София: Артисти за Палестина – Поп-ъп изложба

Интервю на Камелия Ценева с Ванеса Райдер и Криси Вънекова

Криси: Бях на благотворително събитие за Палестина в Южен Лондон, което успя да събере значителни средства само за една вечер, въпреки че не беше професионално организирано. Това ме вдъхнови да направя нещо подобно у дома. Беше прекрасно съчетание на артистично изразяване и солидарност, и ми стана топло, знаейки, че и други хора около мен са дълбоко разстроени от несправедливостта в Палестина и, както мен, търсят начин да направят малка промяна. Организираме изложбата като дарителска инициатива, защото искаме да създадем нещо, което реално да помогне на хора в Палестина и да повиши осведомеността.

Какво послание или усещане искате посетителите да отнесат със себе си от събитието?

Ванеса: Всеки може да допринесе за промяна с уменията, които има. Тази изложба обединява толкова много хора. Фотоархивът на протестите в България в солидарност с Палестина е създаден от няколко фотографи и показва, че заемането на позиция не е еднократен акт – то означава да се появяваш отново и отново. Включени са творби на 16 артисти, които разглеждат теми като скръб, устойчивост и несправедливост, създавайки пространство, в което можем истински да почувстваме всичко, на което сме свидетели. Група, която организира филмови прожекции за Палестина, е подготвила кратка селекция за събитието. Всички тези хора, събрани около една кауза, изпращат послание – един към друг и към нашите приятели в Палестина – че все още имаме сила и не сме сами.

Как виждате ролята на изкуството в движенията за справедливост и солидарност – особено в контекста на Палестина? 

Криси: Изкуството е изключително силен инструмент, но трябва да се използва отговорно. Когато създаваме изкуство по теми, които не ни засягат пряко, е важно да се запитаме: „Това дава ли власт на засегнатите хора?“ и да избягваме да капитализираме страданието. Нямам уникална художествена перспектива за Палестина – просто използваме уменията си, за да насочим вниманието там, където е нужно.Ванеса: Важно е да се отбележи, че Израел ясно осъзнава, че войната за обществено мнение се води и чрез култура и изкуство. Израелската държава инвестира милиони в културна пропаганда чрез инфлуенсъри, артисти, писатели и други. Затова е важно и ние да се противопоставяме.

Как съчетавате създаването на пространство за изразяване с неотложността на политическите реалности?

Ванеса: Изразяването само по себе си комуникира неотложност. Именно затова физическа изложба, посветена на Палестина, е толкова важна – тя е сигнал към обществото, че трябва да продължаваме да присъстваме и да действаме.

Какъв е откликът на българската артистична и активистка общност относно геноцида в Палестина?

Ванеса: Различни активистки общности в София намират начини да си сътрудничат по тази кауза, а по-големи НПО-та като „Грийнпийс“ и „Амнести“ също започват да се включват. За съжаление, организацията често пада върху едни и същи хора, но хубавото е, че има място за нови участници. Макар че много от активистите са и артисти, галериите не са особено отзивчиви. Писахме на 15 различни галерии и културни пространства – 11 от тях не отговориха или дадоха странни оправдания. Една галерия каза, че се фокусира върху „естетика“, а не върху „политика“, след което излъга, че е заета за цялата следваща година. Друга ни каза, че не иска „директни политически послания или пропаганда“, въпреки че редовно е организирала политически изложби.

Защо беше важно за вас да организирате това събитие именно тук, в София?

Криси: Апатията и цинизмът в българското общество много ме тревожат. В известен смисъл ги разбирам – пропагандата на омраза се разпространява от десетилетия и има много пластове причини, поради които хората не искат да се ангажират. Имаме и собствени проблеми. Често хората казват: „Защо Палестина, когато има толкова други кризи?“ – и това е справедлив въпрос. Но солидарността с една кауза не изключва другите – напротив, всяка нишка, която издърпаме, помага да разплетем цялата бъркотия. 

Избирам да се фокусирам върху Палестина, защото знам, че България е съучастник – културно и политически. Бях в окупираната Палестина като дете – беше красиво, но усещах, че нещо не е наред. Сега осъзнавам колко несправедливо е, че аз като българка можех да отида толкова лесно, а толкова много палестинци не могат и днес. Вярвам, че ако хората видят реалността и имат пространство да почувстват, ще се замислят за геноцида и апартейда там, и за това какво казва това за нашето общество, властта и света като цяло. Както казва Джеймс Болдуин: „Децата са винаги наши – всяко едно, навсякъде по света; и започвам да подозирам, че който не може да осъзнае това, може би е неспособен на морал.“

Какви връзки виждате между феминистките борби и солидарността с Палестина?

Ванеса: Жените в Газа нямат достъп до превръзки и основни хигиенни материали, което води до срам и инфекции. Моята приятелка Хадил от Газа се грижи за майка си и цялото домакинство, докато собственото ѝ здраве страда. Почти никой в Газа в момента няма достъп до храна, лекарства и елементарни нужди. Във време на геноцид искаме да осветлим страданията на всички групи, засегнати от насилието, и техните уникални предизвикателства.

Можете ли да ни кажете повече за това накъде ще отидат даренията и приходите от продажбите на творбите?

Ванеса: Даренията ще отидат за две каузи. Познавам лично едно семейство в Хан Юнис, Газа, което се бори да плаща наема си от 500 долара и храната, която струва около 100 долара за три дни. Общувам предимно с Хадил, която ми разказва за борбата на майка си с диабета – същото заболяване, което имам и аз. Втората кауза е Fund a Kitchen Gaza – проект на организацията Humanti, който позволява директни дарения за общностни кухни на място.

Как хората могат да продължат да подкрепят каузите или артистите след края на събитието?

Ванеса: Ако не можете да присъствате на събитието, но искате да помогнете, можете да подкрепите и двете каузи на следните линкове:

Хадил – кампания в Chuffed: https://chuffed.org/pay/campaign/128682 Fund a Kitchen Gaza – https://humantiproject.org/kitchens/