Как поземленият закон, целящ да коригира расовите несправедливости на апартейда, създава полови бариери за чернокожите жени.
В резултат на закон от времето на апартейда, в някои случаа само мъж считан за глава на семейството може да наследи имот.
(източник: Young African Leaders Initiative)
Йоханесбург, Южна Африка - Повече от десетилетие Йоана Мотламе се бори да си върне семейния дом, след като бива продаден, оставяйки нея и четирите ѝ деца без законното им наследство. Тежкото положение на 74-годишната жена се корени в расистките закони, които не са позволявали на чернокожите хора да притежават земя в апартейда в Южна Африка, твърдят жилищни активисти. Тежкото положение неумишлено се влошава в началото на демокрацията, когато законодателството има за цел да поправи расовите неправди, но вместо това създава бариери между половете.
„Трийсет години след края на апартейда, стотици хиляди чернокожи семейства живеещи в градските райони на Южна Африка, са изправени пред същата несигурност на условията за ползване от владение и заплахата от бездомност, тъй като ожесточено оспорват собствеността, обитаването, контрола и правата за достъп до т. нар. семейни домове”, се казва в неотдавнашен доклад (PDF) на групата за законни права към Института за социално-икономически права (SERI).
Историята на Мотламе датира през 1977 г., когато тя, тогава на 27 години, се жени за съпруга си в общност на имущество, което означава, че съпрузите споделят всичко по равно. Те се преместват в малка къща с две спални в Совето, където семейство Мотламе живее до развода си през 1991 г.
(източник: Indiegogo)
До началото на 90те г. чернокожите в градовете са можели най-много да осигурят дългосрочни наеми на домовете си, тъй като законът се опитва да запази мнозинството от населението на страната без земя. До времето, когато апартейдът бива победен през 1994 г., правителството въвежда ново законодателство - Акт 112 за надграждане на правата на земевладение от 1991 г., който „цели да осигури по-сигурна форма на владение на земята на африканци, които при режима на апартейд са имали съмнителни права върху земя”, според SERI.
Законът повишава правата на собственост на чернокожите дългосрочни наематели, позволявайки им най-накрая да притежават домовете си. Но има едно предупреждение. „Според законодателна разпоредба само мъж, считан за глава на семейството, може да притежава разрешение за [собственост].” твърди SERI.
В решение, което според жилищни активисти се корени в „патриархалните обичайни норми за наследвяне”, новият закон ефективно изтласква съпруги, сестри, майки и дъщери от наследяване. За Мотламе, въпреки че тя е притежавала 50% от своя градски дом по право и според условията на развода ѝ, Актът за надграждане не позволява начин това да се отрази. Така че, когато бившият ѝсъпруг регистрира къщата през 2000 г., едноличната собственост е отишла при него.
Три години по-късно, той се жени отново и новата му съпруга се нанася. Мотламе, която не е живяла в къщата от времето на развода, не успява да обсъди детайлите за собственост с него преди той да почине през 2013 г. Тогава всичко се променя.
„Аз и трите ми братя и сестри бяхме изгонени, когато баща ни почина. По-късно втората му жена продаде къщата.” Това твърди големият син на Мотламе, Елиът Мотламе (50) пред Al Jazeera. „Когато се случи за първи път, предизвика суматоха.”
В резултат на законите за собственост, Мотламе няма документ за собственост и разрешението за собственост не я посочва като собственик, така че семейството не може да спре продажбата.
„[Мотламе] беше изключена от това да бъде носител на професионални права по отношение на разрешението въз основа на нейния пол”, се казва в съдебни документи, подадени от SERI.
Правната група, която помага на Мотламе да се бори за дома си в съда в Йоханесбург, смята, че „дискриминацията е увековечена” с приемането на Акта за надграждане.
Поставянето на жените извън закона
През 2018 г. Конституционният съд на Южна Африка стига до подобно заключение, когато се произнася по отделен случай относно несигурните права на жените върху земята в общините. Съдът обяви раздел 2 (1) от Акта за надграждане, свързан с пола и наследяването на имущество, за „конституционно невалиден” и „без правителствена цел”.
Съдът нарежда на парламента да добави процес на произнасяне, при който засегнатите жени или хора, които вече живеят в къща, могат да подадат изявления, дори ако имената им не са в разрешителното за собственост или в нотариалния акт.
В резултат на това в навечерието на общите избори през май тази година правителството публикува Надграждане на Закона за изменение на правата върху земя от 2021 г., който трябва да влезе в сила седмица след изборите. Но хората, които са загубили домовете си, все още са изправени пред дълъг път към справедливостта.
В Йоханесбург социалните служби продължават да бъдат претъпкани от хора, които се борят с жилищни проблеми.
Бусисиве Нкала-Дламини, ръководител на Училището за развитие на човешката общност към Университета на Витватерсранд, което предлага безплатни услуги за социална работа и терапия в града, каза, че повечето клиенти търсят техните услуги за жилищни спорове в общините. Подобни спорове са зачестили и обикновено включват „жени, които са изправени пред изгонване” и продължителни съдебни спорове, каза тя.
