Сексизмът в спорта: неравенство, стереотипи и тормоз

Парижките Олимпийски игри през 1900 г. маркират първото официално спортно изявление на жени след векове борба за равноправие в сферата. 125 години и четири феминистки вълни по-късно обаче жените все още са принудени да се срещат със сексистки практики, като омаловажаване на успехите им, ниско медийно отразяване и есенциалистката идея, че спортът накърнява тяхната „женственост“.

Още от ранна възраст спортните дейности са насърчаван интерес у малки момчета, поради традиционното убеждение, че изискват физическа сила и воля, които момичетата притежават в по-малък запас. 

Макар и проучвания да показват, че интересът към спорт при малки деца е равностоен, момичетата се отказват от спортуването шест пъти по-често от момчетата докато достигнат 14-годишна възраст.

Тази притеснителна статистика подчертава фактът, че масово момичетата са обезкуражавани от практикуването на спорт, въпреки че той да води до множеството полезни последствия, като по-високо самочувствие и удовлетворение от собственото си тяло.

Жените, които все пак устояват на практиката на обезсърчаване, срещат множество други спънки по пътя на спортната си кариера. Ограниченото медийно отразяване на женски постижения е едно такова предизвикателство.

Макар и женският ни волейболен отбор до 19 години да стана световен шампион през юли месец т.г., много българи не са наясно с тази историческа победа. От друга страна, трудно се намира човек, който да не е отпразнувал вицешампионската ни титла от Световното първенство по волейбол за мъже от 28 август. 

При проведено от мен запитване сред 58 студенти, докато 100% от тях са наясно с мъжкото ни постижение, едва 33% знаят за женската световна титла.Тези данни изключват хората, разбрали за женската титла като следствие на постижението на мъжете*. 

Освен това десетки публикации на известни медии онлайн (рекорден брой 73 в един профил) са свързани с титлата на мъжете, личния им живот и посрещането им обратно в България. За шампионките ни обаче има между 1 и 5 поста от същите медии.

Като резултат от липсата на медийно покритие и ниска гледаемост, женските спортни асоциации трудно намират партньорства и спонсори. Това води до по-оскъдно финансиране и по-ниско заплащане за спортистките, като едно проучване от 2023 г. показва, че средностатистически мъжете печелят 21 пъти повече от жените.

БНТ новини

Например, за Световното първенство по футбол за мъже през 2023 беше осигурен награден фонд от 440 милиона долара, докато жените разполагаха със 110 милиона долара награда, равняваща се на 75% по-ниско заплащане.

Друго препятствие, с което спортистките се сблъскват, е принуждаването да носят сексуализиращи екипи, които, вместо да допринасят към по-добро представяне, ги възпрепятстват.

Пример за това са масово приетите трика или бикини, които разкриват задните части на състезателките и очертава интимните им зони.

„Жените спортистки са длъжни да се състезават без да отхвърлят своята женственост, тъй като съществува страх, че телата им ще изглеждат мъжествени“ твърди историкът Флорис Кастан-Висенте.

Освен че са неудобни, тези дрехи създават проблеми при динамични движения, особено по време на менструация. Докато някои спортистки предприемат екстремни мерки, като лепене на плата на място, други се притесняват, че ще се изцапат или че конците на тампоните им ще излязат на показ.

Макар и жените да устояват на всички тези трудности, те все пак стават жертви на смазваща дискриминация както на живо, така и онлайн. Тя варира от сексистки коментари и сексуален тормоз до изнудване и преследване, както от непознати, така и от хора на висши позиции в спортни организации.

Според доклад на ЮНЕСКО по време на Олимпийските игри в Токио през 2020 г. спортистки са обект на 87% от онлайн тормоз в платформата X (тогава Twitter).

През юли месец т.г. мъж бе осъден на 2.5 години затвор, след като изпраща стотици заплашителни и сексуални съобщения на баскетболистката Кейтлин Кларк в рамките на един месец. 

През февруари британската тенисистка Ема Радукану се крие зад съдийския стол по време на шампионат в Дубай, когато забелязва мъж, проявил „фиксирано поведение“ към нея преди и по време на мача. 

