top of page
  • vechernicamedia

Вещиците – или как една книга води до смъртта на хиляди невинни жени

Трудно можем да си дадем представа всъщност колко „тъмни“ и сурови са били Тъмните векове на Средновековието. 


Преобладаващите глад и мизерия по това време водят до масова истерия, която невежеството възприема като демонично обладаване. Болестите, хаосът и тарантизмът  са пръснати из почти цяла Северозападна Европа, а Църквата е под натиск да даде обяснение за тези „очевидни“ злини. 




Църквата от векове е била наясно с „вещерските“ вярвания (преклонения към Сатаната/Дявола или чужди богове), но ги е възприемала за вид езичество, а взимането на живот на предполагаеми вещици – наказателно убийство. 


Всичко това се променя през XIII век, когато Папа Инокентий III, в загриженост за народа си споделя, че „до ушите му са достигнали слухове, че в Северна Германия, хора неверни на католическата вяра, се оставят на силите на зли демони“, като чрез общи заклинания и проклятия влияят на плода на реколтата, добитъка и съпругите. 


Два века след публичното представяне на „проклетничеството“ и изпадането в масова паника на населението, Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер се обединяват в писането и издаването на труда „Malleus Maleficarum” (Чук на вещиците). 




„Чукът на вещиците“ се превръща в една от най-значимите книги на Тъмните векове. В годините, в които малцина от населението имат достъп до книжа, „Чукът“ се намира в почти всяка съдебна зала, прочетен от всеки съдия или човек на правосъдието. Значението му е тежало повече и от това на Библията. Бил е теология, закон. Опитът да се опровергае – престъпление. 


Какво всъщност съдържа „Malleus Maleficarum“? Крамер и Шпренгер описват „различните начини, чрез които Дяволът се въплъщава във вещиците“, „начинът, чрез който да направиш сделка със Злото“ и др. Описва се как „вещиците“ нараняват добитъка, предизвикват градушки, „омагьосват“ (съблазняват) мъже, извършват убийства и канибализъм.  А най-трагичното – обяснява натуралните природни явления и човешки нужди, като демонистичен акт, предизвикан от злите сили.


До нас не са достигнали много статистически сведения за екзекуциите на обвинените жертви, но съществуват точни съдебни записи за определени градове и територии. 

От тях се разбира, че „в Бамберг от един свещеник са изгорени 600 души, 900 са потушени за една година във Вюрцбург, а в Нюрнберг и други по-големи градове – по 200 за година. Също толкова и във Франция и Германия. В Комо жертвите за една година достигат 1000. Женева – за три страховити месеца – 500.“ И това е само част от случаите. Вярва се, че минимум 1000 са екзекутирани в Англия, още повече в Ирландия, Шотландия и Уелс. 


Трудно ще се изчисли точната бройка на всички загубили живота си из целия континент, но сведенията водят до „минимум 9 милиона“. Съотношението жени:мъже в екзекуциите – 100 на 1. Вещерството се е смятало главно за „женско престъпление“. 




Мъжете са най-често „омагьосани“ , жертви на женските зли намерения. Тези обвинени във вещерство са били или роднини на обвинена жена или са притежавали политическа сила конфликтна с Църквата. 

Мъжкият пол е защитен не само заради „превъзходния си интелект и вярва“, но и защото се е смятало, че „Исус умира за мъжете и оставя жените сами да се оправят с Дявола.“ 


Масово срещаният сексизъм в религиозните трудове, не подпомага за ситуацията. Сказания като „Няма гняв по-голям от гнева на жената…всяка злонамереност е нищо в сравнение със злонамереността на жената“ (Сирах XXV) или „Коренът на всеки порок е женската алчност….Жена мислеща сама, мисли зло“ (Цицерон; Речи:Том 2), са перфектният начин, по който Църквата  може да оправдае делата си. 


Кои са трите обвинения, по които Църквата масово е определяла вещици и защо толкова много жени стават тяхна жертва? 


№1: Жените са обвинявани във всички възможни „сексуални престъпления“ срещу мъже. Съблазняване, появяване в сънища, предизвикване на възбуда. На кратко – обвинявани в каквато и да е форма на женска сексуалност. 

№2: Смятало се е, че всички вещици са били свръх организирани и подредени.

№3: Обвинявани са за притежанието на магически способности, които влияят на здравето – могат да нараняват, но и да лекуват. Най-често обвинявани в притежание на медицински или акушерски умения. 


В преследването на вещиците мизогинистните и антисексуалните мании на Църквата съвпадат: смята се, че лечителските знания и женската сексуалност представляват предаване на сетивата и предателство на вярата. 


Вещицата е двойна заплаха за Църквата: Жена, която не се срамува от този факт и лечителка, практикуваща на основата на емпирични изследвания с надежда за промяна в света. 

Тя е образът на безстрашните диви сили, които не се прекланят пред чужди мъже и вярвания и правят всичко възможно да отстояват своето и лекуват в чест на добрината. 


Историците не намират масовото клане на вещици за достатъчно релевантно, че да го включат в хрониките си, освен като вметване, твърде маловажно за същността на тези векове. Не признават вековете на геноцид и не възприемат измъчената болка на убитите. 


А дори вещиците вече да са мъртви, изгорени живи на клада, вярванията за женските злини и омразата към женската плът – не са. Църквата не променя позицията си, а културата не опровергава тези предпоставки. Надеждата остава на нас, наследниците на този мит, да разрушим всички вярвания и упреци, основани на него. 


Авторка: Иванжелина Трендафилова


bottom of page