top of page
  • Facebook
  • Instagram
  • vechernicamedia

Осъдиха галерия заради изложба само за жени

В известния Музей на старото и новото изкуство в Тасмания се намира голям, покрит с изумруди куб.


Стените са покрити с плътни копринени завеси. В тях над кадифен диван с форма на фалос и шахматен мраморен под виси каскаден полилей. Пищно злато акцентира върху всичко - от рамкираните произведения на изкуството по стените до мебелите.


(източник: ВВС)


Жените биват въведени с чаша шампанско, предложено от мъже камериери, които „живеят, за да им служат”. Мъже в залата липсват.


Този „Дамски салон” възприема концепцията на стар австралийски пъб. Едва през 1965 г. жените получават правото да пият в баровете в страната. Преди това те са били изолирани в мрачни странични стаи, ако изобщо са били допускани и често са били таксувани скъпо за питиетата си. 


Така изложбата, която съдържа някои от най-известните произведения на музея, от Пикасо до Сидни Нолан, е замислена като интерактивно изкуство, което има за цел да осигури безопасно място за жените да се наслаждават на компанията си, като същевременно подчертава дискриминацията, с която са се сблъсквали в продължение на десетилетия.


Художничката Кирша Кечеле го нарича „основно пространство за перспектива и пренастройване от този странен и разединен свят на мъжко господство”.


(източник: ВВС)


И това е пространство, което сега може да бъде отнето от един мъж. 


Джейсън Лау, посетител на изложбата, се е оплакал, че музеят извършва дискриминация.


Тази седмица обвинението достигна кулминацията си в съдебно заседание.


Възстановяване или дискриминация?


Делото започва с марш на голяма група жени, облечени в тъмносини костюми, с перли и червено червило, които влизат в залата, за да подкрепят г-жа Кечеле.


За разлика от тях г-н Лау се включи без шум чрез видео връзка. Той каза, че е посетил Мона, отдавна известна с провокативното си изкуство, по време на пътуване до Тасмания през април миналата година и е купил билет за 35 долара, очаквайки достъп до целия музей.


,,Бях доста изненадан, когато ми казаха, че няма да мога да видя една изложба – “Дамски салон.”


 ,,Всеки, който си купува билет, би очаквал справедливо предоставяне на стоки и услуги в съответствие със закона.“


Музеят се съгласява, че експозицията наистина е изключваща, но се твърди, че г-н Лау не е пропуснал нищо - той е преживял произведението на изкуството точно по предназначение.


,,Част от преживяването е да ти бъде отказано нещо, което е желано”, казва адвокатът на Мона -  Катрин Скот. 


Жените често са били изолирани от престижните места и изложбата е вдъхновена, за да коригира дисбаланса, който е съществувал в Мона, споделя г-жа Кечеле.


Катрин Скот заяви, че Мона има право на правна защита. Законът, както е написан, позволява „дискриминация”, ако „има за цел да насърчи равните възможности за група хора, които са в неравностойно положение”


Според Nine, когато заместник-председателят на трибунала Ричард Грубер я помолил да обясни как произведението на изкуството прави това, г-жа Кечеле отговорила: 


,,Взех нещо, което е било използвано, за да държи жените в неравностойно положение, и го превърнах в триумфално пространство за тях”.


(Кечеле и поддръжнички пристигат в съда. Източник: ВВС)


Лау твърди, че този раздел от закона е създаден, за да позволява „положителна дискриминация”, а не „отрицателна дискриминация”. Той иска салонът да бъде затворен или в него да се допускат мъже. Като алтернатива той твърди, че мъжете трябва да плащат по-малко за билет от жените - нещо, което музеят твърдо казва, че няма да обмисли.


Процесът не се очертава да приключи скоро, защото г-н Грюбер ще насрочи по-късна дата, която все още не е определена, за да вземе крайното си решение.


,,Да, изложбата трябваше предизвика дебат, но тя е в духа на безобидна шега”, твърди г-жа Кечеле.


,,Тя предизвиква много сериозни и интересни разговори, но в нея има и нещо лековато. Жените се радват на нея, а повечето мъже, според мен, ѝ се наслаждават. Те самите го намират за забавно.“


Г-жа Кечеле посочва, че ако е необходимо, ще води дело до Върховния съд, но ироничното е, че може би нищо не би могло да докаже смисъла на творбата повече от това да се наложи да я закрие.


,,Ако го разглеждате само от естетическа гледна точка, принудата да го затворите би била доста влиятелна.“


Източник:

Превод: Цветелина Михайлова




Comments


bottom of page