Преди година, разчиствайки апартамента на баба и дядо, отрих три много важни, интересни и ценни неща - писма на баба към дядо от 60-те, когато са се запознали, стихотворения на баба и албуми със снимки. И макар за човек, който не е от семейството ми, тези неща може би нямат такова голямо значение, смятам, че все пак са интересни и ценни свидетелства за времето, през което семейството ми е живяло. Впрочем, разчистването за деня спря, тъй като бях прекалено заета да разглеждам безбройните интересни неща, които бях открила.
(източник: Howard Greenberg Gallery)
Дали така се е чувствал и Джон Малууф, когато в ръцете му са попаднали 30 000 негативи и десетки филми на фотографката Вивиан Майер? Подсказвам - не. Поне в началото. Но нека дам малко повече контекст.
Понякога животът е низ от красиви случайности, които може би не са случайности. Кой знае? Аз не знам кой знае. Няма и да го търся, защото статията е за Вивиан Майер. Та, поради тази много важна причина, нека се върнем на нея.
***
В края на 2007 г. 81-годишната Вивиан Майер е хоспитализирана, а вещите от складовото помещение, в което съхранява творчеството си се продават на търг, тъй като не може да плаща наема. Трима търговци, един от които е Джон Малууф, купуват и си разделят кашоните с вещите на възрастната жена.
Малууф е агент на недвижими имоти, както и президент на местното историческо общество на квартала. По това време, той се е заел с нелеката задача да открие снимки, чрез които да илюстрира написаната от него книга за историята на квартала. За съжаление, сред творбите на Майер не открива подходящи илюстрации и затова ги прибира в шкаф, където ще прекарат още няколко години.
(източник: The New Yorker)
Рон Слатъри пък, друг търговец, купил творбите на Майер, е първият, който ги публикува в сайта за продажби eBay. В началото това не предизвиква интерес. Дали вдъхновен от Слатъри или по собствена хрумка, Малууф скоро също публикува купените от него творби. Този път те са забелязани не от кого да е, а от професор по изкуствата, според когото творбите на Майер имат подценена стойност.
Както се казва: the rest is history - следват изложби по целия свят, документални филми, книги, статии и много, много други, свързани с живота и дейността на Майер. За съжаление, тя не е жива, когато всичко това се случва.
***
Не се знае много за детството на Майер. Все пак, от това, което знаем за нея, смело може да се каже, че е била независима жена с огромен приключенски дух - освен любовта към фотографията, в биографията ѝ ще прочетем за соло околосветско пътешествие, интереси в областта на киното, театъра, човешките права и много, много други.
(източник: Mastin Labs)
Родена е през 1926 г. като още през детството си няколко пъти живее както в Ню Йорк, така и във Франция. През 1951 г. обаче, Майер окончателно се премества от Франция в Ню Йорк, а след това, през 1956-та г. - в Чикаго. Там ще прекара 40 години, работейки предимно като домакиня и бавачка - от 1956 г. до 1972 г. работи за семейство Генсбург, а от 1967 г. до 1973 г. - за сем. Реймънд. По-късно Лейн Генсбург казва за Майер, че е била „като една истинска Мери Попинз” - никога не говорила с презрение към децата, а освен това искала да им покаже големия свят, извън малкото им градче. Има обаче и други теории за поведението на Майер към децата.
Страстта на бавачката към фотографията не остава скрита от двете семейства. Освен всичко друго, Майер също така често взима децата със себе си и ги води към центъра на Чикаго, а понякога дори и по по-крайните квартали, понякога, според документалния филм, въпреки тяхното нежелание. Интересни, а също и може би доста противоречиви, са и други аспекти от взаимодействието на Майер със семействата - в интервюта, вече порасналите деца разказват как Майер се представяла с различно име, и акцент, и как към някои деца била „вдъхновяваща и позитивна”, докато с други би могла да бъде „ужасяваща и зла.” Все пак, Малууф обобщава Майер като „социалистка, феминистка, филмов критик и много директен човек. Научава английски ходейки на театър - нещо, което обожавала... Постоянно правела снимки, които не показвала на никого.
(източник: Meer)
А между 1959 г. и 1960 г., Майер предприема соло околосветско пътешествие, в което освен че посещава множество страни, прави и снимки на всичките - Филипините, Тайланд, Китай, Виетнам, Малайзия и много, много други държави. Когато се връща, през 70-те, работи като домакиня в различни къщи, а притежанията си държи в къщите на работодателите си. В една от тези резиденции, Майер притежавала около 200 кутии с материали, предимно фотографи и негативи, но също така и изрезки от вестници и записи на разговори, които е имала с част от хората, обект на нейната фотография.
Когато възрастта на Майер напредва, братята Генсбург, за които се грижи като деца, се опитват да ѝ помогнат, уреждайки ѝ апартамент в Чикаго, след като е заплашена от изгонване от предишния ѝ апартамент в предградието Сиссеро. През ноември 2008 г. обаче Майер пада на лед и удря главата си. Не успява да се възстанови и през януари 2009 г. е закарана в дом за възрастни, където почива малко по-късно - през април 2009 г.
(източник: Viviane Maier)
***
Безспорно историята на Майер е много интересна и донякъде тъжна. И макар някои аспекти от живота ѝ да ни карат да се замислим над нейната личност нека не забравяме, че творчеството ѝ е изключително иновативно за времето си и тя, освен всичко друго, е и глас на всички онези изключително талантливи творци, за чиито талант и творчество повечето от нас дори не подозират.
Повече за работата на Вивиан Майер, обитавала полето на уличната фотография из Чикаго, Ню Йорк, Франция, Индия и др, може да видите на:
Автор: Мария Сомлева
Източници:
Comments