top of page
  • Facebook
  • Instagram

Образователните квоти в България - равенство или пречка за жените?

  • Writer: vechernicamedia
    vechernicamedia
  • Sep 15
  • 3 min read

Образователните квоти в България представляват насърчителни мерки, чрез които се цели постигане на баланс между мъже и жени в академична или професионална среда. Те са въведени през 60-те години с една основна цел – държавата желае да стимулира младите момичета, които дотогава рядко са завършвали висше образование, постепенно да прекрачат прага на университетите редом с момчетата.


Тази политика върви успоредно с навлизането на жените в активния трудов живот по време на т.нар. „втора феминистка вълна“, когато в индустриализираните държави се установява моделът на домакинства с двама работещи. По този начин жените са насърчени да се включат в специалности, които в миналото традиционно са били доминирани от мъже – медицина, инженерни науки, математика.


Идеята за постигане на полово разнообразие сред учащите се запазва и до днес и на теория се реализира чрез квотите – равен брой места за класиране както за мъже, така и за жени в определени специалности по държавна поръчка. Ключовият момент обаче е, че при класирането жените обикновено постигат по-високи резултати. Така метод, който в даден исторически период е бил в полза на жените, днес ощетява кандидат-студентки със среден и дори висок академичен успех в името на „равенството 50:50“.

Investor Bg
Investor Bg

Ако разгледаме публикуваните от СУ „Св. Климент Охридски“ минимални балове за прием през 2024 г., ще видим, че при факултети като Биологическия, Юридическия, Философския и други тенденцията е минималният бал за жените да е с една до три единици по-висок от този за мъжете при равен брой места.


Именно тази съществена разлика поражда проблема. Пример за това е кандидатстудентската кампания за 2024/2025 г. в Медицински университет – Варна. Данните показват, че при първото класиране в специалност „Медицина“ отпуснатите по държавна поръчка места са равни (по 100 броя), но средният успех на жените е по-висок. Най-ниският бал при класиралите се мъже е 27.44, докато при жените – 33.64.


С други думи, жена с успех под 33.00 не би се класирала, докато 53% от класираните мъже са с резултати под този праг. При специалността „Фармация“ разликата в най-ниските балове е по-малка (25.31 при мъжете и 25.99 при жените), тъй като местата за жени са повече. „Ако квотите се премахнат – мъже лекари няма да има“, коментира анонимна представителка на Студентския съвет на МУ – Варна пред Дойче Веле България.


Важно е да се отбележи, че в някои специалности се наблюдава обратната ситуация. Във Факултета по математика и информатика на СУ минималният бал за жените е по-нисък от този на мъжете. В същото време обаче броят на местата за мъже е по-голям. Тоест, вратата за повече жени в традиционно „мъжки“ специалности е теоретично отворена, но това не влияе негативно върху приема на мъжете. Подобна практика се прилага именно там, където броят на кандидатстващите жени е по-нисък.


Когато броят на желаещите жени значително надвишава този на мъжете, се налага преосмисляне на подхода. Настоящата система представлява ограничение за академично подготвени момичета, които са принудени или да разчитат на освободени места при второ класиране, или да се лишат от правото на безплатно образование. 


Резултатът – недоволство, стрес и допълнително психическо натоварване в и без това трудния период на кандидатстване, без гаранция за успех.

Момичетата трябва да се доближат максимално до пълен отличен, докато момчетата могат да бъдат по-спокойни поради политиката, която ги облагодетелства.


Тук въпросът не трябва да бъде състезание кой полага повече усилия, а по-скоро как да се осигурят равни условия за всички силно учащи млади хора – условия, зависещи не от пола им, а от техните знания и способности.


Според проучване на университета в Кеймбридж, момичетата се представят по-добре от момчетата на всички образователни нива – от детската градина до университета. В по-широк план стои и стремежът да се избегне феминизирането на определени сектори, което би могло да бъде резултат от премахването на квотите.


Но остава въпросът: доколко е етично едно средство за постигане на полово равенство, което „подбутва“ мъжете и в същото време се отказва от жените?




Източници:






Автор: Божидара Диянова








 
 
 

Comments


bottom of page