Непалските жени издигат глас във феминистки протест - Интервю
- vechernicamedia
- Mar 28
- 6 min read
Жените в Непал се противопоставят на потисничеството от десетилетия, както чрез лични прояви на неподчинение, така и чрез участие в креативни форми на протест. Нирвана Бхандари разговаря с Бхавана Раут и Кайлаш Раи за тяхната страст към активизма, нюансите на феминизма в страната и визията им за по-справедливо бъдеще.
Феминисткото движение в Непал е динамично, разнообразно и се корени както в индивидуалните, така и в колективните трудности. От създаването на „Nari Samiti“ - първата организация за правата на жените в Непал през 1918 г., напредъкът е едновременно постепенен и вдъхновяващ. През последните три десетилетия общите усилия са насочени към намаляване на насилието, основано на пола, премахване на различни табута, свързани с менструацията и осигуряване на достъп на жените до безопасни услуги в областта на репродуктивното здраве.
През 2015 г. беше постигнат значителен напредък, когато Непал избира първата си жена президент. Макар протестната култура в Непал да не е толкова видима на световната сцена, колкото тази на по-големи държави, в които има повече политическо напрежение, активизмът на местно ниво е значим и заслужава признание.
Феминистката съпротива невинаги е под формата на публични шествия или протести - тя може да се открие и в ежедневните актове на противопоставяне. За много непалски жени самото осъзнаване на тяхното потисничество и решението да се съпротивляват е значимо феминистко и класово пробуждане.
В тази статия разговарям с две жени, чиито гласове са допринесли значително за феминисткото движение, за тяхната страст към активизма, за нюансите на феминизма в страната и за визията им за по-справедливо бъдеще.
Бхавана Раут е 25-годишна активистка от област Джапа. Ръководила е различни инициативи за социална справедливост, включително срещу насилието, основано на пола, и е активна в мобилизирането на общността. Страстта на Бхавана са участието на жените в политиката и овластяването на младежите.
Кайлаш Раи е 42-годишна феминистка изследователка, писателка и менторка, принадлежаща към коренната общност Раи от областта Бходжпур. Тя е автор на книгата Indigenous Women's Institution, Movement and Writings (Институцията, движението и писанията на жените от коренното население) и редактор на In Search of Identity: Indigenous Women’s Social, Cultural and Political Context (В търсене на идентичност: Социалният, културният и политическият контекст на жените от коренното население). Кайлаш е заместник-председател на аналитичния център Martin Chautari, както и съосновател на Indigenous Without Borders.
Какво ви мотивира да се занимавате с феминистки активизъм?
Бхавана: Да стана феминистка активистка ме вдъхнови това, че видях от първа ръка как жените остават на заден план в непалската политика. Политическите партии често дават на жените изборни билети само за да изпълнят изискването за квотата от 33%. За много жени справедливостта все още прилича на една завинаги недостижима мечта. Тази разлика в представителството и дисбалансът в това кой определя законите и бъдещето ни - това е, което подхранва моя активизъм. През деветте години, в които съм активистка, настоявам усилено за промени и с гордост мога да кажа, че помогнах за реформирането на два закона, включително за отмяната на едногодишния срок за докладване на сексуално посегателство. За мен крайната цел е да проправя пътя на повече жени да формират политиките отвътре, не като единични случаи, а като равни.
Кайлаш: Ориентирах се към тази област, за да преработя преживения си опит. В общността на коренното население, към която принадлежа, наречена Раи, има привилегии, но и много слоеве маргинализация. Когато говорим за непалските жени, има два доминиращи наратива - единият е, че сме потиснати и експлоатирани, но при жените от коренното население съществува и версията, че те са откровени, безстрашни и нямат понятие за пол.
Едва когато на четиринадесет години се преместих в столицата Катманду, започнах да поставям под въпрос културната доминация и да размишлявам върху факта, че съм жена от коренното население. Чувствах се като аутсайдер в много пространства поради културните си практики и само бавно успях да свържа преживяванията си, за да осъзная важността на пресечността. За да задълбоча образованието си, започнах да чета феминистки текстове, написани от жени от различни държави, които са успели да намерят връзка между житейския си опит и системните проблеми, а първото ми изследване беше концентрирано върху социалното движение, водено от жени от коренното население в Непал.
Какъв е опитът ви с феминистката протестна култура в Непал?
Бхавана: Моят феминистки активизъм се корени в оспорването на структурите, които постоянно потискат правата и дейността на жените в Непал. През годините съм имала привилегията да ръководя и подкрепям множество движения, които целят да се борят с тези несправедливости. Една от ключовите инициативи беше Save Nirmala, която се фокусира върху създаването на осведоменост за насилието, основано на пола. С #ajhaikatisahane (Колко още трябва да търпим?) настоявахме за по-голяма информираност за насилието, основано на пола, на всички нива на обществото - от местен активизъм до законодателна ангажираност.
