Забрана срещу туристите в районите на гейшите в Киото влезе в сила тази година. Каква е причината?
За много хора думата гейша предизвиква поразителен образ: лице, боядисано в ярко бяло, лъскава черна коса и традиционно кимоно в дъга от ярки цветове.
От 2021г. Япония се опитва да се бори с огромното количество чуждестранни туристи – около 25 милиона през 2023 г. и 11,6 милиона само през първите четири месеца на 2024г. Много от тях посещават втората най-популярна дестинация(след Токио), Киото, надявайки се да зърнат емблематичните изпълнители.
Градът, смятан за културната столица на държавата и бастион на бизнеса с гейши, беше наводнен от туристи, които не подозират(или нарочно си затварят очите) за етикета и правилата на поведение в квартала на гейшите – Гион.
След като жителите на Гион подадоха оплаквания за „непокорни туристи“, местното правителство беше принудено да действа, въвеждайки забрана за туристи, която влезе в сила по-рано тази година. „Киото не е увеселителен парк“, каза градският съвет. Глобите за престъпване на границата могат да достигнат ¥10,000, или около US $64.
(източник: Travel + Leisure)
Многобройни оплаквания срещу туристите бяха подадени от гейши(регионално познати като гейко) и майко(начинаещи гейко, в повечето случаи тийнейджърки), които често стават обект на снимки без позволението им – дори сред многобройните табели, поставени в Киото, които ясно описват правилата и глобите за нарушения.
Новата политика е последната част от продължителната битка на Япония с прекомерните нива на туризма, които са довели до напрежение в инфраструктурата и маргинализация на местните общности. Но разбирането на новата забрана изисква повече от осъзнаване на броя посетители – то изисква също осъзнаване на вековната сексуализация, която Запада проявява, както и затриването на историческия и културен контекст на гейшите.
Разбирането на гейшите в съвременна Япония
Поради вековната сексуализация в западните медии, образът на гейшите често е тясно свързан със сексуалните услуги. Тук има и доза историческа истина – гейшите са били свързани с кварталите на червените фенери и, през периода на Токугава, са били част от сексуалната индустрия, когато това се е практикувало по-широко.
Въпреки това много от съвременните, еротично настроени представи, идват от сензационните истории, разказани от писатели като Артър Голдън, чийто роман „Мемоарите на една гейша“ е поставил тона на това как тези жени ще бъдат възприемани в Запада в продължение на десетилетия.
Създаването на погрешно разбиране за гейшите отнема многовековната им история, чиито корени се намират в културата и изкуството.
Терминът гейша (芸者) поставя акцент върху развлечението, изкуството, и изпълнението. Първият символ, гей, е същият, който се намира в думи като изкуство(芸術), артист(芸術家), сценично изкуство(芸能) и т.н.
„Не може да не се подчертае, че образът на гейшата, който почти автоматично изплува днес – особено в чужбина, но не само – е почти неправилен, ако се опитаме да разгледаме термина в исторически контекст,“ Маки Исака, професор в Университета в Минесота, която специализира в областта на Японските изследвания на изпълнението и пола. „Гейша означава този, който(sha) прави(gei)“, термин, използван точно в този смисъл в миналото, и дори в по-широк такъв, включвайки в себе си и практикуващите бойни изкуства.
Самият термин не е тясно обвързан с пола. Според историците първите гейши всъщност са били мъже, които работили в тогавашния Едо, днешен Токио. „В зависимост от регионите, гейша като полово-неутрален термин означава гейша от мъжки пол, имало нужда от полов символ, за да се придобие значението на гейша от женски пол,” казва Исака.
Гейша също не е еднозначна дума, тя просто е пренесена в английския език; в други градове като Киото се използва терминът гейко.
Връзката между изпълнение и представление се вижда ясно дори в естетиката на гейшите – поразителният бял грим се забелязва също в танцовата драма кабуки, както и в белите маски, използвани в театъра Но.
(източник: Travel weekly Asia)
„В публикациите от епохата на Едо през 17в. и 18в., свързани с театъра, гейша обикновено означавало кабуки актьор, по времето, в което те са били главно мъже.” казва Исака.
Подобно на традиционните школи на изпълнение на кабуки в Но, школите на гейшите следвали схемата на предаването на познания и умения през йерархична система за даване на насоки на майко, обучаващите се гейши, през процеса.
Тези майко, обикновено между 15 и 20-годишни, изучават чаените церемонии, танците, и дори музиката като част от обучението си. Превръщането на момичетата в гейши е тежък процес, който отнема почти десетилетие и включва пробен период, чиракуване и тренировки преди младите жени дори да направят дебюта си като майко. След като са станали майко, следва по-нататъшно обучение, за да станат гейши.
Поради пандемията броят на гейшите е спаднал през последните години. Гейшите в петте района на Киото са около 161 през 2021г., а броят на майко е 68. Младите жени все още могат да заявят желанието си да станат майко – дори някои американки с японски произход са направили същото и са споделили преживяването в социалните медии – но както при много други индустрии, свързани с традиционната култура, има застой на интереса.
Забраната в областта Гион, Киото
Дори и други градове в Япония да споделят историята на районите с гейши, Киото остава основния пункт на съвременната култура на гейшите.
В Киото има пет района на гейшите, където те работят, създавайки екосистема, основана на традиционната култура, която включва и други предприятия, осигуряващи стоки от първа необходимост за клиентите, включително чайни или банкетни зали.
Тези заведения се нуждаят не само от съставки за създаване на пълноценни менюта, за да обслужват редовните посетители и туристите, но и от занаятчии, които могат да помагат в поддръжката на сградите, създадени в традиционен стил, като производители на постелки татами и квалифицирани дърводелци. По подобен начин гейшите се нуждаят от достъп до занаятчии, които да осигурят необходимите за професията им неща, като сложни кимона и различни аксесоари.
Но тези райони включват и обикновени жители, чийто живот често е нарушаван от потока туристи, които се придвижват пеша и с автобуси, особено през последните няколко години.
За съжаление повечето туристи, които посещават града, не са запознати както с историята на гейшите, така и с нормите на поведение и правилата в района. Флорентина Лиоу, писателка, редактор и опитен консултант по пътуванията, забелязва подем на туризма в Япония през последните няколко години, особено в Киото, където тя живее.
(източник: The Telegraph)
„Има много повече селфи стикове, снимат се повече видеа навсякъде – от храмове до малки ресторанти, има много движение и говорене по телефона,” в сравнение с периода преди пандемията, казва тя. „Всичко това означава, че напълно непознати хора биват снимани без позволение.“
Забраната на туристи в Киото може да изглежда като крайност, но идеята за ограничаване на това кой има достъп до гейшите и техните пространства не е нова. Чаените къщи може да ограничат клиентите и дори да създадат система за пренасочване – достъпът на клиенти, посещаващи за пръв път, може да бъде забранен, освен ако не ги е пренасочил редовен, постоянен клиент или доверена трета страна.
Добре познат е фактът, че гейко и майко пазят добре професионални тайни, което затруднява дори добронамерените академици, искащи да получат информация, преди да докажат целите си.
Забраната повдига въпроса за друг важен проблем – определянето на това кой е гражданин или местен турист, и кой е чужденец. Има много жители, които не са японци, на които може да бъде забранено да се занимават с легитимна дейност само въз основна на външния им вид. Поддръжката на такава забрана би била трудна и представлява неусъвършенстван подход за решаване на истински проблем, който е малко вероятно да изчезне.
Източник:
Автор: Julia Shiota
Превод: Румена Димитрова
Commenti