Войната в Босна и Херцеговина: хиляди жени от лагерите на изнасилванията в борба за справедливост
- vechernicamedia
- 23 hours ago
- 3 min read
Войната в Босна и Херцеговина започва на 5 април 1992 г. с разбиването на етническото и религиозното обединение на площада в Сараево, когато сърби откриват огън срещу сараевски демонстранти. Зверствата в тази гражданска война се помнят и до днес. Броят на изнасилените жени по това време са между 20 000 и 50 000.
По време на тази война се създават така наречените „секс лагери“, в които млади жени и момичета са били системно изнасилвани. Там са живеели до края на войната, като условията са били нехигиенични и ужасяващи. Голяма част от тях не са успели да се преборят за живота си, но има и такива, които са преживели ужаса и са останали живи. Повечето жертви са босненски мюсюлманки, но са пострадали и жени от сръбски и хърватски произход.
Genocide in Bosnia
В Босна и Херцеговина, както и в Хърватия, по време на войната изнасилването се използва като инструмент за етническо прочистване. По това време и след войната са родени много деца, които са заченати вследствие на изнасилванията. До 2022 г. тези деца, вече възрастни хора, се борят за признаване на своя статут като цивилни жертви на войната.
През 2022 г. се приема „Закон за защита на цивилните жертви на войната“, който променя картината за жертвите на сексуално насилие по време на войната. За пръв път в историята децата на жертвите са признати за граждани, родени в резултат на тези зверства и изнасилванията по време на войната. Това е от голямо значение както за тях, така и за майките им, жертви на сексуално насилие, тъй като те непрестанно се сблъскват с проблеми, свързани с тяхната стигматизация, маргинализация и изолация. Голяма част от тях са били отглеждани в трудни условия, без достъп до никаква социална подкрепа.
Айна Юсич е дете на ужасната война, зачената по време на изнасилване на майка ѝ преди повече от 30 години. В едно от интервютата, направени с нея, тя споделя, че когато е разбрала, се е чувствала ужасно. Всичко се е променило, тъй като до този момент е била аутсайдер и не е разбирала защо. И до ден днешен тя се бори за това да се създаде общност за жените като нея, за да споделят и да не живеят с мисълта, че са различни и нежелани.
През 20-те си години става председател на организацията „Забравените деца на войната“, която по-късно е основна движеща сила за това „Закона за защита на цивилните жертви на войната“ да бъде приет в държавата. Разкрива тайната си пред медиите и в социалните мрежи и твърди, че е осъзнала, че държавата няма да направи достатъчно, затова трябва да бъде създадена сериозна активистка програма, която да превърне тези деца от обект на омраза в част от обществото.
Друг пример е С. Х. – босненска хърватка, която бива ограбена и изнасилена по време на войната. Тя съобщава за инцидента в полицията, но никой не започва разследване. През 2008 г. С. Х. открива, че всички досиета са унищожени 10 години след престъплението. Тъй като е твърдо решена да не се сломява, тя се свързва с ООН, които правят допълнителни разследвания и проучвания и доказват, че това нападение е нанесло на С. Х. сериозни психически и физически травми. Комитетът за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW) заявява, че държавата е действала неефективно и твърде бавно.
През 2019 г. властите в крайна сметка признават статута на С. Х. като жертва на сексуално насилие, свързано с конфликта, и ѝ отпускат месечна пенсия за инвалидност в размер на 66 долара. Подобно обезщетение не е съизмеримо с претърпените вреди.
AAPUNPF
Проучване на ООН, проведено през 2017 г., относно социално-икономическите пречки пред оцелелите от сексуално насилие, свързано с конфликти в Босна и Херцеговина, показва, че 62% от оцелелите са безработни, 64% не са имали социална подкрепа и повече от половината от тях живеят под прага на бедността.
Въпреки напредъка, който носи новият закон и постепенното разширяване на подкрепата за жертвите на сексуално насилие по време на войната, много от преживелите – както жените, така и децата, родени в резултат на изнасилвания – продължават да се сблъскват с дълбоко вкоренена стигма, социална изолация и икономически трудности. Много от тях живеят с трайни психически травми, които се засилват от бавните институционални процеси, недостатъчните форми на компенсация и периодичните политически напрежения, които напомнят за ненаказаните престъпления от миналото. Макар правната рамка постепенно да се подобрява, пътят към реално възстановяване и пълно обществено приемане остава дълъг и несигурен.
Автор: Кристиана Йосифова
Източници:
Comments