top of page
  • vechernicamedia

Трябва ли жените да са голи, за да влязат в галериите?

Предизвикваме ви да посочите няколко художнички, изложени в музеи. Ако се сещате по-скоро за имена на мъже, това не е случайно: жените, както в изкуството, така и в много други сфери, свързани с власт, влияние или престиж, са значително по-малко признати, излагани и изучавани от своите колеги мъже.


Слабото присъствие на жените художници в музеите


Гневът от това положение избухва още преди десетилетия. През 80-те години на миналия век Guerrilla Girls, колектив от анонимни художнички, изрази недоволство си от липсата на представителство на жени в „Международната ретроспектива на съвременната живопис и скулптура“ на MoMa, която има за цел да покаже най-големите имена в съвременното изкуство. От 169 избрани художници само 13 са били жени - по-малко от 8%. Феминистките  задават въпроса, който продължава да е актуален и през 21 век: „Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея Met?”

Според скорошни проучвания в музеите все още има малко жени художници.


В САЩ през 2019 г. в 18-те най-големи музея по брой посетители 87% от художниците, изложени в постоянните колекции, са мъже. По подобен начин във Франция в проучване от 2021 г. установява, че 93,4% от художниците в каталозите на националните публични музеи са мъже.



(източник: kingkong )


Някой би могъл да отвърне, че в последно време голям брой европейски изложби са посветени на жени художници. Парижани ще предложат „Жените в абстракцията“ на Центъра Помпиду (май-август 2021 г.) или „Пионерки“ на Музея на Люксембург, а мадридчани могат да се похвалят с „Жените майсторки, стари и модерни“ (октомври 2023 - февруари 2024 г.) - ретроспектива за периода от края на XVI в. до първите десетилетия на XX в., курирана от испанската изкуствоведка Росио де ла Виля. В Хамбург „Гениални жени“ (октомври 2023 - януари 2024 г.) проследява кариерата на художнички от 16 до 18 век, като поставя творбите им редом с тези на техните бащи, братя, съпрузи и колеги художници.


Всъщност този бум само подчертава проблема с неравнопоставеността между половете: не е необходимо художниците мъже да се свързват с определена категория, за да бъдат обект на тематични или монографични изложби. От векове насам те разполагат с почти цялото пространство за себе си. За да се коригира това неравенство, се полагат усилия да се хвърли светлина върху жените, като се създават изложби, посветени на тях. Но както се посочва в една статия в Le quotidien de l'art  през 2021 г: „Съществува опасност този вид инициативи да обединят художници, които имат малко общо помежду си, освен пола си, и те да бъдат сведат до една и съща категория“.

Защо жените са толкова рядко представени в галериите? Трудностите, които жените художници срещат при намирането на своето място в каталозите на музеите за изкуство, напомнят на трудностите, които жените срещат при преодоляването на стъкления таван в корпоративния свят. Тъй като тази тема вече е добре документирана в литературата по мениджмънт, можем да се опитаме да направим паралел с причините за слабото представяне на жените художници в музейните каталози и изложбени зали.


Стереотипи и презумпция за непригодност


Първият елемент на обяснението изглежда е свързан с половите стереотипи, с презумпцията, че жените са непригодни да създават „официално” изкуство. В исторически план във Франция изкуството е легитимирано от Кралската академия за живопис и скулптура, създадена от кардинал Мазарен през 1648 г., която организира салон - ежегодна изложба на официални художници, утвърждавана от съдии от Академията. Там държавата е купувала творби, които са били излагани в музеите. Между 1800 и 1830 г. жените са били не по-малко от 14% от участниците в салона, но само 1,74% в музейните каталози от онова време, като не са успели да преодолеят стъкления таван, поставен от мъжете експерти в Академията.

От 70-те години на миналия век насам редица проучвания показват, че „мъжките” характеристики се свързват по-широко с идеалния тип лидер. Въпреки нарастващия брой жени в бизнеса и академичните среди тези стереотипи са относително стабилни, особено сред мъжете, които възприемат жените като неподходящи за стратегически управленски позиции.


