„Смразяващ ефект‟: Тексас даде зелена светлина за преследване на прайд събития
- vechernicamedia
- Dec 8, 2025
- 4 min read
На 6 ноември 2025 г. Апелативният съд на Петия съдебен окръг на САЩ взе ключово процедурно решение, което значително промени пейзажа на битката за правата на LGBTIQ+ общността в Тексас. В делото The Woodlands Pride, Inc. срещу Warren Paxton съдът отмени широка съдебна забрана, която преди това блокираше прилагането на щатския закон S.B. 12, позволявайки му на практика да влезе в сила. Законът, според критиците, е директна атака срещу драг изпълнителите и нарушава Първата поправка на Конституцията на САЩ.
Това решение не е окончателно по същество, а по-скоро технически правен лабиринт, фокусиран върху това кой има „правото‟ да съди (или кой има правен интерес). То обаче разкрива дълбокия идеологически разрив в съдебната система и опасната стратегия, която законът използва: заглушаване на изкуството чрез умишлено неясни дефиниции.
Какво всъщност представлява S.B. 12?
На пръв поглед текстът на S.B. 12 не споменава думата „драг‟. Вместо това той регулира „сексуално ориентирани представления‟, като забранява те да се провеждат на обществени места или в присъствието на непълнолетни. Законът дефинира такова представление като визуално изпълнение, което включва:
Изпълнител, който е „гол‟ (показване на „части от гърдите под върха на ареолата‟ или „части от гениталиите или седалището‟) или участва в „сексуално поведение‟.
И същевременно „апелира към сладострастния интерес към секса‟.
Точно тук се крие правният капан. Дефиницията за „сексуално поведение‟ включва неща като „показване на сексуални жестове с помощта на аксесоари или протези, които преувеличават мъжките или женските сексуални характеристики‟. Законодателите, приели S.B. 12, и губернаторът Грег Абът открито се хвалят, че това е „забрана на драга‟. Те разчитат на факта, че драг изкуството по дефиниция използва преувеличение, костюми и понякога протези (като "breastplates" или "packers"), за да създаде театрален образ.
Чрез тази формулировка законът умишлено приравнява една театрална форма на изкуство с поведение, което „апелира към сладострастен интерес‟. Той дава на всеки местен прокурор или недоволен гражданин възможността да твърди, че танцувален жест или костюм на драг изпълнител е „сексуално ориентиран‟, създавайки огромен „смразяващ ефект‟ върху всякакви публични драг събития, включително семейни прайд фестивали.
ABC News
Решението на мнозинството: Правен „Параграф 22‟
Вместо да се произнесе по съществото на Първата поправка, мнозинството от съдиите в Петия окръг – Курт Енгелхард и Лесли Саутуик – отменят забраната по две технически причини.
Първо, те се позовават на скорошно решение на Върховния съд (Moody v. NetChoice), свързано с регулациите на социалните медии, като заявяват, че то променя правния пейзаж и изисква от по-нисшестоящия съд да преразгледа делото.
Второ, и по-важно, те прилагат правен „Параграф 22‟ по отношение на „правния интерес‟. Съдиите посочват, че тъй като организации като The Woodlands Pride са свидетелствали, че техните фестивали са „семейно ориентирани‟ и избягват сексуално съдържание, те на практика доказват, че S.B. 12 не се отнася за тях. С други думи, съдът им каза: щом твърдите, че не сте „сексуално ориентирани‟, т. е. законът не ви заплашва и нямате право да го съдите.
Този аргумент напълно игнорира факта, че неясният текст на закона позволява на всеки враждебен прокурор да интерпретира всяко драг изпълнение като „сексуално ориентирано‟. Единственият ищец, на когото съдът признава право да продължи делото, е 360 Queen Entertainment, и то само защото техният представител е описал изпълнения (като покана към публиката за пляскане), които мнозинството счита за „вероятно‟ продиктувани от закона.
Особеното мнение: В защита на изкуството и срещу законодателния „лов на вещици“
Най-силната част от съдебния акт е пламенното особено мнение на съдия Джеймс Денис. Той директно обвинява мнозинството, че „си затваря очите за обявената цел на тексаския законодателен орган: общощатска „забрана на драга‟.
Съдия Денис излага правно-активистката позиция, която мнозинството избягва:
Намерението има значение: Денис посочва това, което мнозинството игнорира: „S.B. 12 не се появява от нищото.‟ Той цитира директно тексаските политици – лейтенант-губернатора Дан Патрик, сенатор Брайън Хюз и губернатора Грег Абът – които изрично са заявили, че S.B. 12 е предназначен да „забрани излагането на деца на драг представления‟.
Неяснотата е оръжие: Той твърди, че неясните термини като „жестове с протези‟ са умишлено оставени такива, за да може всяко драг изпълнение (което по дефиниция използва костюми и преувеличение) да бъде потенциално атакувано.
Сблъсък за Първата поправка: Мнозинството от съда изразява „сериозно съмнение“ дали „размахването на простетични гърди пред хора“ е „действително конституционно защитено“. Съдия Денис определя това изявление като „необосновано‟ и „противоречащо на утвърдената съдебна практика‟, като отвръща с мощна защита на драг изкуството: „Драгът – костюмирано, хореографско и често пародийно представление, което е израз на джендърната идентичност – очевидно участва в тази защитена традиция. Опитът на мнозинството да сведе цяла една форма на изкуство до няколко похотливи действия, обръща тези принципи с главата надолу.‟
Странното противоречие: Денис също така отбелязва, че съдия Саутуик, която се присъединява към мнозинството тук, самата е написала мнение в отделно дело (засягащо West Texas A&M University), в което постановява, че драг шоута са защитени от Първата поправка.
PBS
Заключение: Какво следва и защо драгът не е заплаха
Решението на Петия окръг предизвика незабавни и остри реакции. Главният прокурор на Тексас Кен Пакстън го приветства: „Винаги ще работя, за да предпазя децата ни от излагане на еротични и неподходящи сексуално ориентирани представления.‟
От друга страна, правозащитни организации като ACLU и Lambda Legal определят решението като „опустошителен и опасен обрат‟. Този ход премахва правния щит, който пазеше драг общността, и както посочват критиците, създава незабавен хаос и страх сред изпълнители, бизнеси и организатори на прайд събития в целия щат.
Делото обаче далеч не е приключило. Очаква се ищците да поискат повторно разглеждане на делото от голям състав на Петия окръг (en banc) или да отнесат случая директно до Върховния съд на САЩ. Междувременно, особеното мнение на съдия Денис предоставя мощен контрааргумент: този закон не е за защита на деца, а за цензура на артисти.
Автор: Филип Самуилов
Източници:
Comments