Rainbow Map 2025: Къде стоят европейските държави по пътя към равенството

От 2009 г. насам ILGA-Europe публикува Rainbow Map - ежегоден доклад, анализиращ правното и политическото положение на ЛГБТИК+ хората в 49 европейски страни.  Оценката се извършва по скала от 0 до 100%, където 0% обозначава тежки нарушения на техните права, а 100% - пълно им зачитане. Тазгодишното издание очаквано разкрива пъстра картина на континента: докато някои страни отбелязват значителен напредък, други остават в застой, а трети бележат тревожен отстъп назад в борбата за равнопоставеност.

Тези различия се отразяват прецизно в методологията на доклада, която се основава на 76 критерия за анализ, разделени в седем основни категории: равенство и недискриминация; семейство; престъпления/език, мотивирани от омраза; юридическо признаване на пола; телесна неприкосновеност на интерсексуалните лица; пространство за гражданско общество; убежище. 

„Картата на дъгата“ служи като ориентир за политици, активисти и изследователи в проследяването на напредъка и идентифицирането на законовите празноти в европейските страни. За всяка държава са формулирани конкретни препоръки към властите за предприемане на най-неотложните мерки в защита на ЛГБТИК+ общността.

ILGA Europe

От десет години насам Малта (89%) оглавява Rainbow Map, утвърждавайки се като лидер в законовата защита на ЛГБТИК+ хората на континента. В страната еднополовите бракове, осиновяванията и ин витро процедурите за ЛГБТИК+ двойки, както и юридическото признаване на пола са законово гарантирани. Забранени са медицински интервенции на интерсекс лица без тяхното съгласие, както и конверсионните терапии. Това са само част от широкия набор от мерки, осигуряващи защита и равенство.  

Според проучване на АЕСОП, 62% от ЛГБТИК+ хората в страната се чувстват комфортно да разкрият сексуалната си ориентация - значително над средното за ЕС ниво от 51%. За сравнение, в България този дял е едва 27%, което ясно показва колко силно влияе законодателната защита върху усещането за сигурност и приемане.

Втора е Белгия (85%), която отбелязва ръст с близо 10 пункта спрямо 2024 г. Причината е приемането на политики за борба с омразата, основана на сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики.  На трето място се нарежда Исландия с 84%. И при трите водещи държави обаче остават предизвикателства, свързани с пълното гарантиране на права и защита на интерсекс лицата. 

Докато лидерите в класацията традиционно заемат челните места без особени промени, няколко държави отбелязаха впечатляващ напредък през годината. Австрия и Латвия се изкачват с по 4 позиции: Австрия - след разширяването на защитата от дискриминация на база полова идентичност, изразяване и полови характеристики, а Латвия - след легализирането на граждански съюзи за еднополови двойки. 

Германия, Чехия и Полша също отбелязват ръст с по 3 позиции. Германия - благодарение на нов закон, позволяващ на транс хората да променят своите лични документи без инвазивни изисквания. В Чехия регистрираните еднополови партньорства получиха почти същото правно признаване като брака, с изключение на съвместно осиновяване, а Полша напредва, след като премахна последните т.нар. „зони, свободни от ЛГБТИК+“ и държавните пречки пред организирането на ЛГБТИК+ публични събития.

Дори в страни, където е постигнат напредък по тазгодишната Карта, влиянието на крайната десница продължава да расте, поставяйки под въпрос устойчивостта на постигнатото.

На противоположния край остават Русия (2%), Азербайджан (2%) и Турция (5%). Тази тенденция е устойчива през годините и отразява не просто липса на прогрес, а системно ограничаване на човешки права в страните с авторитарни режими. Продължителната им изолация от европейските стандарти разкрива не само институционални провали, но и по-дълбоката политическа и културна съпротива срещу идеята за равенство. 

На фона на тези крайности, Европейският съюз заема междинна позиция. Средната стойност за всички страни членки в тазгодишната Карта е 51%. На дъното на класацията в рамките на Съюза е Румъния с едва 19%, следвана от Полша (21%), България (21%) и Унгария (23%). 

