„Princess treatment“: безобидна тенденция или подхранване на мизогинията?
- vechernicamedia
- 6 days ago
- 4 min read
Представата за живот в пасивно „съвършенство“, при която се очаква служене на партньора, мълчание и безусловна подкрепа, повдига въпроси относно ролята и позицията на жената в подобен модел. Това е динамика, която поставя жените в уязвимо положение, отнемайки им правото на автономия.
Искате ли да сте принцеса – да бъдете обгрижвани и обсипвани с подаръци, всяка врата да ви се отваря, всеки стол да се издърпва? Може би предпочитате да не плащате за дрехите си? Може би ви е омръзнало да решавате какво да ядете и къде да отидете?
Rolling Stone
Така властовият дисбаланс се прикрива под формата на „грижа“.
В социалните мрежи, особено в TikTok, се наблюдава възраждането на т.нар. princess treatment. Пример за това е Кортни Палмър, която изгражда дигитално присъствие около концепцията за живот на обгрижване и подчиненост в замяна на подаръци и любезно отношение.
Става дума за приятно приемане на комплименти, обличане по мярка, безкомпромисно добро отношение към себе си (макар че това изглежда означава да спортуваш и да пиеш вода), но най-вече – за служене на партньора, който е третиран като емоционално крехък и силно внушаем „мъж-бебе“. Бъдещите принцеси трябва да създадат спокоен домашен рай без търкания за своя принц-снабдител, „говорейки по женски – не крещим, не викаме, не псуваме“, и да му благодарят, че е прибрал мръсното си бельо. Наградата? Диамантени обеци, обувки Chanel, цветя и рицарско поведение от старата школа.
Това е емоционално обезпокоително – както ясно се вижда в един скорошен TikTok, който изстреля Палмър под обективите на по-критично внимание. Обяснявайки как изглежда princess treatment в ресторант, тя казва: „Не е нужно да говорите, освен ако не ви заговорят... Няма да се смеете силно, да говорите силно, да насочвате вниманието на ресторанта към себе си.“
Палмър нарича това „да позволиш на съпруга си да води и да бъде мъжествен“ и „забавен princess treatment“. Коментиращите обаче го определят като сектантско, притеснително и дори насилническо.
BBC
Коментар от потребителка: „Като бивша сервитьорка щях да ти подхвърля бележка и да те попитам дали си добре или трябва да се обадя в полицията.“
Фантазия или икономика?
Съществува ли обаче princess treatment извън пределите на социалните мрежи? В крайна сметка, „принцесите“ онлайн не са просто жени – те са създатели на съдържание. Нагнетяването на обществото със смайващо регресивни послания за пола носи печалба: възмущението води до гледаемост, а гледаемостта – до долари.
Нара Смит, известна с това, че носи бални рокли, докато сама си прави дъвка и зърнена закуска, според Cosmopolitan печели приблизително 200 000 долара месечно в TikTok.
Разбира се, повечето връзки нямат нищо общо с това, което представя Палмър – или дори с „здравите“ TikTok двойки, които шеговито се питат какво точно е princess treatment. Реалните двойки, от всякакъв тип, най-често просто се опитват да се държат достойно един към друг.
Но Палмър и други ѝ подобни обслужват реален стремеж – или поне фантазия. Вероятно във време на глобални сътресения нуждата от „осигуряващ“ партньор изглежда като защита. Но всъщност е точно обратното: отказът от автономност – телесна, финансова, интелектуална – прави жените опасно уязвими.
„Принцесата“ като роля и политически символ
Етикетът „принцеса“ е изненадващо точен. В миналото принцесите са осигурявали красота и бебета и са били до голяма степен безправни. Кралските бракове са били транзакционни договорки между семейства и династии. И както Хилари Мантел беше несправедливо критикувана за писанията си за тогавашната херцогиня на Кеймбридж, така и днес животът на принцесите остава затормозяващ – особено заради изискването за демонстриране на безупречно, мълчаливо съвършенство.
За някои потребителки на съдържание фантазията за живот в обгрижвано спокойствие може да изглежда привлекателна. Но повтарянето на едни и същи модели на подчинение поставя въпроса за креативността и разнообразието в разказите за женската идентичност.
Моделът на „принцесата“ може да изглежда защитен, но изисква отказ от автономия – финансова, телесна и интелектуална. Това утвърждава мизогинистки представи за „естествения“ ред, в който мъжът води, а жената следва.
Алтернативите: богини, котенца и свобода
Може би някои жени обичат да си представят живот, изпълнен със спокойствие и грижовно пасивно отношение. Нека вземем т. нар. „goddess treatment“ – идеята, че жената трябва да бъде обожествявана, да получава дарове и признание просто заради своето съществуване, а останалите да живеят в страх от нейното неодобрение.
Не се ли крие зад този образ на „богинята“ не жажда за надмощие, а умора от вековното изискване жената винаги да дава, да се доказва, да се жертва?
Друг подобен пример е и „pet treatment“ моделът – жената да бъде третирана като разкошна, но непредсказуема домашна котка: обожавана, хранена, обсипвана с внимание, без да се дава нищо в замяна.
Инфантилно бягство от отговорност или бунт срещу изтощителния култ към женската продуктивност е това?
Да бъдеш „богиня“ или „домашен любимец“ — и двете роли поставят жената в центъра на вниманието, но този център е опит за създаване на безопасно пространство, където тя вече не дължи нищо. Това не е просто каприз, а защитен механизъм срещу изтощителната икономика на даване, в която жените исторически са затворени.
В този смисъл, идеята да бъдеш обожествявана или глезена не е непременно стремеж към власт, а понякога — отчаян опит за почивка от постоянната нужда да доказваш своята стойност, опит за тихо въстание срещу свят, който рядко допуска жените да си починат, без да се чувстват виновни.
В същото време обаче тези поведения подхранват някои от същите структури, срещу които се бунтуват: фиксират жената в центъра на внимание като обект на грижа или възхищение, вместо като автономен субект, и превръщат личния комфорт в естетическо съгласие с патриархалните стандарти. Така те са едновременно форма на съпротива и отражение на системата, демонстрирайки колко трудна и комплексна е възможността за истинска свобода и признание в свят, който исторически измерва женската стойност чрез видимост, грижа и продуктивност.
Различни поведения са видими в социалните мрежи: от т.нар. „goddess treatment“, при който жената е обожествявана и възнаграждавана заради присъствието си, докато другите се боят от неодобрението ѝ, до „pet treatment“ моделът: да бъдеш глезена и третирана като домашна котка.
You Tube
Идеята да бъдеш обожествявана или глезена може да се прочете като опит за почивка от постоянната нужда да доказваш своята стойност, но същевременно тези поведения подхранват някои от същите структури, срещу които се бунтуват: фиксират жената в центъра на внимание като обект на грижа или възхищение, вместо като автономен субект, и превръщат личния комфорт в естетическо съгласие с патриархалните стандарти.
Източник:
Автор: Ема Бедингтън (Emma Beddington)
Превод: Мария Испиридонова
Comments