Розово за емоции, синьо за сила: сексизмът в детска възраст
- vechernicamedia
- Jul 24
- 5 min read
Updated: Jul 29
Още преди да се роди едно дете, обществото започва да си създава очаквания, основавайки се на пола му. Те се проявяват в играчките, облеклото, хобитата и дори в начина на общуване с децата. Този начин на отглеждане може да изглежда „естествен“ за мнозина, особено в българското общество. Изследванията показват обаче, че това засилва стереотипите и допринася за системния сексизъм, влияе на развитието на децата и ограничава възможностите им.
Един от най-силните инструменти за разграничаване на пола в ранна възраст са играчките. Разликите между двата вида играчки са драстични: тези за момчета са опаковани в синьо, сиво и червено и включват колички, оръжия, инструменти или конструктори. За разлика от тях, играчките за момичета често са розови или лилави и могат да бъдат кукли (включително бебета, които не присъстват при момчетата), кухни, козметични комплекти и др.
Това отразява дълбоко вкорененото убеждение, че момчетата са изобретателите, бойците, лидери, докато момичетата са грижовната част от обществото, която поддържа дома. Проблемът тук не е в естеството на играчката, в самото ѝ съществуване, а в това, че е насочена към определена група деца.
Невробиологът Кордилия Файн споделя в интервю през 2013 г..: „Маркетингът, основан на пола, допринася за култура, в която момичетата имат по-малко възможности да се възползват от позитивните дейности за игра, насърчавани от „момчешките играчки“ (напр. физическа активност, съревнование, конструиране), а момчетата имат по-малко възможности да се възползват от позитивните дейности на играта, насърчавани от „момичешките играчки“ (напр. фини двигателни умения, грижа, сътрудничество). Доказано е също така, че акцентирането върху пола намалява интереса на децата да общуват с другия пол.“
За маркетинговите фирми и производителите на детски стоки обаче би било трудно отричането на разделението на играчките – то би означавало драстично намаляване на печалбата.
Акцентирането върху пола се отразява и на когнитивното развитие. Проучване на Динела, Уайсграм и Фълчър от 2017 г. разкрива, че тези категории играчки оформят в значителна степен интересите и самооценката на децата. Момчетата, които играят с играчки за конструиране, е по-вероятно да развият умения, свързани с науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), докато момичетата, изложени предимно на играчки, свързани с външния вид или грижите, могат да придобият убеждения, че STEM-областта просто не е предназначена за тях.
Все пак момичетата са също толкова способни да се справят отлично с пространствени и STEM задачи - когато им се даде възможност. Проучване, публикувано в Child Development през 2023 г., установява, че когато деца на възраст между 7 и 9 години участват в програма за конструиране на Lego, както момичетата, така и момчетата показват подобрения в геометрията и аритметиката. Това оспорва стереотипа, че момчетата по природа са по-добри в пространствените задачи, и подчертава как достъпът до такъв вид играчки може да бъде решаващ.
Ако проследим вида на играчките през годините ще видим, че старите такива са значително по-неутрални. Много хора спекулират, че разделението, което виждаме днес, е един вид реакция на еманципацията на жените в обществото.
Наред с играчките, облеклото също служи като средство за комуникиране на половите очаквания. Момичетата често са облечени в дрехи с декоративни елементи като пайети и волани, с послания като „красива като мама“ или „сладко момиченце“. Дрехите на момчетата, от друга страна, се отличават с тъмни цветове, здрави материали и ориентирани към действието лозунги като „бъдещ герой“. Както изследва Джо Паолети в проучване от 2012 г., разликите в детските дрешки са не само естетически, но и функционални. Дрехите на момчетата често са проектирани така, че да улесняват движението и физическата активност, за разлика от тези на противоположния пол.
Нещо повече, в днешно време дори дрешките на най-малките момиченца са неподходящо къси в сравнение с момчешките. Веригата Kmart беше критикувана публично миналата година за продажба на твърде къси панталонки за 2-годишни момичета. Добре е да се запитаме каква точно е функцията на това момичешките панталонки или дори бански да са толкова по-къси.
Марката Gap също беше критикувана през 2016 г. заради рекламна кампания, в която е изобразено момче, наречено „малкият учен“, облечено в тениска с лика на Алберт Айнщайн, до момиче в розово, наречено „социалната пеперуда“.
За момчето в рекламата се казва: „Бъдещето ти започва тук“, а за дрехите на момичето „се говори на детската площадка“. Преди три години, през 2022 г., мултинационалната верига за търговия с модни стоки Primark се сблъска с недоволство, че продава детски дрехи със сексистки послания. Дрехите за момичета в магазина са носели послания като „Бъди добър, прави добро“, „Благодарен“, „Бъди оптимист“ и „Бъди любезен“. Същевременно посланията върху дрехите на момчетата са показвали лозунги като „Изследвай, нищо не те спира“, „Сила“, „Страхотни приключения“ и „Бъдеще“.
Хобитата и извънкласните дейности на децата са също полово обвързани. По-вероятно е момчетата да бъдат насърчавани да спортуват или да се включат в научни клубове, докато момичетата често биват насочвани към танци, изкуство или помощни роли. Проучване от 2017 г. на Биан, Лесли и Цимпиан установява, че на шестгодишна възраст момичетата са значително по-малко склонни от момчетата да вярват, че са „наистина умни“.
Това ранно чувство за интелектуалната непълноценност е свързано с намален интерес към предмети като математика и природни науки, които често се свързват с вроден интелект. Такива убеждения могат да имат дългосрочни последици: момичетата могат да се откажат от кариери в STEM-областта, не поради липса на способности, а поради ранно социално обуславяне.
Последиците от ранната полова социализация достигат далеч отвъд детството. Момичетата, които са обезкуражавани да се занимават с лидерство или с наука и технологии, често се превръщат в жени, които не са достатъчно представени във високоплатените професии, което води до различия в заплащането. Момчетата, които са обезкуражавани да изразяват емоциите си, могат да се превърнат в мъже, които се борят с психичното здраве, но избягват да търсят помощ поради стигмата в обществото. Това се забелязва във фразите, които момчетата чуват от малки: „мъжете не плачат“ и „бъди мъж“. Тези, на които им е казвано, че бебето и кухнята са момичешки играчки, възприемат идеята, че да се грижиш за дома и децата е работа на жената.
Трудно е човек да се противопостави на тези роли, които присъстват от началото на живота му. Тук момчетата срещат много трудности: не се възприема добре момче, което се занимава с нещо традиционно „момичешко“. По-прието е момичетата да се интересуват от „момчешки“ хобита като спорт или автомобили, което говори за това кое се цени в обществото. Например момче, което се интересува от балет или готвене, вероятно ще бъде подигравано, което е сигнал, че дейностите, свързани с жените, са с по-ниска стойност. Това не само забавя емоционалното и творческото развитие на момчетата, но и утвърждава идеята, че „женствеността“ е по-нисша от „мъжествеността“, което води до трудности с емоционалната регулация и взаимоотношенията по-късно в живота.
Посланията, вплетени в гардеробите и играчките на децата, може да изглеждат безобидни, често дори сладки, но те говорят за ценностите, които предаваме и утвърждаваме в обществото. Когато приписваме на синьото смелост, а на розовото - доброта, ние учим децата не само какво да носят или с какво да си играят, но и какви могат да станат. Трудно е да се преодолее вярване, с което сме израснали и което присъства в обществото от поколения. Оспорването на тези норми не означава да забраним куклите и количките, а да осигурим на всички деца свободата да изследват техните интереси, емоции и мечти без преградите на сексизма.
Източници:
Автор: Румена Димитрова
Comments