„Мислите за художник, мислите за мъж“

Инстинктивното ни свързване на артистичния гений с мъжкия пол се дължи на по-широката тенденция да свързваме лидерските роли с мъжете - психологически феномен, известен като „Мислите за мениджър, мислите за мъж“. Проучване от 2018 г. се съгласява с този възглед, като подчертава, че качествата на лидера са особено свързани с така наречените „мъжки” характеристики. Тази асимилация на мъж-лидер, мъж-художник подхранва порочен кръг, който държи жените далеч от властови позиции в компаниите и амбициозни проекти в света на изкуството.


Достъпът до възможности

Дори и малък брой жени художници да успяват да бъдат изложени в галериите, в исторически план те остават ограничени предимно до по-малко престижни жанрове на живописта (портрети, натюрморти, миниатюри).

Дълго време останали встрани от скулптурата, изучаването на голото тяло и основните жанрове на живописта, няколко художнички, като Елизабет Виге Льо Брюн и Розалба Кариера, все пак се изявяват в областта на портрета. Въпреки това, колкото повече жените се посвещават на този „скромен” вид изкуство, толкова по-малко са излагани и толкова по-малко техни творби са донесени на потомците, т.е. изложени в музеи.


(източник: royalacademy.org.uk )


Мрежа и влияние

Освен от пола на изкуството, усилието и таланта, признанието и качеството на едно произведение зависят до голяма степен от възможностите, които то има за среща с публиката, и от финансовите и човешките ресурси, с които разполага художникът. В доклад на Прат (2009 г.) се подчертава тази реалност, която не е благоприятна за жените поради ограничения им достъп до мрежи, които дават възможност за споделяне на ноу-хау, средства за производство и работни инструменти. Неравностойният достъп до професионални мрежи и влиятелни хора ограничава възможностите на жените творци за развитие, видимост и признание. Мъжките социални мрежи, които създават активна солидарност, нямат женски еквивалент. Достъпът до институции и изложби им се изплъзва, докато са живи, а след като си отидат, творбите им нямат достъп до архивите и така не могат да предизвикат интереса на кураторите.


По същия начин, за да получите достъп до стратегически позиции в компаниите, е необходимо да сте част от мрежи за влияние, за да създадете връзки, да изградите социален капитал и да можете да се възползвате от възможностите и да се превърнете в лидер. В сравнение с мъжете, жените срещат повече трудности при достъпа до професионални мрежи, което ограничава достъпа им до лидерски позиции. Проучванията показват, че жените имат и по-малък достъп до влиятелни спонсори и ментори, които могат да им помогнат да ускорят кариерата си и да достигнат до висши позиции.


Въпреки равния достъп до образование, възможностите все още са неравностойни: жените творци са 60% от учениците във Франция, но само 10% от наградените творци.

Време е да прекъснем този порочен кръг, който свежда до минимум жените както на ръководни позиции, така и в галериите, и да (пре)зададем въпроса: „Къде са жените?“.


(източник: internationalwomensday.com )


Още няколко смущаващи факта през последните години, които отварят поле за промяна:


  • Само 24% от 27 000 художници, показани на изложения на изкуството през 2018 г., са жени.   


  • Три от най-посещаваните музеи в света, Британският музей (основан 1753 г.), Лувърът (основан 1793 г.) и Музеят на изкуствата Метрополитън (основан 1870 г.) никога не са имали жени директори.


  • Рекордът за най-скъпа творба на жива жена художник на търг беше поставен от Джени Савил, чиято картина Propped (1992) беше продадена за 12,4 милиона долара през 2018 г. Тази сума все още е по-малка от рекорда за жив мъж художник: Джеф Кунс произведение, продадено за 91,1 милиона долара през 2019 г. При същата продажба, при която Савил влезе в историята, по-малко от 10% от останалите произведения за продажба са от художнички. 


Превод: Цветелина Михайлова

Авторки: Hagel-Jemel Fornetty , Guergana Guintcheva


Comments


bottom of page