The Press Project

През последното десетилетие България запазва почти непроменено ниските си резултати, оставайки сред страните с най-ограничена защита на ЛГБТИК+ хората в ЕС.  На парламентарно ниво редовно се внасят предложения за законодателство, което не отговаря на никакви обществени нужди, а напротив - задушава гражданското общество. Така например бе приет рестриктивният закон, забраняващ „ЛГБТИК+ пропагандата“ в училище, а този за забрана на „чуждестранните агенти“ бе предложен цели четири пъти от ПП „Възраждане“. 

Юридическо признаване на пола е изрично забранено от закона, а институциите продължават да отказват убежище на ЛГБТИК+ бежанци.  Едновременно с това обаче се наблюдават признаци на обществена промяна. Според проучване на Алфа Рисърч, по поръчка на фондация GLAS, нагласите на българите към ЛГБТИК+ хората постепенно се подобряват и стереотипите намаляват, макар и бавно. 

Сред ключовите препоръки на ILGA-Europe към България са въвеждането на регистрирано партньорство за еднополови двойки, приемането на законодателни и административни мерки за правно признаване на пола, както и отмяна на измененията в Закона за предучилищното и училищното образование.

Ако България е в застой, то други държави бележат дори по-драматичен регрес. Най-драстични негативни промени се наблюдават в Унгария и Грузия, които са със 7 позиции по-ниско, в сравнение с предходната година. И двете страни приеха мащабни пакети от анти-ЛГБТИК+ закони. В Унгария наблюдавахме първата забрана на Прайд в рамките на ЕС, криминализиране на неговите организатори и премахването на защитата, основана на „полова идентичност“ в Закона за равно третиране. Грузия, от своя страна, забрани юридическото признаване на пола, транссексуалните здравни грижи, осиновяването от еднополови двойки, публични ЛГБТИК+ събития, както и заличи споменаването на „пол, полова идентичност и джендър изразяване“ от законодателството. 

Тенденцията не се ограничава само до Източна Европа. Особено тревожен е случаят на Великобритания - страна, която само преди десетилетие оглавяваше класацията с 86%, днес заема едва 22-ро място с 46%. Сред главните причини е решението на Върховния съд от април т.г., което сведе термина „пол“ до строго биологично определен. В резултат правното му признаване вече не функционира пълноценно: дори притежавайки Сертификат за признаване на пола (GRC), транс хората се третират според този, определен при раждането, във всички важни сфери на обществения живот.

Според изпълнителния директор на ILGA-Europe, Чабер: „Ако тези тактики останат без противодействие, те рискуват да се разпространят в цяла Европа, подкопавайки човешките права, изграждани с десетилетия. Времето за реакция е сега, преди целенасочените атаки, които наблюдаваме в страни като Унгария, Обединеното кралство и Грузия, да станат правило, а не изключение“.

Данните от Rainbow Map 2025 показват, че средният резултат за всички страни в Европа е 42%, но съществуват огромни различия между държавите. В немалка част от тях ЛГБТИК+ общността все още няма адекватна защита от дискриминация, макар нейните представители често да са обект на тормоз и насилие. Брачно равенство за еднополови двойки е факт в по-малко от половината, а юридическото признаване на пола остава силно ограничено в 11 от тях или изцяло недостъпно в България, Унгария и Русия. Ненужните медицински интервенции върху интерсекс деца продължават да се практикуват в редица страни. Свободата на сдружаване и достъпът до убежище за ЛГБТИК+ лица също са сериозно ограничени. Всичко това подчертава, че борбата за равнопоставеност в Европа далеч не е към своя край. 

NBC News

Докато някои национални правителства прокарват напредничави политики и закони, в други свободата на едни все още се възприема като заплаха за други - знак за една по-дълбока криза на демократичните ценности. В това се крие най-голямото изпитание за Европа - дали ще избере да остане континент на равенството, или на страха и стигмата.

Автор: Радостина Сирашка