„Не за продан!”
Тридесет и девет годишната Лебо Балой също бива изненадана от загубата на семейния си дом преди повече от десетилетие. Имотът, отпуснат от правителството дом с две спални в Совето, преди това е бил регистриран на името на баща ѝ. Балой очаква да наследи къщата от майка си, която би трябвало да споделя собствеността с него. „Съпругът ми Пол и аз дори бяхме започнали да ремонтираме къщата. Бяхме добавили задни стаи, за да живеем по времето, когато живеехме с майка ми”, каза тя пред Al Jazeera.
Но когато майка ѝ умира през 2009 г., полу-сестра ѝ се мести в къщата и след това започва спорът, за това кой трябва да наследи имота по закон, твърди тя.
(източник: OER live)
След серия от нагледно безкрайни съдебни спорове, Балой решава да отстъпи. „Реших да напусна, от колкото да се карам със сестра си”, добавя тя.
Синът на Мотламе, Маймане, се оплаква от промяната на закона още от преди десетилетия, който според него, въпреки че дава повече права на чернокожите хора, създава много проблеми в семейства и общности.
„Когато законът се промени, хората започнаха да имат проблеми с документите за собственост”, твърди той. „Ако се разхождате из Совето, ще видите къщи, на които пише „Не за продан”, заради проблемите с документите за собственост. Системата създаде този период, в който живеем, в който роднини спорят за имоти.” Той добавя и, че има „доста хора, които имат същия проблем в Совето.”
Докладът от август, на SERI, „Анализ на полова основа на семейните домове в Южна Африка” подчертава случаи, при които наследяването по обичайното право е в спор с правото на равенство. „Жените и децата са изложени на непропорционално голям риск да загубят сигурността си на собственост или да останат бездомни при изгонване”, се казва в доклада.
Актът за надграждане по същество „подлага цветнокожите семейства на „груба версия на обичайното наследяване”, по отношение на която наследяването при цветнокожите хора се определя до голяма степен чрез „общо правило за първородството на мъжа”, добавя той. Резултатът от това е система, която „издига и укрепва правата на мъжете върху семейните домове, до голяма степен в ущърб на жените”, се казва в доклада.
„Искаме да си върнем домът от детството!“
Законът за реституция на правата върху земя от 1994 г., който узакони Поземлена комисия за решаване на искове за земя, е основният политически лост за управление на правителството за преразпределение на земята.
В правителствен бюлетин новоотделените Министерство на земеделието и Министерство на поземлената реформа и развитие на селските райони съобщиха, че 3,8 милиона хектара земя са били върнати на бенефициентите между 1998 г. и 2024 г.
Мзауанеле Нйонцо, министърът на поземлената реформа и развитието на селските райони, обяви в скорошна реч за бюджета, че правителството е обработило 83 205 искове за земя, облагодетелствайки повече от 2 милиона души. Според министъра отделът е похарчил 58 милиарда ранда (3, 2 милиарда долара) между прехвърляне на земя, финансови компенсации и безвъзмездни средства, засягащи повече от 465 000 домакинства. Въпреки това групи за защита на правата, като гражданската организация Lamosa (the Land Access Movement of South Africa - Движението за достъп до земя на Южна Африка), преди това са завели поземлената комисия в съда заради забавяне на обработката на искове за земя.
Изправено пред исторически претенции за реституция на маргинализирани групи, които са били разселени преди десетилетия, правителството сега също е изправено пред основани на пола претенции за земеползване в общините.
Според Карлиз Кноесен, главен регистратор на актовете в Министерството на поземлената реформа и развитието на селските райони, законопроектът за изменение на регистрите на актовете, който чака да бъде подписан от президента, ще разреши настоящите предизвикателства. Законопроектът, който предлага онлайн система за записване на документи, ще помогне на хората, „които просто искат техните права на собственост да бъдат записани някъде, преди бъдат приети”, каза тя. „Вече имаме преобразуваща политика, но отнема време”, добави Кноесен, подчертавайки, че средно отнема пет години, докато законопроект стане закон в Южна Африка.
(източник: Medical news today)
Al Jazeera се свърза с Министерството на населените места на град Йоханесбург и провинция Гаутенг, за да коментира предизвикателствата, но те не отговориха. Междувременно, докато правителството и съдилищата обсъждат, семействата, които са загубили домовете си, са обезсърчени и стават все по-нетърпеливи.
Маймане иска съдът да разреши въпроса за собствеността на Мотламе върху семейната къща възможно най-скоро - „Системата не беше справедлива, беше едностранчива. Даде всички права на баща ми и изключи майка ми,” каза той. „Ако беше равностойно, нещата нямаше да се развият по този начин.”
Що се отнася до майка му, Мейнман казва, че „тя иска да види децата си да живеят в къщата и къщата да бъде върната на законния ѝ собственик.”
„Просто искаме всичко да се върне към нормалното. Искаме да си върнем дома от детството.”
Източник:
Автор: Нкатеко Мбаса
Преводач: Златица Маркова
Comments