Модерният "минимализъм": скритото лице на хиперконсумацията
- vechernicamedia
- 22 minutes ago
- 3 min read
Минимализмът – отхвърлянето на натрупването на „ненужни вещи“ в замяна на живот с по-малко – изглежда като лек срещу прекомерната консумация на съвременния човек. Но наистина ли този начин на живот е отричане на нашите „фалшиви нужди“ или е просто нова форма на консуматорство?
Философът Херберт Маркузе описва „фалшивите нужди“ като „не неща, от които си мисля, че имам нужда, а такива, които всъщност само искам; те са истински потребности, но са наложени от обществото, в което живея – потребности, които не водят до мой разцвет или развитие.“
Според Маркузе фалшивите нужди не носят истинско щастие, благополучие или социална промяна. Те не ни помагат да гледаме на света с нов поглед, нито ни дават способността да си представим по-добро бъдеще. Вместо това ни държат в капана на безкрайна консумация, оставяйки ни не с удовлетворение, а с въпроса:
„Какво да купя следващия път?“
Днес фалшивите потребности са навсякъде около нас. Свързваме социалния си статус с най-новия iPhone и измерваме принадлежността към дадена група по броя луксозни чанти, които притежаваме. Цикълът на масова консумация вече е дълбоко вкоренен в нашата идентичност. Притежаването на предмети може да носи моментно удовлетворение, но еуфорията е мимолетна и неизбежно води до празнота, която се запълва с „следващото нещо“.
И така, минимализмът ли е решението?
Минималистичният начин на живот често се свързва с празни пространства, различни нюанси на бялото вместо модния цвят на годината и цененето на „чистото платно“ заради простотата му. Той е олицетворение на фразата „по-малкото е повече“.
С времето обаче минимализмът се превръща от художествена форма в начин на живот, а след това – и в индустрия. Минималистични „гурута“ като Мари Кондо се възползват от милионите последователи на движението, за да продават „променящи живота“ книги, курсове и предавания по Netflix, които обещават на претоварените и стресирани хора удовлетворение чрез освобождаване от вещите.
Парадоксът е, че тези гурута акцентират върху „свободата“ – но самата обсесия по липсата на вещи само подчертава колко силно ограничени остават в рамките на капиталистическата логика.
Макар поддръжниците на движението да се опитват да изместят фокуса към нематериални ценности – като време, пространство и осъзнатост – непрекъснатият стремеж към „повече“ отново изразява същата неудовлетвореност, която движи и производството в капиталистическия модел.
Приемането на минималистичната естетика от големи компании позволи на брандове като H&M, Zara и Asos да изградят цели империи, които вече предлагат нова визия – „бърза мода в минимализъм“.
В крайна сметка минимализмът не успява да донесе нито истинско благополучие, нито социална промяна. Движението, започнало като борба срещу свръхконсумацията, бързо се превърна в поредната индустрия, която обслужва „фалшивите нужди“ на обществото.
Все повече компании се възползват от тенденцията, използвайки „модерен минимализъм“, за да задоволят жаждата за „пълноценност“. Пример за това са мини версиите на продукти – често по-скъпи за бройка и опаковани в излишни пластмаси – които се представят като „лукс на малка цена“ и разчитат на носталгията на потребителите.
Дори ако не купувате тези продукти, не можете да избегнете влиянието им в социалните мрежи. Инфлуенсърката Джо Баркър, с профил „The Little Bean“ в TikTok, е събрала над 3,2 милиона харесвания със съдържание, в което пълни мини чантички от марки като Coach, Gucci, Prada и Louis Vuitton с мини козметика от Chanel, Charlotte Tilbury, Versace и други.
Потенциалът на „мини продуктите“ вече се простира отвъд козметиката – обхваща хранителни стоки, напитки, електроника и стоки за дома. За компаниите това е начин да предлагат по-достъпни, „нови“ и „модерни“ алтернативи. Но тази тенденция носи и екологичен риск: повече опаковки, повече пластмаса и повече отпадъци.
Днес минимализмът, подобно на всяка друга модерна естетика, вече е изместен от нови дизайнерски тенденции, които връщат цвят, текстура и жизненост в домовете. Вместо да бъде предизвикателство към културата на свръхконсумация, той самият се е превърнал в поредната тенденция, която допълнително подсилва цикъла на „нуждата“ да купуваме и да се вписваме.
Както пише Маркузе: „Повечето от преобладаващите потребности – ‘да се отпускаме’, ‘да се забавляваме’, ‘да се държим и консумираме в съответствие с рекламите’, ‘да обичаме и мразим това, което другите обичат и мразят’ – принадлежат към тази категория фалшиви потребности.“
Може би философът е бил прав – купуването на повече никога не е било гаранция за щастие. Може би е време да спрем да търсим удовлетворение чрез материалното и тогава ще открием истинската разлика между живота, който капитализмът лъжливо обещава, и живота, който наистина искаме да водим.
Източници:
https://medium.com/@cmorin/how-minimalism-provides-a-false-escape-from-consumer-culture-61ba534a2cb1
Автор: Иванжелина Трендафилова
Comments