В този дух Balatkari Hos Ta (Насилникът си ти) адаптира глобалната феминистка песен A Rapist in Your Path (Насилник на пътя ти) от Чили, подчертавайки колко дълбоко вкоренени са патриархалните ценности в нашите закони и управление. Този флашмоб беше пряко предизвикателство към културата, която твърде често обвинява жертвите, вместо да се занимава с корените на насилието. Тези движения и протести са много лични за мен; те отразяват ангажимента ми да предизвиквам потисническите системи и да създавам пространство за жените да определят бъдещето си.
Кайлаш: Започнах да се занимавам с феминистки активизъм по време на Loktantra Andolan (Второто народно движение) през 2006 г. Отивах в офиса, а след това направо на мястото на протестите, стоях там цяла нощ, пеех и танцувах, а на сутринта отново отивах на работа. Такава беше обстановката по това време. Все още обаче не се беше развила онази идеологическа яснота, че „аз съм феминистка“. Знаех, че съм от маргинализирана общност и че ме интересуват проблемите, които засягат жените, но не бях достигнала до самоосъзнаването, че съм интерсекционална феминистка.
Присъствието ми на повече протести и събития ми помогна да разбера всичко това. Израснах заобиколена както от хора в активисткото пространство, така и от такива в академичното пространство, и осъзнах, че съм по-скоро изследовател. Въпреки това тези, които могат да дадат на изследванията ми повече принос и нюанси, са активисти.
Какви предизвикателства и промени наблюдавате в движението през годините?
Бхавана: Започнах тази работа когато бях само на 16 години, така че са минали вече девет години, през които видях много промени. Активизмът в Непал се разрасна, особено благодарение на социалните медии, които ни помагат да повишаваме осведомеността, но в сравнение с други държави все още имаме да извървим дълъг път. Постигаме напредък, но той често се усеща като бавен, а големи въпроси като равното представителство в политиката и правата на жените да живеят без насилие все още са изправени пред истински предизвикателства.
Сблъсках се с доста предизвикателства, включително с безмилостна онлайн омраза, която може да бъде изтощителна и непосилна. Също така има голяма пропаст между поколенията на законодателите и младежите; понякога се чувстваме така, сякаш говорим на различни езици, когато става въпрос за проблеми като равенството и телесната автономия. Едно от най-големите предизвикателства е, че обществото все още не е напълно готово да приеме, че жените имат право да правят своя избор и да имат контрол върху собствените си тела.
Дълбоко вкоренените културни норми и традиционните нагласи често означават, че идеите за независимост и самоопределяне на жените срещат съпротива или отпор.
Кайлаш: Една стъпка в правилната посока, която наблюдавам през последните 18 години, е по-голямото участие на различни поколения и културно приобщаване. Сега има много повече различни маргинализирани общности в активизма; не само в уличните протести, но и в различните пространства, включително конференции, академични среди и журналистика. Поне три поколения феминисти вече работят заедно, докато през 2006 г. това беше само първото поколение активни феминисти. Само виждахме лицата им и чувахме гласовете им. Вече се признава, че традиционната идея за лидерство трябва да бъде разрушена.
Що се отнася до предизвикателствата, жените от коренното население са изправени пред множество структурни бариери в рамките на феминисткия сектор в Непал. Имаме различни идеологии, философии и поведение от масовото движение, а индуизираната култура често заличава мъдростта и знанията на коренното население. Трябва да проучим - „Как да станем отново „коренни“ в рамките на съществуващата структура?“.
Каква е визията ви за напредъка на феминизма в Непал?
Бхавана: Моята визия е едно общество, в което жените могат да правят избор свободно и безопасно, без да се страхуват от осъждане или ограничения. Надявам се да видя истинско равенство не само в законите, но и в ежедневието, където жените имат истински глас при вземането на решения на всяко ниво. В крайна сметка искам Непал, в който бъдещите поколения жени могат да процъфтяват и да имат възможност да определят бъдещето си.
Кайлаш: Моето феминистко виждане за бъдещето е различните общности да се обединяват с проблемите си и да намират иновативни идеи за решаването им. Нуждаем се от лидерство между поколенията, което да включва жените от общностите на Далитите и коренното население, и където всички лидери имат равен статут, независимо от техния етнически или кастов произход.
Непалските жени се противопоставят на потисничеството от десетилетия насам, както чрез лични прояви на неподчинение, така и чрез участие в творчески прояви на протест. Перспективите на Бхавана и Кайлаш допълват колективната визия за овластяване в рамките на феминисткото движение в Непал и ни позволяват да съберем сили и солидарност за културата на протеста, която се е развила в нашата епоха.
За да осигурим продължителен напредък, трябва да засилим гласовете на непалските жени във всяка сфера. Трябва да изискваме по-голямо представителство при формирането на политиките, като същевременно подкрепяме местните движения. Занапред трябва да насърчаваме културата на интерсекционалния феминизъм, който не само подкрепя различните идентичности, но и активно разрушава системите на потисничество.
Източник:
Автор: Нирвана Бхандари
Превод: Румена Димитрова
Comments