Състезателките от Женската национална баскетболна асоциация (WNBA) са нагрубявани по особено жестоки начини тази година. Освен че са замеряни със секс играчки по време на мачове, инфлуенсър с платформа за хазарт започва да залага кога спортистките са в „късна лутеална фаза“ на менструация спрямо представянето им на корта, провокирайки подигравателни коментари от мъже онлайн.

Slate

Това са само някои от безбройните примери за дехуманизирането и на жените в спорта и пренебрегването на техните постижения за сметка на тяхната „женственост“. Въпреки че през последните години да има все повече прогрес към равноправие на спортната сцена, трябва да се извърви още много път преди да можем да потвърдим, че справедливост е постигната. Макар постиженията на жените в българския спорт да са изключително много, ние ви представяме първата част, която събрахме между януари и март месец. Запознайте се с тях в сайта на “Вечерница”. Символи на техния хъс, физическа и психическа устойчивост и решителност, те тепърва трябва да бъдат отпразнуваме подобаващо.

Плувкинята Диана Петкова стана 7-ма на Световното първенство в малък басейн. 

Диана Петкова. Bgswim

Гимнастичката Валентина Георгиева бе откроена като най-добър млад спортист на България по повод класирането си на Олимпийските игри и множеството си титли на международно ниво.

Валентина Георгиева. БНР

Скиорката Милена Тодорова стана 3-та на спринта на женския биатлон, печелейки първа титла за България в дисциплината от 20 години насам. По-късно тя става и пета в света след представянето си на масовия старт на световното първенство в Швейцария. Месец по-късно подобрява и този резултат, като става втора на масовия старт на Севтовната купа по биатлон в Словения - най-добрият български резултат при жените от 21 години насам.

Милена Тодорова. Свободна Европа

Сноубордистката Милена Зафирова направи дебюта си на Световната купа в Банско едва на 15-годишна възраст. По-късно тя се класира на второ място в паралелния гигантски слалом от Световната купа по сноуборд Полша.

Милена Зафирова. Mediapool

Тенисистките Елизара Янева и Росица Денчеваха се класираха като двойка за четвъртфиналите на Australian Open.

Елизара Янева и Росица Денчеваха. Българска ферерация по Тенис

Биатлонистката Валентина Димитрова стана европейска шампионка.

Волейболния отбор на Марица за първи път премина груповата фаза на Шампионската лига с историческа победа срещу хърватския Младост Загреб.

Йоана Илиева спечели златото на Световната купа по фехтовка в Пловдив. По-късно тя извоюва и сребърен медал на Световната купа по фехтовка в Гърция.

Първата ни ракета Виктория Томова надиграва испанката Хесика Боусас Манейро в първи кръг на турнира в Линц.

Антоанета Костадинова завоюва първо място по стрелба на Гран При София.

Каратистката Адриана Бояджиева стана първа на Европейското първенство по карате за юноши и девойки.

Волейболният отбор на жени до 18 г. стана отбор на годината, заедно с тяхната треньорка Антонита Зенова, която стана треньорка на годината. Момичетата по-късно станаха световни шампионки в историческата си победа срещу отбора на САЩ.

Кимия Ализаде стана спортист номер 7 на България за 2024 г. със своите постижения по таекуондо.

Гимнастичката Боряна Калейн стана спортист номер 2 на България за 2024 г. със своите общо 104 медала.

Валентина Георгиева стана гимнастичка номер 1 в Европа за 2024 г.

Ивет Горанова спечели бронз от втория турнир Карате 1 Premier League в Китай.

Дадохме гласност само на една част от невероятните постижения на жените и момичетата в българския спорт. Ще продължим да отбелязваме и даваме трибуна на изключителните спортистки, чийто труд заслужава да бъде отпразнуван толкова, колкото всяка друга спортна изява под българското знаме.

* Запитването е проведено между 2-5 октомври 2025 г. в Американския университет в България, Благоевград

Автор: Юлия Здравкова