Sofia Pride Film Fest: интервю с Деница Любенова

Тазгодишното издание на София Прайд Филм Фест (СПФФ) ще се проведе от 3-ти до 12-ти юни в Дом на киното и ще включва както пълнометражни, така и късометражни филми, разкриващи всички аспекти от живота на ЛГБТИК+ общността както в България, така и в световен мащаб. 

източник: Facebook

Адв. Деница Любенова - председател на “Действие” споделя повече за историята на фестивала, целите, филмите, които тя няма търпение да гледа и много други!

- Как започва София Прайд Филм Фест? Разкажете малко за историята на фестивала! :)

София Прайд Филм фест започва през 2011 г. с Марко Марков, в памет на когото е

посветено и 14-тото издание на фестивала.

 Марко беше сред основателите на “Действие”, с призвание да бъде активист, с чиста душа и много натрупана болка, която искаше да вложи в нещо градивно и красиво. 

Като запален киноман, той реши да вложи тази своя енергия в организирането на филмов фестивал и така се роди София Прайд Филм фест.

- Защо е важно да има ЛГБТИК+ кино?

ЛГБТИК+ киното отразява нашия живот и борби.

Всеки един човек се бори, така е, но куиър хората имаме една специфична борба и тя е борбата да можем да бъдем себе си, борбата да обичаме свободно и да се изразяваме свободно. И тази борба трябва да бъде екранизирана, за да може историята да помни трудностите, през които ние минаваме колективно като общност.

адв. Деница Любенова. източник: ВИЖ!

- В последните години има подем на куиър киното и засилен акцент върху развиването на куиър герои и техните истории - какво смятате за това развитие и защо то се случва едва сега ?

Имам две хипотези. Едната е, че в много държави куиър темата е толкова

нормализирана, че е съвсем окей да има подем на куиър герои и кино.

Другата хипотеза е, че в друга огромна част от света куиър темата е проблемна, има

множество нападения срещу ЛГБТИК+ хора, има режими, които насочват цялата

си енергия срещу общността, а на места все още има практикувано смъртно

наказание. Това, разбира се, поражда ежедневни ситуации, всяка от които може да

бъде направена на филм. Не знам кое е истината, но знам, със сигурност, че

ЛГБТИК+ киното напоследък става все по-истинско и все по-близко до нашия

живот.

- Според вас как изкуството, и в случая - киното, ни помага да разбираме по-задълбочено социални и общочовешки теми, както и да проявяваме повече емпатия?

СПФФ е насочен както към ЛГБТИК+ общността, така и към широката публика,

така е, прави сте. Ставали сме свидетели през годините на цис хетеросексуални

хора, които не са могли да излязат от прожекция, заради болката и тъгата, която

даден филм е създал у тях. Няма как да очакваме обществото да знае за нас и

трудностите, през които преминаваме, без да ги преживее.

А преживяването най-добре се случва чрез изкуство. Затова и СПФФ остава толкова важен фестивал както за общността, така и за широката общественост.

- Какво търсите в един филм, когато правите селекцията?

Автентичност. Търсим филми, които да докосват и да оставят следа. 

В последните години има страшно много куиър кино и за нас също е важно да има баланс на темите, които се засягат. Винаги се опитваме да включваме филми за всичките букви в съкращението, за да има инклузивност.

- Как виждате фестивала след 10 години?

Честно казано в днешните изключително трудни времена, в които ЛГБТИК+

общността е под обстрел, а дадени политически сили се опитват да заличат

неправителствените организации, ни е трудно да мислим толкова далеч напред.

Винаги сме мечтали да няма смисъл от нас, нашата работа и нашата организация,

но напоследък виждаме, че има все по-голяма нужда. Та, в тази връзка, след 10

години се надяваме, че все още ще можем да правим публични събития свободно.

- Преди две години имаше нападения, обиди и натиск от представители на

крайнодесни групи по време на премиерата на филма “Близо” в рамките на СПФФ. Как балансирате необходимостта от сигурност за присъстващите с желанието фестивалът да остане отворено и достъпно пространство за диалог и себеизразяване?

Плащаме за частна охрана. Всяка година.

- Самите вие имате ли филм, който нямате търпение да гледате и защо?

Ние нямаме търпение да гледаме всички филми на голям екран. Тази година отново

имаме два български филма – единият късометражен – „Леля Васка“, който разказва за живота на Васка Емануилова, а другият пълнометражен –„Безсрамните“. Но аз лично нямам търпение и за откриването на 3-ти юни с „Трънлив рай“ – филм за болката, страданието, смъртта и борбата ни да бъдем признати като партньори.

- Има ли нещо, което бихте искали да споделите, а не съм ви попитала?

Четиринадесетото издание на София Прайд филм фест започва на 3-ти юни в „Дом

на киното“ и ще продължи всяка вечер до 12-ти юни.

Цялата програма на СПФФ, както и информация за филмите, можете да разгледате на уебсайта на фестивала.

Приятно гледане!

Интервюто проведе Мария Сомлева