Сегрегация на децата от ромски произход в училищата в Словакия
- vechernicamedia
- Sep 18
- 3 min read
В Словакия повече от 60% от ромските деца учат в училища, в които те са мнозинство. Често те са в пренаселени сгради, с по-ниски академични очаквания, с по-високи нива на отпадане и повтаряне на клас, както и с малка или никаква възможност за равноправно участие в обществото. Освен това, те нерядко биват разпределяни в училища и класове за деца със специални образователни потребности.
Най-често изтъкваните причини за това са различният език, поведението, личен избор на родителите им, образователни потребности или животът в различни квартали. Ромите в Словакия, както и в други части на Европа, нерядко се оказват маргинализирани в обществото. Те са третирани с омраза в продължение на векове. Това е довело до факта, че най-голямото етническо малцинство в Европа е вероятно и най-дискриминираното. В Словакия много ромски общности живеят в изключително лоши условия, често без достъп до вода или електричество.
Сред многото бариери пред ромите в този неофициален апартейд, образованието е шанс за интеграцията на новите поколения. И все пак, в Словакия училището остава една от многото институции, в които те системно биват отделяни от останалата част от обществото.
Въпреки законовите гаранции на национално и европейско ниво, натиска от страна на гражданското общество и международни правозащитни организации, съдебни решения и дори процедури, започнати срещу Словакия от Европейската комисия, сегрегацията продължава да бъде част от живота на десетки хиляди деца.
В продължение на години словашкото правителство отрича дискриминацията. Преобладаващото присъствието на ромски ученици в системата за специално образование се оправдава с твърдението, че при тях се наблюдават повече генетични разстройства поради “най-високия коефициент на кръвосмешение” в Европа. Едва през 2020 г. словашкото правителство официално признава съществуването на сегрегацията и поема ангажимент да я премахне.
Биват въведени няколко реформи. В Закона за училищното образование бе включена легална дефиниция на сегрегация. Публикувани са правно обвързващи стандарти за десегрегация.
Правото на достъп до детска градина бива разширено. Въвеждат се “въвеждащи класове” вместо критикуваните преди това “нулеви класове” (години за наваксване, предназначени да подготвят учениците за редовно обучение), които до голяма степен са посещавани от ромски деца. Обявява се проект, наречен “ромско национално училище”, който ребрандира сегрегираните училища под претекста на правото на малцинствата да учат на своя език и в своята културна среда.
Разгледани без контекст, някои от тези мерки може да изглеждат конструктивни, но прилагани без ясни гаранции, надзор и координация, те често затвърждават самата сегрегация, срещу която, на теория, се борят. Създаването на “ромски национални училища” може да доведе до институционализирана сегрегация, под претекст, че се защитават малцинствените права. Смяната на наименованието от “нулеви класове” на “въвеждащи класове” е още един пример. Макар че целта е подобряване на училищната подготовка, тези класове често забавят достъпа на ромските деца до образование.
Отговорността е не само на Словакия. Непрекъсната сегрегация на ромските деца е дългогодишно нарушение на Директивата за расово равенство и Хартата на основните права на ЕС. Междувременно, целта на Европейската комисия да намали сегрегацията с едва 50% до 2030 г. е не само недостатъчна - тя легитимира несправедливостта, вместо да я изкорени.
ЕС трябва да отговори на този системен провал. Да се позволява цели поколения да растат в изолация и неравенство води до реалност, в която правата са даденост за едни и привилегия за други. Вече знаем какво работи: разнообразни класове, смесена среда, ранна и категорична подкрепа. Това не са радикални идеи.
Източници :
Превод : Радостина Сирашка
Comments