Разследване: Твърдения за физическо и сексуално насилие над 4-годишно момиче в Каблешково
- vechernicamedia
- Oct 24
- 5 min read
Разследването, което е описано по-долу в статията е на Тина Ивайлова, журналистка в медията „GLAS news”. Посочените цитати са от репортажите публикувани публично в медийното пространство.
Петя и Динко са родители на три деца. Две дъщери и един син, който им е бил мечта, защото е осиновен и държавата им е дала това право. Живеят в град Каблешково, община Поморие. Семейството живее добре, докато преди седем 7 месеца майката започва да забелязва промени в поведението на 4 – годишната им дъщеря.
Момичето започва да споделя на майка си, че „не иска да ходи“ в детската градина, започва да сънува кошмари и да има проблеми със съня. Появяват се и странни наранявания по ноктите. Двете дъщери на семейството посещават Детска градина „Радост“ в град Каблешково.
Започнала е да става по-затворена в себе си, спряла е да се храни, била е по-дистанцирана. След като са забелязали всичко това, те са започнали да задават въпроси към детето, относно това дали се случило нещо, което те не знаят, но то отрича.
Петя забелязва странните следи по ноктите на дъщеря си. Питат я „дали се е прискрипала“, но детето отрича. Белезите са няколко по различни нокти и на двете ръце. Месец след тези белези, майката забелязва още счупени нокътчета, а дъщеря им вече не иска да излиза и от вкъщи.
Дъщерята на Петя твърди, че е упражнявано и интимно посегателство над нея от страна на учителката и разказва първо на майка си.
След разкритията на момичето, майката пуска нови жалби до компетентните институции. Завежда детето в УМБАЛ „Бургас“ за нова медицинска експертиза. Петя е споделила на медиците, какво и е разказала дъщеря ѝ и нейните съмнения, относно получената раничка в интимната област. След медицинският преглед е издадено съдебномедицинското удостоверение с номер 56 от 2025 г., показано в репортажа на Тина Ивайлова и публикувано в официалната страница във “Facebook” на журналистиката, с поставена диагноза: „Статус пост контузио химен“ и в заключение е написано: „Получените наранявания, отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава от майката на пострадалото дете, в резултат на травматично въздействие.“
По конректния случай тече разследване и се знае, че детето е разпитвано в „Синя стая“.
Поради породило се недоверие хиляди родители с петиция в интернет искат да има камери, които да поддържат картина звук в детските ясли със съхраняване на записите до 6 месеца.
В редица страни членки на Европейския съюз съществува длъжността „Детски омбудсман“, сред тях Естония, Малта, Полша, Швеция, Ирландия, Австрия. Човекът на тази длъжност се занимава конкретно с проблемите на децата, техните жалби и предлагане на решение за решаването на различни казуси свързани с деца и детското правосъдие. В България има длъжност „Омбудсман“, който обаче се занимава с жалби и казуси от всякакво естество. Разбира се, децата, също могат да подават жалби към нашия омбудсман. В момента длъжността се изпълнява от Велислава Делчева.
През 2024 г. Георги Богданов, изпълнителен директор на „Национална мрежа за децата“ споделя за посещението му в Исландия и отговаря, дали е възможно да има такава длъжност и в България. „По - скоро песимист, защото политическата обстановка в държавата не е благоприятна за реформи, а и политиките за децата са изместени на много заден план. Въпреки това аз вярвам, че някой ден ще имаме детски омбудсман, защото ние продължаваме да говорим и да се застъпваме за това. За децата на България трябва да има някой, който да ги чува на възможно най-високо ниво в държавата. Такава институция ние нямаме.
В репортажа си, Тина Ивайлова провежда, различни интервюта с експерти по случая в Каблешково.
Криминалният психолог Христина Алексиева пред Тина Ивайлова:
„Конкретно за детето мога да кажа, че тя, ако фантазира, нямаше да използва едно и също име през цялото време. Когато е измислица, тя, измислицата няма конкретен образ, чак в такава детайлност, в която влиза детето. Тук говорим за много конкретика и конкретно споменавано име с придружено много често с думата "страх".“
Адвокатът по Медицинско право Мария Янева споделя:
„В такива производства, които са с висок обществен интерес, които са с висока степен на обществена опасност, трябва да се работи изключително оперативно, защото така наречените горещи следи, както в случая наблюдаваме и тук, много лесно се заличават във времето.“
Мария Брестничка от „Национална мрежа за децата“ казва:
„Още по-важно е Министерството на образованието, общините, прокуратурата и всички институции, които имат отношение по темата: „Насилие над деца“, да прегледат внимателно къде са дупките в техните системи, така че да не допуснат следващия такъв случай.“
Д-р Цветеслава Гълъбова (директор на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“) пред Тина Ивайлова, споделя:
„И тази перверзия да се занимаваме повече с извършителите, отколкото с жертвите и да мислим за тяхното здраве, повече отколкото това на жертвите, на това трябва да се сложи край. Трябва да се прекрати. Жертвите са по-важни“
Родителите споделят, че след първата част на репортажа Петя е била на разпит в полицията, заради подадена жалба от страна на директорката на детската градина, която е твърди, че майката на момичето е дала неверни сведения в първата част на раследването. Два дни след разпита, без предупреждение домът на семейството е посетен от делегация с представители на РУО (Регионално управление на образованието), общината и дирекция “Социално подпомагане“.
В интернет има петиция в подкрепа на семейството със събрани над 120 000 подписа. Имаше и протести под надслов „Не на насилието“ в много градове на страната - София, Бургас, Стара Загора, Поморие, Варна, Пловдив, Благоевград, Казанлък, Велико Търново и други.
Случаи като този ни показват ясно, че в България трябва да се върне на дневен ред разговорът за щадящо детско правосъдие. В рамките на стратегията на Европейския съюз за правата на детето, едно от ключовите направления е изграждането на щадящо детско правосъдие — система, която поставя в центъра интереса и достойнството на детето.
Тази политика цели децата, които влизат в контакт със съдебната система – било като жертви, свидетели или обвиняеми – да бъдат изслушвани, разбрани и защитени от вторична травматизация. Европейската комисия насърчава държавите членки да въвеждат специализирани съдии, прокурори и социални работници, както и адаптирани пространства за разпити, съобразени с възрастта и емоционалното състояние на децата. Щадящото правосъдие е част от по-широката визия на ЕС за гарантиране на детски права, равен достъп до защита и превенция на насилието и дискриминацията във всички институционални процеси. Крайно време е България да покаже, че приема тези ангажименти сериозно и да започне да поставя гласовете и нуждите на децата в центъра на политиките, които ги засягат.
Източници:
Автор на статията: Дениз Назиф
Comments