти има?“ или „Стегни се“.

Особено често неразбиране и стигма съпътстват хранителните разстройства. Те не са прищявка или каприз, а реакция на системен натиск – социален, културен или семеен.

Източници:

https://www.euda.europa.eu/publications/data-factsheets/espad-2024-key-findings_en#data-explorer https://www.psychiatria.com.pl/artykul.php?a=1208 https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1568

Автор: Евгения Георгиева