(Анджела Сайни)
Статуетка от едно от най-старите известни човешки селища в света разкрива много за историята и потенциала на женската сила
Като писател фокусът ми беше върху една от най-големите мистерии в цялата история: какъв е произходът на патриархата в човешкото общество? Трябваше да знам, че пътуването, за да отговоря на този въпрос, ще промени завинаги начина, по който мисля за себе си.
Това, което знаех, беше, че изследването ще означава връщане назад във времето. Историческите времеви мащаби, включени тук, не са векове, а хилядолетия. Така се приземих в южен Анадол, Турция, на мястото на едно от най-старите известни човешки селища в света. Чаталхойюк е прекрасно запазен, неговите подобни на кутии домове са прозорец към това как са живели хората в този регион хиляди години преди да бъде построен Стоунхендж или първите пирамиди в Египет.
Музей наблизо съхранява най-ценния артефакт, открит на мястото, фигурка, не много по-голяма от моята ръка, но толкова привлекателна, че когато беше разкопана през 60-те години на миналия век, предизвика вълни в света на археологията. Седящата жена от Чаталхойюк е на около 9000 години и изобразява това, което изглежда е по-възрастна жена. Тя седи като кралица, гърбът ѝ е изправен, назъбени сгъвки кожа се разливат около нея като глинени водопади, с две големи котки – вероятно леопарди – гледащи напред изпод почиващите ѝ ръце.
Когато беше открита, археолозите веднага я определиха като богиня, възможен символ на божественото женско начало. Оттогава експертите се чудят дали тя всъщност е била реална личност, евентуално уважавана фигура в своята общност или семеен матриарх. Не можем да сме сигурни и е малко вероятно някога да бъдем сигурни, тъй като тя идва от време, предшестващо писането. Но анализът на човешки останки може да ни каже нещо за обществото, на което е принадлежал този обект. Чаталхойюк е било селище, в което хората изглежда са имали един и същи живот, независимо от пола.
Данните, с които разполагаме досега, ни казват, че мъжете и жените в Чаталхойюк са яли подобни неща, прекарвали са приблизително еднакво време на закрито и на открито, вършели са една и съща работа като всеки друг и са били погребвани по приблизително еднакъв начин. Дори разликата във височината между половете била малка - напомняне, че биологичните полови различия могат да бъдат дълбоко повлияни от нашите социални обстоятелства. Ако е имало социални йерархии в това неолитно селище, те не изглежда да са се разделили по полови линии.
Но, както подсказва фигурката, може би йерархията е имала общо с възрастта.
Възрастта е странно пренебрегвана ос на властта, въпреки че е очевидно, че повечето могъщи хора, както сега, така и през цялата история, са били по-възрастни. В семействата старейшините обикновено имат най-висок статус. Дори в най-твърдо патриархалните семейства майките и свекървите могат да държат здрава хватка над по-младите членове.
В многото общества по майчина линия в света, в които наследството преминава от майка на дъщеря, а не от баща на син, най-възрастната жена в домакинството има властта. В Индия по-възрастните жени, които вече не са обременени от малки деца, днес нахлуват в местната селска политика, известна като панчаят. Тази година 89-годишна жена беше избрана за най-възрастния действащ президент на панчаят в щата Тамил Наду. Но тя не беше най-старата в историята. През 2015 г. 93-годишна жена беше избрана в Махаращра.
Може би пренебрегваме възрастта, защото тя е демократичен начин за придобиване на власт – в крайна сметка това се случва на всички нас, които оцеляваме. Докато бавно се плъзгам към средата на живота, мога да го усетя за себе си, това постепенно натрупване на уважение и статус, което изглежда идва почти автоматично. Когато една продавачка за първи път ме нарече госпожо преди година или две, бях изненадан; сега го обичам. Знам, че не е еднакво за всички жени, но поне се чувствам по-свободна да говоря, по-уверена, че няма да бъда уволнена, по-способна да изисквам това, което искам. Може би най-освобождаващото чувство от всички е да се оказвам все по-малко обект на мъжкия поглед. Мисля, че хората се интересуват от ума ми повече в днешно време. Искат да знаят какво мисля.
Прекарах повече от десетилетие в изследване и писане за пола (gender). През това време започнах да го разбирам като много по-малко статичен, отколкото си представяме. Това, което полът означава за един човек, дори не остава същото през целия живот. За малките деца полът изобщо няма особено значение. Ако има значение, то е това, което налагаме чрез стереотипите, които влагаме в тях. Полът има значение по-късно, в юношеството и ранната зряла възраст. Но след това в напреднала възраст, когато плодовитостта намалява и телата ни се трансформират, това отново променя нещата.
Колкото повече остарявате, толкова по-трудно става да поддържате стереотипния вид на женственост (или мъжественост). Сега имам нужда от червило, а не ми трябваше преди. Необходими са съзнателни усилия, за да поддържам косата си мека, блестяща, и със същия цвят, в който беше преди, и да предпазя кожата ми от увисване. Усещам как младостта ми се изплъзва, а с нея и чертите, които ме правят разпознаваема жена. За първи път се чудя колко лесно би било да различим възрастните мъже от възрастните жени, ако хората не положат цялата тази работа.
Това може да те накара да се чувстваш дестабилизиран. Но погледнато по друг начин, то също е освобождаващо. Не бихме ли оценили всички, че не трябва да носим тежестта на това, което обществото очаква от нас? И така, въпреки посланието, което получавам от фирмите, които се опитват да ми продадат крем против стареене, че рискувам да загубя това, което ме прави най-ценна – моята младежка женственост – се оказвам неочаквано развълнувана да навлизам в този следващ етап от живота си. Колкото по-възрастна ставам, толкова по-неподходящ ми се струва полът ми. Най-накрая имам разрешение да бъда себе си, както когато бях дете.
В тези моменти преживявам това, което обичам да си представям, че Седящата жена от Чаталхойюк може да е имала преди хиляди години, може би знаейки, че тялото ѝ е имало по-малко значение от авторитета, който е имала поради възрастта си. Поглеждам със завист към многото блестящи по-възрастни жени, които познавам, онези, които не се интересуват от мнението на хората, които оглавяват университетски катедри, редактират вестници, председателстват бордове. Нямам търпение да се присъединя към тях. Защо някой от нас трябва да се плаши от сгъвките на кожата и дълбоките бръчки, когато можем да имаме нещо много по-добро от младостта – когато можем да имаме сила?
Анджела Сайни е научен писател и преподава в MIT. Последната ѝ книга, The Patriarchs: How Men Came to Rule, е избрана за наградата Оруел за 2023 г.
Превод: Венета Чавдарова
Commentaires