Може би най-известният цитат на уличния артист Банкси е „Изкуството трябва да успокоява смутените и да смущава успокоените“. Смятам, че този цитат важи с пълна сила за ЛГБТИ+ изкуството.
Уличните артисти, с които ще ви запозная, естествено, не са единствените ЛГБТИ+ артисти. За съжаление не успях да открия творци в България, макар че, особено в София, ако се загледаме, има множество надписи, стикери, насочващи мисълта към ЛГБТИ+ правата.
Така че не се притеснявайте! Тук също успокояваме смутените и смущаваме успокоените, но, поне засега, в по-малки мащаби.
(източник: Wide open walls)
Дейвид Пък
Дейвид Пък е млад творец, занимаващ се предимно с улично изкуство, драг и импров театър, който изследва живота на ЛГБТИ общността и психическото здраве. Работата на Пък може да бъде видяна също и в „Еуфориря” „Generation”, „Евровизия", предавания на BBC и много други по целия свят. Пък има създадени стенописи из целия свят както големи европейски държави като Германия, Дания, Холандия, така и по-екзотични места като Канарските острови, Никарагуа и много други.
(източник: Book an artist)
Освен със стенописи, Пък се занимава също и с водене на „Painterview”, където рисува на живо, докато води интервюта с интересни гости, предимно куир творци.
Little Ricky
(източник: Los Angeles Times)
Творчеството на Little Ricky е експресивно, цветно и забавно, но отправящо по интересен начин посланията си. Предимно познат за емблематичната си серия, използваща розови овце, за да изпрати важни послания за любовта и приемствеността между хората, правата на човека и много други.
Самият Little Ricky е самоук артист, базиран в Лос Анджелис. Започва кариерата си през 1998 г., но през 2013 г. творчеството му поема в коренно различна посока.
(източник: https://www.littlericky001.com/god)
Прочита биографията на британския дизайнер Александър Маккуин, в която той се определя не като черна овца, а като розова. „Последните 15 години бях работил по три различни поредици, но това бе нещо съвсем различно. (...) Аз бях различен, това бе различно.” споделя Little Ricky. Оттогава намира вдъхновение, където и да отиде. Купува си играчка овца и започва да прави скици, докато накрая не постига това, което е искал. „Имах чувството, че го бях виждал преди, сякаш винаги бе съществувало”.
Алоха
Творчеството на италианския стрийт художник Алоха често е вдъхновено от неговите куиър приятели - драг крале и кралици, екзсентрични персонажи, които го привличат.
(източник: https://avventvra.blogspot.com/2012/07/aloha-street-art-is-queer.)
Макар да показва ЛГБТИ+ изкуство, Алоха споделя в едно от малкото си интервюта, че не желае уличното изкуство „да се разделя на хетеро и хомо изкуство”.
(източник: The Dusty rebel)
Всъщност целта му е да поощри любопитството и желанието у минувачите да си задават важни въпроси.
Йоханна Торуньо
Торуньо облепя улиците на Ню Йорк с постерите си с анти-расистки, анти-колониални и феминистки послания. Тя е родена и израснала в разкъсвания от гражданска война до 1992 г. Ел Салвадор, а след като емигрира в САЩ с майка си, недостъпната образователна система там не ѝ позволява да изучава страстта си - изкуството - по общоприетия начин. Тя поема по по-радикалния и близък до нея път на уличния артист и до ден днешен използва таланта си да предизвиква публичното мнение за теми като раса и идентичност.
(източник: Teen Vogue)
Маева Мартинез (Кашник)
Кашник е френски уличен артист, който обрисува фасади със създания с неопределима джендър идентичност в крещящи цветове. „Мисля, че на Запад възприемаме маските за нещо, което крие, нещо негативно. Всъщност може да носиш маска и да разкриваш повече за себе си - гримът е един от примерите за това”, казват те.
(източник: Kashink)
Източници:
Автор: Мария Сомлева
Comments